Победата на демократите в САЩ е голяма. Но ако пиянството е за тях, за европейците остава махмурлукът
Ако демократите бяха спечелили просто в Северна Каролина и Охайо, това би било именно победа и не повече от това. Повод за потупване по рамото и наздравица с късо питие. Успехът им в Канзас, Тексас и Южна Каролина – в някои от случаите не само за Сенат, но и за губернаторски места - обаче говори за нещо повече от победа. Тук вече става дума за разгром, който, отгоре на всичко, бе постигнат на чужд терен. А това вече е повод за онзи тип празнувания, след които на другия ден човек се обажда в офиса и представя махмурлука си като здравословно неразположение.
Ако размерът на победата на демократите е по-скоро изненадваща, то причините за нея не са. Още в кампанията социолозите регистрираха, че основен проблем за американските граждани, на базата на който те ще определят електоралното си поведение, бе икономиката на страната. Конкретно – оскъпяването на живота и инфлацията.
Репбуликанската партия, чрез контрола й върху Конгреса и Белия дом, бе посочена като основната причина за текущите проблеми от икономическо естество. Още на извънредните и редовни избори за местна власт, провели се през 2025-та и 2026-та г. в редица щати като Вирджиния, Ню Джърски, Айова, Мисисипи и т.н., се видяха предупредителните сигнали – в тези вотове демократите или спечелиха, или намалиха преднина на републиканците. Тогава бе популярно да се казва, че републиканците са получили в урните това, което американците са сложили на трапезата си.
Вместо да артикулира смислено тези настроения, президентът Доналд Тръмп обеща по 5000 долара на всеки американец, ако републиканците си съхранят контрола върху Камарата на представителите и Сената. Реалната сметка обаче бе друга – заради търговската политика на ръководителя на Белия дом американските домакинства бяха дали по 1000 долара повече през 2025-та година и 820 долара повече през текущата 2026-та. Това е „завидно“ постижение, на което би завидял и Барак Обама.
Оценката на американските граждани бе, че има две основни причини за инфлацията в страната и оскъпяването на живота им: търговските мита, налагани от Тръмп на другите страни, и оскъпяването на въглеводородите следствие на войната с Иран. Американците трябваше да платят между 80 и 95% от тарифите, наложени от Белия дом, като краен потребител на внасяните „санкционирани“ стоки. Когато Върховния съд се намеси и обяви някои от митата на Тръмп за незаконни, пак американците трябваше да платят сметката, възстановявайки събраните налози на други държави (този път не директно от джоба си, а посредством държавната хазна).
Какво направи обаче ръководителят на Белия дом, за да адресира тези проблеми? Въведе ново универсално мито от 10% и временна отмяна на санкциите срещу руските въглеводороди, което според прогнозните данни би смъкнало цените на използвания дизел на американския пазар с между 2 и 5 цента (при цена около 6.28$ за галон). Търговският дефицит на САЩ, който пък трябваше да бъде балансиран следствие на приходите от митата, регистрира своето най-голямо увеличение от поне година и половина насам. Или с други думи: проблемът с инфлацията и оскъпяването на живота не бе адресиран адекватно от американската администрация.
В такъв случай най-чистият отговор на въпроса защо републиканците не просто загубиха тези избори, а бяха разгромени, се крие в провала на икономическата политика на Тръмп. Чудесните неща, които той направи при стъпването си за втори път в президентската институция – като дерегулациите (данъчни и екологични), намаляването на корпоративния данък, намаляването на лихвените проценти (дори, ако щете, премахването на данъците върху бакшишите и извънредния труд) – бяха просто пометени от от негово упорство да налага тарифи и да участва във войната на Израел срещу Иран.
Като възможност за оценка на управлението му тези избори изобличиха разминаването между маркетинговото опаковане и практическото приложение на Тръмп: бизнесменът, който обеща мир, покачи цените за крайния американски потребител и започна война.
Републиканската партия може да търпи много критики спрямо различни политики, но традиционно тя е приемана като добър мениджър на икономиката. Най-големият плюс на партията обаче се превърна в нейния най-голям минус – мениджърът показа лошо стратегическо мислене, лоша преценка и лош кадрови избор. А ако кандидатстваш за работа в цирк, не може да си еднокрак акробат.
