Изследване на парламентарния център показва сериозно отдалечаване на младите от политическия живот. На какво се дължи тази апатия и какви могат да бъдат последствията за българската демокрация?
69 процента. Толкова от младите българи на възраст между 18 и 29 години заявяват, че не се интересуват от политика. Данните са от изследване на Библиотечно-информационния и изследователски парламентарен център към Народното събрание, проведено през март 2026 година. За сравнение, сред хората над 59 години интерес към политиката проявяват 60,1%.
Тези числа поставят един неудобен въпрос - как е възможно поколението с най-голям достъп до информация да проявява толкова слаб интерес към процесите, които определят собственото му бъдеще?
Най-лесно би било вината да бъде прехвърлена върху политиците. Постоянните избори, скандалите и политическата нестабилност безспорно могат да отблъснат гражданите. Но дали проблемът се изчерпва с поведението на политическата класа, или трябва да потърсим отговорност и от самите млади хора?
Една от възможните причини е недостатъчното разбиране за начина, по който функционира държавата. Колко млади българи могат да обяснят разликата между законодателна и изпълнителна власт? Колко знаят как се приема държавният бюджет или какви са правомощията на президента и Народното събрание?
Тук неизбежно възниква въпросът за ролята на образователната система. Макар гражданското образование да присъства в учебните програми, остава съмнението дали то действително подготвя учениците да бъдат активни и информирани граждани. Училището не трябва просто да преподава определения за демокрация, а да изгражда разбиране за институциите, критично мислене и способност за аргументиране на позиция.
Сериозна роля играят и социалните мрежи. Днес политическата информация достига до младите и чрез кратки видеоклипове, публикации и коментари. Това улеснява достъпа до новини, но създава и опасността сложни политически въпроси да бъдат сведени до няколко секунди съдържание, лишено от необходимия контекст.
Така се появява един от парадоксите на съвременното общество - човек може да не разбира политиката, но въпреки това да има категорично мнение за нея. Всеки има право да изразява позиция, но това право трябва да върви с отговорност към фактите. Проблемът не е в липсата на познания сама по себе си, а в нежеланието те да бъдат придобити, съчетано с увереността, че собственото мнение непременно е правилно.
Разбира се, би било несправедливо всички млади хора да бъдат поставяни под общ знаменател. Сред тях има активни граждани, доброволци и участници в обществени инициативи. Нещо повече - липсата на интерес към партийната политика не означава непременно пълно безразличие към обществените проблеми. Самото изследване също не измерва политическите познания, поради което не може да служи като доказателство за ниска политическа грамотност.
Отговорността обаче трябва да бъде споделена. Политиците са длъжни да предлагат смислен публичен дебат, образователната система трябва да подготвя младите за гражданския живот, а самите млади хора трябва да положат усилия да разберат процесите, които ги засягат.
Защото политиката не се изчерпва с партийните спорове и телевизионните скандали. Тя определя качеството на образованието, здравеопазването, доходите и възможностите за развитие. Отказът от интерес към тези процеси не означава, че последствията от тях ще изчезнат.
Данните за политическата апатия сред младите българи трябва да бъдат предупреждение за цялото общество. Демокрацията има нужда не просто от хора с право на глас, а от граждани, които разбират какво се случва около тях и могат да правят информирани избори.
Да имаш мнение за политиката е право. Да разбираш политиката е отговорност. А да не се интересуваш от нея не означава, че тя няма да определя бъдещето ти.
