Цезари и Фортинбрас

15 март 2026, 09:24
Таралеж
София

Снимка: Теодора Нишков

Айде стига с Шекспир, че пиарите на Радев и Борисов вече спряха да четат

„Приятели, римляни, съграждани, чуйте ме;
дошъл съм да погреба Цезар, а не да го възхвалявам.“

Така започва речта на Марк Антоний над тялото на убития Цезар. След което той многократно казва: „Брут е честен човек“, давайки доказателства за обратното, докато фразата започва да звучи иронично и обвинително. После показва раните на Цезар, поименно назовавайки нанеслите ударите („Това беше най-жестокият удар от всички“, казва Антоний, когато показва раната, нанесена от Брут). Накрая съобщава на тълпата, че в завещанието си Цезар й е оставил пари и градини, и тя се обръща срещу заговорниците с възгласи: „Отмъщение! Напред! Търсете ги! Горете! Пожар! Убивайте!“ Започва гражданска война, която Брут губи и накрая се самоубива.

Айде стига с Шекспир, че пиарите на Радев и Борисов вече спряха да четат. Не за друго, а защото шефовете им пишат подобна дълбока класика на българска територия. Двамата чудесно знаят как се лъже тълпата. Наясно са и с вечния механизъм на политиката: създават идеологически разделения, използват масите, след това се борят помежду си за властта. Не за принципи, а за контрол над народа!

Започнах с „Юлий Цезар“ не защото Радев е идеалистът Брут, а Борисов – прагматикът Марк Антоний. В трагедията си Шекспир всъщност описва съвременната партийна политика, затова много политолози използват пиесата като модел за анализ на елитите. Реалността в драматургията – героите се борят за власт, обвиняват се в предателство, но остават част от един и същ политически театър.

Подобно на римската политика от края на Републиката, и българската политика през последното десетилетие създава впечатление за ожесточена борба. При по-внимателен прочит обаче прилича на внимателно режисирана пиеса. В нея Румен Радев и Бойко Борисов изглеждат като политически антиподи. Единият години наред говореше срещу „модела Борисов“, другият отвръщаше с ирония, подмятания и периодични словесни престрелки.

Но двамата са „врагове“ само на думи. Можем да вярваме на думите им единствено ако не помним делата им. Думите прикриват една особена форма на съвместимост между тях. Публичното им „противопоставяне“ е просто маска на стратегическата им близост.

Началото на отношенията между Борисов и Радев е особено показателно. На 1 октомври 2015 ген. Румен Радев подава оставка като командир на Военновъздушните сили, но след лична среща с премиера Бойко Борисов я оттегля. След разговора правителството обещава допълнително финансиране за бойната авиация. Това е демонстрация на институционална близост, не на вражда между заклети врагове. На 1 август 2016 Радев повторно подава оставка, вече окончателно, малко преди да бъде лансиран с помощта на Решетника като кандидат-президент.

Следва още по-показателен факт. На 2 октомври 2016 ГЕРБ издига Цецка Цачева за президент, а на 13 ноември 2016 Радев печели балотажа с 2 063 032 гласа (59.37%) срещу 1 256 485 гласа (36.16%) за Цачева. Борисов помогна на Радев да влезе в президентството по начин, който приличаше на контролирано допускане, не на ожесточена битка на живот и смърт.

После дойдоха парламентарните трусове. На изборите на 11 юли 2021 ГЕРБ-СДС загуби от ИТН с минимална разлика: 657 829 гласа за ИТН срещу 642 165 за ГЕРБ-СДС. Разлика от 15 664 гласа. На следващите избори, на 14 ноември 2021, ГЕРБ отново остана втори, този път след „Продължаваме промяната“: 673 170 гласа за ПП срещу 596 456 за ГЕРБ-СДС, или разлика от 76 714 гласа. И в двата случая служебните кабинети, провели изборите, бяха съставени от Радев. И в двата случая Борисов тактически отстъпи на Радев или негови креатури, за да се (само)съхрани. Едва ли е взел такова унизително за него решение сам.

Също толкова „самостоятелна“ ми изглежда и реакцията на ГЕРБ, след като Радев лично стъпи на партийния терен. Борисов първо дълго мълча, после обяви за нелепо изявлението на Радев, че ще прави партия СЛЕД изборите, но в следващите седмици започна да говори за него по начин, който звучеше по-скоро като калибриране към бъдещ силен играч, отколкото като унищожителна персонална атака.

Най-важната връзка между Радев и Борисов обаче не е лична. Тя е енергийна и геополитическа. При Борисов България се превърна в ключово трасе за продължението на „Турски поток“, който заработи през януари 2021 г.

През януари 2023 г., след разговори между Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган, „Булгаргаз“ и турската държавна компания BOTAŞ подписаха 13-годишно споразумение. Договорът е в сила от 1 април 2023 г. до 31 декември 2035 г.

Точно тук звездите по пагоните на Борисов и Радев се събират. При единия България стана сухопътният коридор на руския газ към Сърбия и Унгария. При другия влезе в схема, която позволява руският газ да бъде вкаран обратно през Турция с друг етикет.

Затова въпросът „приятели или врагове са Радев и Борисов“ е подвеждащ. Те може и да не са лични приятели. Но по защитата на руските енергийни интереси в България и с ролята си на ездачи на „троянския кон“ България, двамата са трудно различими. Ще станат идентични, ако Радев наистина победи на 19 април и успее да състави правителство и стане премиер.

Тогава ще се питаме не кой е бил Брут и кой - Марк Антоний, а кой е бил Путин, и кой – Медведев. И кой по-добре е изпълнил „заповедта на щуката“.

Зарекох се да спра с Шекспир, но понеже пиша за политици, е редно да наруша обещанието си. В края на „Хамлет“ всички герои, които са се борили за власт в датския двор, лежат мъртви на сцената. Политическите интриги, предателствата и заговорите, завършват с опустошение. И тогава се появява човекът, който през цялото време е бил извън тази вътрешна борба – норвежкият принц Фортинбрас. Той не е участвал в драмата, но влиза в празния дворец и взема властта с прословутата реплика „Изнесете труповете!"

Ако българската политика продължи да се развива както досега, неизбежно ще дойде и нейният Фортинбрас. Може би това ще бъде нов политически проект, който още не съществува. Може би ново поколение лидери, които днес са извън сцената. Може би дори външен геополитически натиск, който ще пренареди системата.

Но както в „Хамлет“, когато дворецът се изпразни от своите герои, някой друг неизбежно ще прекрачи прага. И тогава въпросът вече няма да е дали Радев и Борисов са били приятели или врагове.

Въпросът е кой ще бъде българският Фортинбрас – човекът, който ще влезе в залата след края на този политически спектакъл и ще изнесе труповете.

Автор: Калин Манолов