По този вдъхновяващ, но и тревожен начин, украинецът Гогол описва руската тройка през 1842: като скорост и хаос, като историческа съдба, като сила с неясна посока... Почти 200 години по-късно „френска студентка по журналистика“ се опита да го надмине. Някоя си „Сара Лебо“ от световно неизвестната платформа france-jeunes.net, идентифицира препускащата в България руска тройка кон по кон: „Газпром“ – Патриаршията – БСП. И дори сложи прът в колелата ѝ: българският Рубикон на откъсване от руската орбита вече бил преминат; младите българи вече не се разпознавали в проруския патриотичен наратив на родителите си и това карало политическите партии да втвърдяват антируските си позиции; джензи-поколението било предефинирало идентичността на страната си.

На това място е ред да гърмим шампанското. Само че слухът за краят на 150-годишната ни геополитическа зависимост от Русия е силно преувеличен. И се използва от Кремъл за заплаха. Не Сара, а някой Саша от руска тролска фабрика, на когото държи ръката някой майор Петров от ФСБ, пише в обширния коментар, че чрез участието си в разминирането на Черно море България била предприела конкретни действия срещу руските интереси. Подписвайки десетгодишното споразумение за сътрудничество с Украйна, страната умишлено се поставяла на острието на бръснача и директно се излагала на руски репресии! Въпросът бил само какви точно ще са те? И дали евентуална руска кибератака срещу българската инфраструктура може да задейства чл. 5 от Устава на НАТО?

Това не е анонимен глас от неизвестна медийна платформа. Това е Левитан от „Гаварит Масква“! Внушението е ясно: вие сте следващите!

„По заповед на щуката“ родните петоколонници: Радев, Костадинов, Крум Зарков, Ивелин Михайлов, Радостин Василев, и „вся остальная непьющая сволочь“, миналата седмица направо ни вкараха във война с Русия. Почти три месеца се сдържаха (вероятно с мъка), за да не превръщат геополитическата ориентация на България в централна тема на предизборната кампания. След споразумението с Украйна от 30 март 2026 му отпуснаха края. Целта е да го развалят. Няма значение, че през последните дни Зеленски сключи „на конвейер“ такива споразумения със Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства, а в Сирия го закара турски правителствен самолет с турския външен министър на борда.

До 19 април очаквам гора от плашила: има достатъчно проруски медии, които да ги размахват. Очаквам и кибератаки: през октомври 2022 руски хакери атакуваха сайтовете на Президентството, Министерския съвет, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и на други държавни институции заради подкрепата ни за Украйна. Нищо чудно да станем свидетели и на провокации и палежи: има достатъчно руснаци с имоти по Черноморието, достатъчно „гереушници“-терористи от военно подразделение 29155 се разхождат в България, и достатъчно проруски паравоенни формирования си правят обучения с руски военни инструктори. Миналият петък чешката полиция съобщи, че в България е задържан един от заподозрените в палежа на завод за дронове в Пардубице. Дроновете са били за Украйна. А да припомням ли взривовете в складове на Гебрев и на ВМЗ-Сопот през 2011 и 2015 в България? Там също имаше боеприпаси за Украйна. Или опита за отравянето с „Новичок“ на самия Гебрев, „преял със салата от рукола“ според тогавашния главен прокурор Цацаров?

Руската тройка няма да се спре пред нищо. Тя наистина е Газпром – Патриаршията – БСП. И наистина газовата зависимост на България от Газпром продължи до 2022, а чрез Боташ продължава и в момента; наистина мощно проруско лоби продължава да се инфилтрира в управляващите партии, и наистина Българската православна църква остана исторически обвързана с Московската патриаршия. Всяка част от тази „Света Троица“ от години руши българската държавност и българската вяра в интерес на Русия. Въпросът е може ли едно споразумение за сътрудничество между две държави наистина да обърне този тренд?

Не. Нужна е категорична политическа подкрепа на т.нар. „партии на промяната“, които оглавиха протестите срещу Борисов и Пеевски през зимата. Те формално я дадоха на служебния кабинет, но не успяха да превърнат споразумението с Украйна в доминираща тема на предизборната кампания, още по-малко в тест за евроатлантизъм. В кампанията отново липсва не само геополитическият, но и рационалният дебат. По стара българска традиция ги заменя емоционална конфронтация: „ние срещу тях“, „патриоти срещу предатели“, „народ срещу елит“. Доминира замерването с „наши и ваши“ олигарси, лични и семейни компромати, и най-вече всяването на страх. Страх от бедност, от несигурност, от война. Страхът се усилва чрез полуистини, откровени лъжи, фалшиви новини (цитираната публикация на france-jeunes.net е перфектен пример). Реалното повишаване на цените на горивата заради войната в Персийския залив само добавя съчки в огъня. За три месеца бюджетът – който още не е официално приет – е на червено с милиард и половина евро. Не завиждам на следващия редовен кабинет. Той ще трябва да увеличава данъци, да емитира нов дълг, или – о, ужас! – да съкращава администрацията. Нищо чудно и трите заедно.

Парадоксът е, че заради слабостта на проевропейската опозиция тези неща ще трябва да ги прави проруска коалиция. Правителството ще е на руската тройка, само не е ясно дали на първия или на втория ѝ впряг. Пет от шестте партии, които ще влязат в 52-то Народно събрание, са повече или по-малко свързани с Кремъл. Вероятността в тази „гарнитура“ да попадне ППДБ, е нулева. Радев може да си партнира – или да бъде подкрепен – с еднаква вероятност от ГЕРБ, ДПС, Възраждане и БСП, дори да му се наложи да състави правителство на малцинството. Така че за никакво откъсване от руската орбита след 19 април не можем да говорим.

Но можем – и трябва! – да говорим за промяна на политическия модел на представителство на демократичната общност.

Първата пушка на Априлското въстание пуква на 20 април. Служебните министри на образованието и културата наскоро предложиха това да стане националният ни празник.