Проф. д-р Ефрем Ефремов пред ТАРАЛЕЖ: Искам мислещи студенти - не толкова знаещи, колкото мислещи

Какво трябва да дава университетът на младия човек днес, успява ли висшето образование да се движи със скоростта на медиите и къде е мястото на изкуствения интелект в журналистиката?

По тези теми пред ТАРАЛЕЖ говори проф. д-р Ефрем Ефремов - дългогодишен журналист и преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той преподава дисциплини като "Редактиране", "Спортна журналистика" и "Типология на списанието", бил е заместник-декан на ФЖМК и ръководител на катедра "Пресжурналистика и книгоиздаване". Към момента е председател на Общото събрание на факултета.

В интервюто проф. Ефремов говори за ролята на Софийския университет, подготовката на бъдещите журналисти, навлизането на изкуствения интелект в професията и границата между журналиста и фена в спортните медии.

Аз самият съм Ваш студент и искам да започнем от Софийския университет. Какво трябва да дава един университет на младия човек днес - диплома, професия или начин на мислене?

"И трите неща. Но първото е начинът на мислене. Университетът идва от "universum", от общност, и това е основното, което трябва да дава - начин на мислене, критичност, способност да разсъждаваш.

Това, което винаги казвам на моите студенти, е, че искам мислещи студенти. Това е основното. Не толкова знаещи, колкото мислещи.

Специално за нашия факултет - журналистика, пиар и книгоиздаване - това е много специфично. Може да звучи като клише, но журналистиката е начин на живот и начин на мислене.

Това е, което трябва да дава университетът. Знанията идват след това, а дипломата вече е накрая - тя е символичният завършек."

Софийският университет носи огромен авторитет и традиция. Достатъчна ли е вече марката "Софийски университет", за да привлече най-добрите млади хора, или университетът постоянно трябва да доказва защо е номер едно?

"Марката и традициите са нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Самият факт, че в Щатите има понятието Ivy League, където са най-добрите университети, показва колко много означават традициите и годините. И тези години задължават.

Когато минеш по коридорите на университета и видиш кои са били ректори, леко ти става неудобно, че ти си колега и дишаш същия въздух, който са дишали и те.

Но, от друга страна, слава Богу, университетът е категоричен във всички класации - международни и наши. Във всички направления, включително нашето "Комуникация и медии", сме категорично на първо място по обективни критерии и с голяма разлика.

Ще го кажа така, защото иначе може да звучи прекалено академично - разликата с втория е 3:0. Не знам дали се интересуваш от футбол, но три гола разлика."

Интересувам се доста.

"Е, знаеш за какво ти говоря. 3:0 разлика.

От друга страна, всяка една система, ако не се развива, остава на едно и също място, докато другите се развиват. Университетът естествено има какво да подобрява, но по мое мнение съчетава по добър начин традициите, академизма и развитието.

Не можеш да останеш на едно и също място, защото другите се развиват. Ако стоиш само на старите лаври, в средносрочна перспектива си загубен."

Ако трябва да погледнете критично към Софийския университет отвътре, кое е нещото, което най-много трябва да се промени?

"Това е характерно за по-големите университети - сравнително бавните процедури.

В други университети, ако искаш да въведеш нова програма, това може да стане много бързо. Предлагаш я днес и следващия семестър вече е готова. При нас това става с една сравнително по-тежка процедура.

Но, от друга страна, това предпазва от прибързани решения. Когато бях във Франция например, ми казаха, че за да бъде преместена една спирка на метрото с 200 метра, процедурата е много бавна. Има един класически израз: "Демокрацията е процедура".

Има бавни неща, които на моменти лично мен много ме дразнят - бавните процедури, донякъде административното обслужване и така нататък.

Мисля, че ако процедурите се динамизират и нещата станат малко по-бързи и по-експедитивни, би било по-добре и за преподавателите, и за студентите."

Във ФЖМК обучавате, включително и мен като Ваш студент, за една професия, която се променя буквално всеки ден и всеки месец. Успява ли университетското образование да се движи със скоростта на медиите?

"Винаги е както в съдебната система - животът е по-богат от всеки закон.

Връщам се към първия въпрос - университетът учи на начин на мислене. Ако мислиш критично, ако имаш нагласата за търсене на истината, за професионални правила, професионална етика и професионална честност, всичко друго е средство.