Към разгрома на партията на слона обаче се прибавя и допълнителен горчив привкус от това, че републиканците бяха победени от демократите, които нямат ярко лидерство и които са в юношеска криза на идентичността. Да, губернаторите на Пенсилвания и Калифорния, Джон Шапиро и Гавин Нюсъм, са на терен и загравят за президентската кампания след две години, но все още не са от калибъра на националния политик. Партията на магарето обаче показа на текущите избори, че може да компенсира лидерския дефицит, залагайки на потребителската политика: обещания за услуги (достъпността на здравеопазването) и антикорупцията. И успя да спечели срещу партията на слона, която от своя страна се намира в кризата на третата възраст (и това не е просто етикет, доколко текущите данни регистрират слабите резултати на републиканците спрямо младите бели избиратели). Пубертетският лабилитет на юношите надделя на тези избори спрямо старческата дезеориентираност.
Другото бе дадено на демократите от Тръмп: заявявайки, че хората трябва да гласуват все едно той е на бюлетината, американският президент мотивира силен протестен вот срещу управлението си (екзитполовете показаха, че средно два пъти повече са хората, които са гласували „срещу“ Тръмп“ на тези избори, отколкото са били онези, които са пуснали бюлетина „за“ ръководителя на Белия дом). В случая американският президент така се простреля в крака, че куршумът рикошира и в телата на кандидатите за сенаторски и губернаторски места на консервативната партия в Тексас, Охайо, Северна Каролина и т.н.
Доминиращата победа на Демократическата партия в Конгреса на САЩ не е добра новина за американската икономика. Евентуалната отмяна на данъчните облекчения, въвеждането на антитръстовата политика и разкрачването на портфейла изобщо няма да премахне инфлацията. Да гласуваш за демократите, за да „излекуваш“ икономиката, е все едно да сложиш вълк за охрана на овцете. Президентското вето е силно, но за да се избегне блокажът на институциите, демократите и Тръмп ще трябва да правят компромиси помежду си. Оттук тепърва предстои да видим какви ще бъдат пропорциите на ляв популизъм, които ще бъдат инжектирани в американската икономика чрез Конгреса.
Успехът на Партията на магарето не е добра новина и за Европа. Конгресът няма значението и ролята спрямо външната политика на американския президент, каквито притежава спрямо вътрешната му политика. В такъв случай, попадайки под контрола на Конгреса спрямо второто, Тръмп ще инвестира още повече време и активизъм спрямо първото. С оглед на това, че републиканецът не се бори за последващ мандат, така че да има причина да отчита нагласите на сънародницте му спрямо екстравагантните му външно-политически решения, той може да намери за нужно да енергизира дипломацията си. Обикновен компесаторен механизъм – шаваш с едната ръка толкова повече, колкото по-ограничена е другата. Оттук външната политика ще стане сфера на активизъм, където той ще може да се чувства сравнително пълноценно, разполагайки с продължаваща свобода на действие, за разлика от вътрешната му политика, където той ще бъде институционално рамкиран. В тази ситуация Европа ще се окаже в положението на съседката, която бива малтретирана от мъжа, на когото са му забранили да бие жена си.
Какво се получава тогава? Войната на САЩ с Иран и митата на Тръмп ще продължават да създават обстоятелства за инфлация в страната, която обаче този път ще бъде помпана и от законодателната политика на демократите в Конгреса. В същото време Европа ще продължава поне още две години да плаща цената на външната политика на Тръмп – било икономическата (горивата), било политическата (Русия). С други думи, Конгресът ще сложи усмирителна риза на Тръмп спрямо случващото се в САЩ (той ще се опитва да се освободи от нея чрез принадлежащите му инструменти като изпълнителните заповеди и ветото), която юзда обаче ще накара американския президент да компенсира вътрешната си скопеност с активизъм спрямо това, което се случва извън САЩ.
Победата на демократите в САЩ е голяма. Но ако пиянството е за тях, за европейците остава махмурлукът.
