Радевата Спартакиада

21 март 2026, 08:00
Таралеж
София

Таралеж

Предизборната кампания започна. Пролет пукна, ние – не! Честито, издръжливци!

Два дни след като последната неделя писах, че Борисов и Радев са „врагове“ само на думи, Борисов подаде ръка на Радев. „Убеден съм, че мобилизирани ще дадем добър резултат и ще гарантираме едно стабилно управление след това“, каза той във вторник. Утре ГЕРБ провежда отчетно-изборно Национално събрание, което щяло „да очертае бъдещото развитие на партията“. Странна идея за партията, която вече е представила листите си, чрез които се предполага, че е очертала именно това развитие... Дали пък Борисов няма да хвърли кърпата и да се пусне наесен за президент? След броени часове ще разберем.

Вече обаче са ясни приоритетите на „Прогресивна България“. В четвъртък Радев представи пищна и скъпа церемония (приятели-експерти оценяват на около 100 000 евро!) в НДК, която като атмосфера много ми напомняше за създаването на ГЕРБ през 2006-та. Духът на самата програма също ми заприлича на първия герберски „Нов десен договор за България“ от 2007: ускорено икономическо развитие, демонтаж на олигархичния модел чрез минимализиране на ролята на държавата в икономиката...Както при ГЕРБ, така и при Радев, пролича силна германска връзка. Михаел Шуман, председател на Федералната асоциация за икономическо развитие и външна търговия на Германия, придаде на Радев международна легитимност.

Та се питам: „Прогресивна България“ ще бъде ли „обгербвана“, или ГЕРБ ще стане „по-прогресивен“? Не знам, но симбиоза със сигурност ще има. Тя няма да векува – ще е съюз между кучето и котката срещу готвача (Пеевски). Но и няма колко дълго да бъде крита - според проучванията на двете партии имат общо поне 50% от всички дадени гласове на 19 април. Могат без проблем да властват, и може да не би само до октомври. Ако липсват няколко депутати до абсолютно множество, ще купени. Още по-вероятно е третият и/или четвъртият в парламента да се присламчат доброволно. За да изберат нов ВСС, разбира се, да не мислите, че ще спечелите властта...

На фона на почти спазарената коалиция между първата и втората, „лидерските битки“ и звездите в листите почти нямат значение. Но тъй като дават информация за амбициите и плановете на партиите, нека им хвърлим един поглед.

Най-кратък той ще бъде при ПП-ДБ. Вече никой от лидерите им не говори, че ще вкарат 121 депутати миналия месец. Изоставена беше и алтернативната опорка, че целта е ГЕРБ и ДПС да имат общо по-малко от 80 депутати, за да може останалите 160 да изберат реален главен прокурор и наистина работещ състав на ВСС без Пеевски и Борисов.

Дилемата пред ПП-ДБ вече не е дали ще повиши резултата си от 51-то НС, а дали ще оцелее като коалиция. Вътрешните напрежения между ПП, „Да, България“ и ДСБ, отдавна не са тайна. Вече три години те най-ярко се проявяват при реденето на листите. „Решетката“ – тоест, формулата за разпределение на местата в листите, която прилича на шахматна дъска, очевидно не предотвратява вътрешните конфликти, не дава предвидимост, и не гарантира баланс между партньорите. Ако не вкара чувствително повече от сегашните си 37 депутати на 19 април, до следващите парламентарни избори, когато и да са те, коалицията ППДБ ще се разпадне.

ГЕРБ традиционно заложи на комбинация от партийни ветерани, бивши министри, и местни лидери. Новото е, че официално „размагнити“ Влади Горанов, и че се отказа да използва действащи кметове като локомотиви. Второто е съществена промяна спрямо предишните избори, когато кметът на Бургас Димитър Николов, кметът на Стара Загора Живко Тодоров, кметът на Велико Търново Даниел Панов, бяха водачи на листи. Формално решението може да доведе до малко по-слаб резултат в „сигурни“ райони“ като изброените, но има позитивен имиджов ефект: кметовете не изоставят общините, не се създава усещане за „политически туризъм“. Спестяват се и вътрешни конфликти между кмета и местните депутати. И най-важното: гарантира се силният контрол на Борисов върху партията, който пред последните години беше силно разклатен.