Давам ти пример с редактирането. Ако редактираш на ръка и процесът тече в главата ти, 16 компютъра да имаш пред себе си - абсолютно все тая. Ако тук не тече процесът - няма как да стане.

Има какво да се желае, разбира се. Но трябва да знаеш, че проблемът с изкуствения интелект не е само при нас в университета, а в цяла Европа.

Миналата година бяхме на академичен обмен с Университета в Ливърпул. Абсолютно същият проблем, какъвто е и при нас."

Все повече студенти използват изкуствен интелект за подготовка, за писане и редактиране на материали. Къде свършва помощта и започва измамата?

"Ако си сериозен журналист, може ли да си направиш текста с изкуствен интелект и да го пуснеш? Може. Но редно ли е?

Естествено, той може да бъде използван за помощ. Освен това изкуственият интелект много често халюцинира, ако няма журналистически преглед.

Най-образно казано, изкуственият интелект не може да замени човешкия интелект.

Може да бъде от огромна помощ, но не може да го замени. Изкуственият интелект не може да ти напише нещо с патос. Не може да защити позиция по начина, по който го прави човекът.

В крайна сметка журналистическата професия е творческа. Така си мисля и за студентите, когато пишат курсови работи. Те влагат себе си. Не влагат натискането на два бутона на клавиатурата."

А трябва ли университетите вече официално да учат студентите как да използват изкуствен интелект, вместо просто да се опитват да го забраняват?

"Никой не може да забрани изкуствения интелект. Все едно да забраниш компютъра.

Но може да се учи не само как да се използва, а и как да не се злоупотребява с него. Това е въпрос на етика и морал.

Същевременно изкуственият интелект се развива с толкова бързи темпове, че мисля, че само в някои технически университети горе-долу са наясно с размерите - не бих го нарекъл проблем, а явление."

Какво трябва да може един завършващ журналист през 2026 година, за да можете Вие да си кажете: "Този човек е готов да влезе в редакция"?

"Да може всичко, колкото и смешно да звучи.

Сега медиите са онлайн. Колкото и да е парадоксално, редакторът и журналистът в онлайн медията имат много повече задачи, отколкото в печата.

В печата си пишеш текста, "хвърляш си хартийката", както се казва на редакционен жаргон, и заминаваш.

Тук трябва да пишеш текст, да снимаш... Много е популярно понятието "backpack journalist" и светът върви натам. Не се изпращат големи екипи, а журналистът носи камерата, лаптопа и прави всичко - пише текст, снима и изпраща.

Другото, което е важно, е екипът. Защото колкото и талантлив да е един журналист, екипът трябва да му направи стори, да му пусне линковете, ключовите думи за търсачките, да търси продължение на историята и така нататък.

Но най-просто казано - журналистът трябва да може всичко.

И отново се връщам към първоначалната си идея - трябва да може да мисли, по възможност критично."

В наш разговор Ви казах, че за мен Вие сте доайен на спортната журналистика в България. Все по-трудно обаче в спортната журналистика се различава кой е журналист, кой е фен и кой говори от името на даден клуб. Къде трябва да бъде границата между тези три неща?

"Кой е журналист е доста сложен въпрос.

Всеки има своите пристрастия, особено в спорта - дума да няма. Но границата трябва да бъде в професионалното отношение.

Думата "професионализъм" е ключова. И за спортната журналистика, и за политическата, и за каквато поискаш.

Ако си професионалист, не можеш ясно да показваш в текстовете си своите пристрастия.

Има една класическа фраза: "Фактите са свещени, коментарът е свободен".

Когато отразяваш факти, не можеш да ги изменяш съобразно собствените си позиции."

Казахте, че всеки има своите пристрастия. Можем ли тогава да говорим за безпристрастни журналисти в спортната журналистика?

"Безпристрастни няма. Но има такива, които в работата си и в отразяването не проявяват пристрастията си."

След толкова години като журналист и преподавател, ако днес отново бяхте на 20 години, проф. Ефремов, пак ли щяхте да изберете журналистиката като път на развитие?

"Казвам го с огромно съжаление, че не съм на 20 години, но с абсолютна сигурност пак щях да я избера.

Това е един дълъг и много хубав път на професионално развитие.

Просто ти завиждам, че си на 20 години и си втори курс. Този път, на който аз вече съм към края, теб тепърва те чака."