Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Проблемът за Москва е, че Владимир Путин търгува геостратегическите активи на Русия за политическото благоразположение на Си Дзинпин. А последното, за разлика от политическата и икономическата география на една страна, винаги може да падне в жертва на конюнктурни динамики
След това той се изправи пред съдия, който наложи задържане под стража с право на гаранция, определена на 1 милион евро
Войната в Близкия изток показа на Китай, че САЩ не могат да „счупят“ блокадата на Ормузкия проток, наложена от държава, за която се предполага, че е омаломощена икономически и военно. Докъде ще стигнат силите на Вашингтон, ако Китай реши да осъществи постоянна и пълна блокада на Тайван, вероятно са се запитали ехидно стратезите в Пекин. А в тотален противовес на идеята за „разглабянето“ на съюза между Русия и Китай (т.нар. „обърнат Кисинджър), конфликтът с Иран увеличи значението на Русия като сигурен източник на въглеводороди за Китай и обрече поствоенен Иран на още по-близко сътрудничество с Пекин и Москва. Затова войната в Близкия Изток на Израел и САЩ срещу Иран нанесе тактическо неудобство и стратегически комфорт на Пекин
Редуцирането на темата на разговор между Румен Радев и Бенямин Нетаняху до тази на двустранните отношения също е показателно. Отказът от обсъждане на събития от регионален характер, включително конфликите в ивицата Газа и Иран, демонстрира схващането, че тяхното разискване не би било в услуга на двустранното разбирателство
Логично би било да очакваме, че Румен Радев ще води умерена проевропейска политика, която ситуационно може да бъде еврокритична, когато утилитарни съображения от вътрешно-политически характер му обещават електорални ползи. Проевропейска, защото в Европа е политическият консенеус в обществото и защото тя носи практическа полза на хората. Ситуационно еврокритична, понеже социално-културно обществото не е прогресивно, дори и да бъде управлявано от „Прогресивна България“. Залитане в еднозначно проруска позиция от Румен Радев би било дефект на този модел на външната политика на умерения център
Унгарският премиер се опита да артикулира алтернативен европейски дневен ред, опирайки се на антиевропейски сили. Успоредно на ЕС, така и самите унгарците на изборите обаче показаха, че няма как да защитаваш суверенитета на Европа, когато служиш като саботьор на Русия, като диверсант на Китай и Турция, и като пропагандатор на САЩ. Тук Орбан бе в изключително карикатурна роля: говореше за християнството, а пробутваше Турция, говореше за европейската промишленост, а лансираше китайската, говореше за сигурността и отбраната на Европа, докато си партнираше с Русия.
Лидерът на "Продължаваме промяната" се застъпи и за възстановяване на тавана на цената на електроенергията за бизнеса
Вече „нагазил“ във войната, Доналд Тръмп трябваше да реши дали ще минимализира щетите от въвличането си в нея или ще рискува да потъне окончателно в конфликта. На този етап той е преценил, че е по-добре калта да е по крачолите, отколкото по раменете
Вашингтон е реализирал много сложна операция, в която животът на мнозина е бил рискуван за този на един. Този американски офицер, скрил се в пукнатините на планината Загрос, е новият редник Райън по едноименния филм, в който се задаваше отколешният въпрос за математиката и човешкия живот („Сър, математиката не излиза. Къде е смисълът на това да рискуваме живота на осем от нашите, за да спасим само един от нас?”). Но не само въпросът, но и отговорът му може да бъде взет от същата екранизация на Стивън Спилбърг: „Някой ден ще погледнем назад и може би ще решим, че спасяването на редник Райън е било единственото добро нещо, което сме успели да изтръгнем от целия този проклет военен погром“
Ефектът от елиминирането на Али Лариджани – хомогенизацията на политическия процес около Пасдаран и неутрализирането на стратегическата вертикала на страната, която да й придава гъвкавост – ще доведе до последваща милитаризация на режима, което автоматично стеснява пространството за дипломация. Aко това е в интерес на Израел, доколкото Нетаняху е мотивиран да води тази война от гърба на Тръмп колкото се може по-дълго, то интересите на американския президент не предполагат още по-голямото мащабиране на конфликта и „затъване“ в него