Най-интересна, разбира се, е листата на „Прогресивна България“. Формулата: „Радев-спортисти-министри“, ни връща към близкото комунистическо минало, когато соцдепутати бяха двукратният олимпийски шампион по борба Боян Радев (през 70-те години) и олимпийският шампион Петър Киров (в края на режима). Народен представител беше и легендарният треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев – символ на българските спортни успехи през социализма. Те олицетворяваха „успешния социалистически човек“ и придаваха „народна легитимност“ на властта. Не че проявяваха някаква законодателна активност, но няма да я проявят и спортистите в листите на Радев. Най-малкото защото няма да има къде. Все пак парламентарната спортна комисия е само една, и спортното министерство е само едно. Нали не си представяме Владо Николов, Ивет Горанова, или Петър Стойчев, да участват в изработването на законодателство в областта на финансите, енергетиката, външната политика, правосъдието? Или да предлагат конкретни инициативи по теми като съдебна реформа, бюджетна политика, енергийна сигурност или стратегическото позициониране на страната в Европа и света?

Има и друго. Не във всички райони, където спортистите водят листи, „Прогресивна България“ ще вземе мандат. В Пловдив е сигурно, но в Ловеч и Ямбол шансовете на Ивет Горанова и Енчо Керязов са по-скоро ниски. На Петър Стойчев в Смолян са средни. Самото име на спортист НЕ гарантира мандат, макар че може да наклони везните в определени райони.

Накратко: водачите-спортисти на Радев може и да не влязат в парламента. Който влезе, ще излезете на следващия в листата. Ако остане, само ще натиска копчета по команда. С имената си, дадени под наем, те просто „дърпат гласове“. От сцената на българската политика е на път да се превърне в стадион.

Но не олимпийски. Навремето в соцлагера се правеха т.нар. „спартакиади“, по името на Спартак – легендарният роб, опълчил се на Рим. Силно идеологизирани, те бяха обратното на капиталистическите олимпиади. С този ерзац на олимпийската идея комунистите се опитват да създадат алтернативен символен свят, в който политическата им система да бъде прославяна чрез спорта. Опитват се и сега.

По-важен обаче е профилът, който спортистите при Радев очертават: патриоти (патриотари), умерени русофили, неагресивни консерватори. Те ще балансират прозападните технократи, които виждаме на представянето на програмата в четвъртък. „Петимата на Радев“ са идеалната популистка стръв. Комунистическата система, въпреки претенцията си за революционност, имаше силно изразена народняшка природа. Тя постоянно се позоваваше на „простия човек“ и демонстративно защитаваше „традиционното семейство“ и консервативния морал.

Точно такъв е и външният руски „консерватизъм“. Той често се представя като защита на традиционното общество „деградацията на Запада“, но всъщност е само срещу нова, по-злобна версия на марксизма. Нарича се „путинизъм“. Путинизмът е осъществената мечта на Горбачов за „социализъм с човешко лице“.

Това ще се опита да направи и Радев с България, ако й стане премиер. Това ще е неговото „собствено управление“. В негова чест ще нарека побългарената смесица от социален популизъм и културен консерватизъм, „радевизъм“. Радевизмът ще реализира несбъдната мечта на Тодор Живков за социализма като „естествен ред“.

По принцип нищо лошо, нека греят сто слънца, както казваше Мао. Но радевизмът има и друга, по-малко видима страна. Той маскира причините за хроничната нестабилност в българската последна политика през шест години. Крие русия. русия ни е оковала в енергийни окови, залива ни с хибридна пропаганда, създава и подкрепя антисистемни и популистки политически проекти, увеличава и експлоатира обществените разделения. Цел е да държи здраво юздите на „троянския си кон“ в ЕС и НАТО. Ездачът няма значение – беше Борисов, сега ще е Радев, след някой друг... „Какво тук означава някаква си личност“?

Късният соц, към който Радев ще поведе България, ако стане премиер, не може да мине без новоговор. В него измамата ще се нарича „избори“, съглашението – „сблъсък“, а зависимостта – „политика“.

И спартакиади ще има. Стадионът ще е пълен, духовата музика ще свири, фигурите ще са подредени. Ще липсва само едно – състезание. Но ние ще сме на стадиона с развети знаменца.

Автор: Калин Манолов