ЛЕСНО ЗАПАЛИМИ СТРАХОВЕ

30 март 2026, 11:35
Таралеж ПК
София

Мислех, че българската политика има друга специфична миризма, но през миналата седмица от нея завоня на газ. И няма скоро да се отмирише.Какво се случи за пропусналите поредната предизборна драма?

На последния конгрес на ГЕРБ на 22 март 2026 старият-нов-несменяем лидер на партията Бойко Борисов изненадващо заговори колко е важно да сме енергийно независими и да добиваме наш газ. На 24 март 2026 в първия предизборен дебат по Нова тв за доходите на българите, Делян Добрев попита опонентите си биха ли подкрепили национален консенсус за промяна на мораториума върху проучванията и добива. ППДБ в лицето на Владислав Панев под сурдинка се съгласи: „Ако технологиите са достатъчно добри, а това вече трябва да го кажат експерти и съответно от Министерството на околната среда, би могло да се проведе такъв дебат, включително с хората от региона на Добрич, за това дали е добре да се добива шистов газ в България“.

Румен Радев и Костадин Костадинов без бавене заплашиха с нови протести, ако „олигархията пак се опита да отрови земята ни и отнеме водата ни“.

На 28 март 2026 в Добрич лидерът на „Прогресивна България“ декларира, че не може повече в съюзите, от които сме част, да робуваме на всякакви странни идеологии, особено когато става дума за нашата конкурентоспособност, индустрия, икономика, заплати и пенсии. „Страната ни следва да доставя нефт и газ оттам, откъдето е най-евтино, а не най-идеологически чисто. Защото ние плащаме идеологията, а селското стопанство и индустрията губят”, даде тон за песен Радев. Песента бе подета от „Радев ансамбъл“ - еквивалент на „Александров ансамъл“, по-известен като Хора на Червената армия.

И ГЕРБ и ППДБ дадоха заден ход.

Миналата събота Асен Василев нарече Радев „страхлив лицемер“, защото си е позволил да излъже, че ППДБ ще подкрепи проучването за шистов газ в Добруджа. Василев, разбира се, спомена и „Боташ“, но не формулира твърда позиция за отпадане на мораториума от 2012. Същият ден Борисов обвини Радев в лъжа, като каза, че никога не е говорил за проучване и добив на шистов газ в Добруджа, макар седмица по-рано буквално да каза: „България лежи на злато, защото запасите ни от конвенционален и шистов газ са повече от 1 трилион куб.м“. Но оттогава мина повече от седмица, а в представите на Борисов това си е направо „никога“...

Толкова с „оперативната обстановка“. Останалата част от вече тлеещия газов скандал е история. На повече от половин век! През 1974 СССР започна да изгражда експортния газопровод „Оренбург – Западна граница“, който свърза газовите находища край Оренбург с Източна, а по-късно и със Западна Европа. Тогава с половината от транзитирания през България газ (около 6 млрд. куб. м) СССР изплащаше дяловото участие на НРБ в строежа на газопровода. Продължилото десетилетия бартерно споразумение генерира чудовищна, проточила се в два века корупция. Бартерът дискриминираше тежко останалите участници на пазара. И беше невъзможен без политическа подкрепа. „Изгодната сделка“ с газа бе изцяло подвластна на „братската дружба“ с Русия.

Но през 1997 изплащането на дълга приключи и всички сделки трябваше да стават на търговски принцип. Оттогава Кремъл иска да сложи ръка на българската газопреносна система (около 1600 км). За да попречи на това, през 1995 червеният премиер (!) Жан Виденов създаде Закона за концесиите. Така трябваше да се осуети или поне обезсмисли възможността „Газпром” да контролира и държи изключителните права върху българските газопроводи. Година по-късно Кремъл свали Виденов. После през 2003 Москва се опита да купи „Булгаргаз“ за 300 милиона долара, включващи монопола, преносната мрежата, хранилището и контрактите, гарантирани от държавата. Но междувременно България стана член на ЕС и се наложи да спазва Третия енергиен пакет. Затова през 2010, по време на свое посещение в Москва, Бойко Борисов се извини (!!!) на Путин за забавянията и проблемите по „Южен поток“ и АЕЦ „Белене“. В началото на 2013 „хвърли кърпата“, за да може друг премиер, Пламен Орешарски, да промени Закона за енергетиката така, че да се заобиколят европейските правила и да стане възможен строежът на българската част от „Южен поток“. През 2014 Русия формално спря „Южен поток“ и започна да строи „Турски поток“. Единствената „разлика“: руският газ вместо директно от Русия под Черно море, щеше да влиза в България от Турция. Борисов обаче нарече потока „Балкански“, за да скрие руския му произход и турския маршрут.

Строежът започна през 2019. Прокопахме 474 км от границата с Турция до границата със Сърбия за 2 години...и 3 милиарда лева. Наложи се да ги плати България, не „Газпром“, защото преди това Пеевски бе откраднал 800 милиона долара от сметката на проектната компания „Южен поток-България“ в КТБ. (Впрочем, Русия бе подготвила 3 милиарда евро за строежа на „Южен поток“. Половината са щели да бъдат откраднати...)

ТОВА трябваше Асен Василев да припомни на Бойко Борисов. „Тактичността“ му може да е знак с кого възнамерява да си сътрудничи ППДБ след изборите. „Лъжливият лицемер“ може би затвори някои врати...

Борисов обаче отвори други. Той определено иска БСП вътре в парламента, за да прецаква Радев „отвън“ (едва ли ГЕРБ и „Прогресивна България“ ще влязат в открита коалиция въпреки флуидите, които текат между лидерите им). И нарочно „вдигна на левачката“ на Костадинов и Зарков темата за газа. Преди 15 години бъдещият възрожденец още вееше червено-черните байряци на ВМРО и заклеймяваше „Шеврон“ на бутафорни протести, в които участваха стотина платени агитатори на „Газпром“. Сигурно ще са толкова и сега, ако БСП и „Възраждане“ предизборно решат „да пазят българската земя и вода“. Или малко повече, ако Радев се присъедини с вдигнат юмрук. Зарков и Костадинов обаче ще са непоправими наивници, ако му повярват (а те не са). Така че днес най-вероятно няма да има кой да попита струва ли си да жертваме житницата на България и един от най-големите ни ресурси от подпочвени води, както през 2011. Виж, повече гласове за БСП и „Възраждане“ по „газова линия“ може и да има...

И шистов газ има. Според американската Агенция за енергийна информация (Energy Information Agency, EIA) „технически извлекаемите шистови ресурси в България“ са минимум 780 млрд. куб. м газ. При сегашната ни годишна консумация те биха стигнали за 250 години. 480 млрд. куб м са в шистата „Етрополе“ (Jurassic Etropole Shale), Мизийска платформа. Между 300 и 1000 млрд. куб.м може би има и в Нови Пазар. Извличането им никога, особено сега, след премахването на токсичните химични съединения от разтвора, с който се разбиват шистите, не е било по-рисково от извличането на конвенционален газ.

Но както каза на 15 януари 2012 тогавашният и сегашен министър на енергетиката Трайчо Трайков: „С шистови контрареволюции може да обречем България завинаги да не може да печели от собствените си богатства“.

Луд(ит)и винаги ще има. Русия и Радев харесват това.