И двете кандидат-президентски двойки имат своя електорален резерв, към който могат да се обърнат
Приключи първият тур на президентските избори и първите две двойки вече гледат към балотажа в края на седмицата. Йотова/Вълчев и Гюров/Кандев ще се изправят отново едни срещу други, за да определят следващия президент и вицепрезидент на страната.
Това обаче ще се случи от почти изравнени позиции, което е и най-голямата новина след първия тур. Разликата между очакванията, основани на социологическите сондажи, и реалността рядко е била толкова голяма, както на тези избори.
15-те процента преднина за Йотова/Вълчев се оказа, че де факто не съществуват. Колкото до ниската избирателна активност, едва надхвърляща 20%, това е сериозен проблем, но той също е „в градината” на Йотова. Основната причина за това е в обстоятелството, че подкрепата за нея е три пъти по-малка, отколкото за „Прогресивна България” (ПБ) през април на парламентарните избори.
Подкрепата за Гюров и Кандев е съизмерима с резултата на ПП и ДБ преди около 6 месеца и дори тенденцията е към разширяване. Кандидатите, подкрепени от градската десница задължително трябва да затвърдят тази тенденция, за да имат реален шанс на балотажа. Макар и разликата да е много по-малка от очакваната, вторият тур остава отворен и по никакъв начин Гюров и Кандев не бива да очакват, че евентуалната им победа ще се случи на базата на някакви естествено задвижили се и от само себе си развиващи се процеси.
И двете кандидат-президентски двойки имат своя електорален резерв, към който могат да се обърнат. Интересният момент тук е, че електоралният резерв е двупластов.
Ако приемем поне донякъде, че Йотова/Вълчев са изглеждали сигурни победители в очите на гласоподавателите на ПБ, то сега е ясно, че това не е така. В този смисъл е възможно избирателният потенциал да е по-активен към тях на втория тур. Това е първия пласт от електоралния резерв на Йотова/Вълчев.
Гюров/Кандев пък са най-близо до разбирането за гражданска кандидатура. Макар и да разполагат с партийна подкрепа, в техния инициативен комитет няма партийни лица. Нещо което категорично не може да се каже за инициативния комитет на Йотова/Вълчев.
В този смисъл за балотажа първият пласт от електоралния резерв на Гюров и Кандев би бил в една още по-силна подкрепа от гражданското общество, т.е. най-вече от гласоподавателите в София и другите големи градове в България. Това е напълно възможно, защото сега вече е съвсем ясно, че Гюров и Кандев имат своя действителен шанс, което може да мобилизира допълнителна гражданска подкрепа за тях.
Вторият пласт от електоралния резерв и за двете двойки е в гласоподавателите на „Възраждане”, ГЕРБ и ДПС. На първия тур са излезли да гласуват около 100 хил. от твърдото ядро на ГЕРБ и някъде 35-40 хил. от това на ДПС. Или казано с други думи, над 500 хил. от двете твърди ядра са си останали вкъщи. Това е електорален потенциал, който очевидно се нуждае от лидерски призив, за да излезе и да отиде до урните.
Би било логично кандидатите най-напред да се обърнат към първия пласт от своята потенциална подкрепа и едва след това да търсят такава извън него. Времето между двата тура обаче е малко и е много вероятно търсенето на подкрепа да става хаотично, а не да е резултат от добре обмислен и последователен подход.
Най-вероятно напрежението в щаба на Илияна Йотова е по-голямо. Избори, които уж бяха сигурни в нейна полза, могат да бъдат загубени и дори в дните преди втория тур това вече не изглежда като изненада.
Тази едва около 1/3 от подкрепата за ПБ, която получи Йотова повдига и някои въпроси от организационно естество. Изграждат ли се структури на ПБ по места, има ли вече изградени такива?! И ако ги има какво е било тяхното отношение към първия тур на президентските избори?
Вотът за ПБ през април беше стихиен и като че ли през изминалите 6 месеца не е направено нищо за неговото канализиране и оформянето му като твърдо ядро и периферия към партията на Румен Радев. Ако Йотова/Вълчев загубят, правителството ще трябва бързо да се разграничи от тях, за да не се засегне неговата легитимност и основанията му да управлява. В случай, че това не се случи темата за предсрочни парламентарни избори ще излезе на дневен ред.
От гледна точка на настоящия момент нежеланието на Йотова да дебатира пряко с Гюров е грешка, която й се отрази негативно. Още повече, че при закриването на кампанията си, Йотова критикува Гюров и то лично.
Тя засегна не неговите позиции и идеи, а неговата личност. И точно тук възниква въпросът защо Йотова не прие дебат с Гюров, за да докаже в него думите, които отправи към личността му.
Най-вероятно такъв дебат преди балотажа ще има, но позициите от които ще влязат в него двамата кандидати вече ще са доста различни. Най-вероятно Андрей Гюров ще е фаворит в един такъв дебат. Неговите тези по ключови въпроси от вътрешната и външната политика са много по-ясни, а за да си силен участник в политически дебат се нуждаеш точно от това.
Основният вътрешен проблем за ПБ, правителството и всичко, свързано с тях са високите цени на хранителни продукти, услуги и т.н., които вече не могат да се обясняват с въвеждането на еврото. Нещо което дори финансовият министър Гълъб Донев призна.
Илияна Йотова се опита да прехвърли априлската подкрепа за ПБ върху себе си, но с това получи и негативите, които кабинетът „Радев” доста бързо натрупа. Освен това тя беше изправена и пред въпроси персонално към нея, на които липсваха достатъчно ясни и убедителни отговори. Въпросът за помилванията на наркотрафиканти се открои сред тях.
Йотова го изпрати в прокуратурата, но това изглежда по-скоро като опит да се отърве от него, отколкото да даде публично обяснение на логиката, въз основа на която е действала. В този случай президентът и кандидат-президент просто опита да си изгради защита, използвайки за собствените си нужди публична институция, каквато е прокуратурата.
Неустойчиви са и позициите на Йотова по най-важните въпроси във външната политика. Според нея, например, вече нямало значение кои е агресорът и коя е жертвата във войната на Русия срещу Украйна, а това е най-значимия геополитически проблем през последните години. Опитът на президента и кандидат-президент да се дистанцира от него е необясним и нелогичен.
Въпросният опит за дистанциране намери своята рефлексия и в позицията на Илияна Йотова по отношение на проблемите със сигурността в Черно море. Те не са от вчера, но през последните седмици много сериозни разшириха мащаба си в българската и румънската изключителна икономическа зона. Само от началото на октомври в зоните на двете страни осем търговски кораба станаха обект на военна агресия.
Румъния вдигна свои самолети F-16, за да унищожи част от дроновете на агресора, а президентът Никушор Дан ясно заяви, че военната активност в Черно море идва от Русия. Българските управляващи, в т.ч. и президентът, решиха да са по-въздържани. Дори имаше и критика по отношение на инициативи на Европейския парламент по темата.
Ако Йотова/Вълчев спечелят балотажа, дори и трудно, политическата ситуация в страната ще се запази и правителството на Радев ще продължи да управлява, макар и в условията на спадащо доверие. Ако обаче победата е за Гюров и Кандев в България ще има нова политическа ситуация. И тя много ще прилича на 2016 г., когато Румен Радев спечели президентските избори, а Бойко Борисов подаде оставката на своето правителство.
