Новини
Търси

Тръмп вкара Украйна в менюто и отрови срещата в Шънджън

Тръмп вкара Украйна в менюто и отрови срещата в Шънджън
АП/БТА

Така или иначе, Европа гледаше критично на предстоящата среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън. Въпросът е, че от Южната морава на Белия дом Доналд Тръмп я направи вредна още преди тя да е започнала.

На Южната морава в Белия дом, непосредствено преди да отпътува на предстоящите си посещения във Филипините и Китай, Доналд Тръмп направи две дълбоко проблематични изказвания пред журналисти.

Едното бе, че Путин „до известна степен отстъпва за Украйна“.

Тези думи на американския президент идват, след като тези дни – след тристранните преговори с Киев и Вашингтон миналата седмица в Абу Даби – Кремъл изяви най-големите си претенции от началото на войната през 2022 г.; претенции, чрез които Русия цели не просто подкопаването на Украйна, но и уязвяването на Европа.

В надграждане на досегашните искания (като отстъпването на Донбас, създаването на допълнителна буферна зона на украинска територия и връщането на НАТО към границите му от 1997 г.) Москва добави следните претенции: Киев да не участва в общите политики за отбрана и сигурност на ЕС при евентуалното си членство в съюза, а европейските ядрени държави (Франция и Великобритания) да не „разпъват“ ядрения си чадър върху останалата част от Европа.

Тези искания представляват поредно вдигане на залога от страна на Кремъл. Поради каква логика качването на мизата от страна на Путин се разбира от Тръмп като правене на отстъпки, остава неясно. Ако тук някъде има отстъпки, те са в способността на американския президент да се справя с асимилирането на събития и процеси от обективен порядък в заобикалящата го среда.

Второто, което Тръмп каза пред журналисти, е, че на предстоящата среща между него, Си Дзинпин и Владимир Путин в Шънджън тримата ще разговарят за „моята любима тема: Украйна“.

Досега американската позиция бе, че войната в Украйна няма да бъде обсъждана в рамките на тристранния разговор в Шънджън. Такава бе и позицията на Пекин, доколкото Си Дзинпин не искаше и без това сложните двустранни отношения с Вашингтон да бъдат допълнително проблематизирани от темата за войната в Украйна. На тази среща Китай има други приоритети: търговски (създаването на работен режим с американците спрямо разногласията им по отношение на вноса на американски полупроводници и износа на редкоземни минерали) и военно-технологични (избягването от страна на Пекин на налагане на ограничения върху ядрените му оръжия).

Наред с всички други съображения, за Пекин е важно предстоящата среща да не бъде повод за конфликт с ЕС и да не влиза в противоречие с лансираната от него концепция за многовекторна дипломация в „многополюсен свят за всички“. Никак не случайно именно Пекин – за разлика от Русия и САЩ – се мръщи на етикетирането на предстоящото рандеву като „нова Ялта“. Китай не е бил на „старата Ялта“ през 1945 г. и знае чудесно каква конотация има това за суверенистките нагласи на страните от Глобалния юг, на които Пекин иска да бъде лидер.

Тоест единственият, който искаше Украйна да присъства в дневния ред на тристранната среща между президентите на Русия, Китай и САЩ, бе Владимир Путин. Вероятно логиката на руския държавен глава е, че в компанията на отстъпчивия Тръмп и подкрепящия Си Дзинпин той може да постигне допълнителни и положителни за руската страна формулировки.

Поради какви съображения Тръмп решава да промени американската позиция и да вкара Украйна в дневния ред на срещата в Китай, също не става ясно.

Причините, поради които Украйна не трябва да присъства като тема на въпросното рандеву, са ясни от европейска гледна точка. Оставяме настрана европейската позиция, че разговори за Украйна трябва да се водят в присъствието на Украйна. Абстрахираме се и от това, че след като Русия отказва на Европа да участва в преговорите с Украйна, то щеше да е редно САЩ да приложат същия критерий и да откажат участие на Пекин в подобни разговори. При така създалите се обстоятелства обаче вкарването на Киев в менюто на Тръмп, Путин и Си Дзинпин рискува страната да се превърне в лесна разменна монета.

Така например Русия, вече дори не тихомълком, предлага на САЩ посреднически услуги в конфликта с Иран срещу отстъпки за Украйна (Москва предоставя сателитни данни на Иран и хутите в Йемен, с помощта на които Техеран и въпросната групировка са много по-успешни в ракетните си удари). Москва и друг път е търгувала отношенията си с Техеран в името на подобряването на тези с Вашингтон (като отказа за предоставяне на С-400, модерни изтребители и липсата на вето в Съвета за сигурност на ООН спрямо санкциите срещу Иран в периода 2006–2010 г.). Именно войната в Близкия изток е официално потвърдена като една от темите на предстоящата среща в Шънджън.

Другата е свързана с евентуално рамкиране на базови параметри на контрола върху ядрените оръжия. Основният американски интерес тук е да се създаде нова, модернизирана версия на приключилия действието си тази година договор New START. В нея, според Вашингтон, трябва да фигурират две положения: приобщаването на Китай към залегналите ограничения, които биха се изпълнявали от Вашингтон и Москва, и включването в тези рамки на тактическите ядрени оръжия на Русия (а не само стратегическите). Нито Китай, нито Русия имат желание за нещо подобно. Но разбира се, затова са преговорите – ако те биха направили отстъпки, какво биха поискали в замяна?

Путин си настоява за „нова архитектура за сигурност на Европа“, а Си Дзинпин – че „обединението с Тайван е неизбежно“. Разбира се, всеки би търгувал по-лесно с чуждите, отколкото със собствените си интереси.

Така или иначе, Европа гледаше критично на предстоящата среща между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в Шънджън. Въпросът е, че от Южната морава на Белия дом Доналд Тръмп я направи вредна още преди тя да е започнала.

Водещи