Сигналите, които управляващите излъчват във връзка с план-сметката за следващата година са разнообразни и целят точно това – колкото се може повече хора да се отнесат с разбиране, включително такива, на които предложеният бюджет не им харесва.
По това време на политическия сезон най-актуалната вътрешна тема е бюджетът за следващата година. И това, разбира се, е напълно логично и естествено.
В настоящата ситуация обаче всичко, което звучи приемливо по въпроса, се изчерпва с това принципно обстоятелство. Останалото са противоречия, конюнктурно говорене и реклама на собствения продукт.
Публичното комуникиране на държавната план-сметка за 2027 година започна в УНСС в София. Основното послание от онзи момент беше, че новият бюджет е „камион без спирачки, който лети към пропастта”.
Самият премиер Румен Радев даде тази характеристика. Разбира се, причините за всички проблеми бяха назад във времето и сегашните управляващи твърдяха, че са ги наследили, нямат никаква вина, но трябва да се справят с тях.
Този етап обаче отмина или поне така би трябвало да е, след като миналата седмица Радев разпореди всички оправдания и обяснения с предишни управляващи да бъдат преустановени и да се гледа единствено в настоящето. Така представянето на бюджета за 2027 година остана във времето, когато проблемите бяха чужди и наследени, а неговото обсъждане се случва след като това говорене вече е забранено.
След като премиерът заяви тотална промяна на публичната комуникация, ”камионът без спирачки” се превърна в най-социалната план-сметка, която държавата някога е имала. Оказа се, че разходите, предвидени за социалния сектор, културата, образованието и отбраната са най-големи, дори надхвърлят очакванията и стандартите на някои страни с икономики, по-добре развити от българската.
Публичното комуникиране на новия бюджет много прилича на самата кампания на „Прогресивна България” (ПБ) от пролетта, с която бяха спечелени изборите на 19 април. Тогава целта очевидно беше много и различни социални групи да се припознаят в партията на Румен Радев и да гласуват за нея.
Сега положението е подобно, само че в центъра на вниманието са не изборите, а бюджетът. Сигналите, които управляващите излъчват във връзка с план-сметката за следващата година са разнообразни и целят точно това – колкото се може повече хора да се отнесат с разбиране, включително такива, на които предложеният бюджет не им харесва.
Част от хората в обществото ще приемат, че бюджетът е такъв, какъвто е, заради прегрешенията на предишни управляващи. Други ще формират положително отношение към него поради по-доброто финансиране, което се твърди, че той осигурява за обществено значими сфери. Така проектът на държавните финанси ще премине през обсъжданията и въпреки критичното отношение на опозицията (най-вече ПП и ДБ) ще се превърне в закон и ще влезе в сила от началото на 2027 година.
Иначе в проектобюджета има някои проблеми, които е възможно да имат своята проекция през 2028 година. Така например, данъкът свръхпечалба, който сега ще се събира, е възможно да се окаже една от тези проекции.
Той ще се използва за покриване на част от бюджетните разходи през и 2027 година ще даде определен резултат. Въпросът е какво ще се случи през 2028 година. Най-вероятно правителството ще се изправи пред дилемата или да заложи ново „еднократно” събиране на данък свръхпечалба, или да ограничи публичните разходи.
В този смисъл може да се очаква, че краят на 2027 година ще е по-напрегнат от този на 2026-та. Банки и други компании, засегнати от данъка, засега приемат съдбата си спокойно. Но никак не е сигурно, че това ще е така и след 12 месеца, ако се окаже, че те отново ще трябва да се бръкнат, за да запълват дупките на публичния бюджет.
Предишното редовно правителство с премиер Росен Желязков падна именно заради проекта на държавен бюджет, който беше предложило. В него имаше някои проблемни моменти, свързани с данъчното облагане, както и със самото разпределяне на средствата по пера и публични направления.
В политически контекст обаче разликите между бившето и настоящото правителство са по-силно изразени. Кабинетът „Желязков” беше коалиционен. В него участваха идеологически несъвместими формации, при това общественото доверие във всички тях спадаше. Това ясно се видя на априлските избори, когато БСП дори не може да влезе в парламента.
Кабинетът „Радев” е еднопартиен и доверието в него все още не е започнало да пада лавинообразно. Ето защо срещу проекта за бюджет за новата година активни протести няма да има.
Що се отнася до края на 2027 година обаче гаранции в това отношение няма и не може да има. Ако ПБ не постигне високи нива на истинска консолидация, то еднопартийния характер на правителството ще започне да губи значението си.
Ако правителството и парламентарното мнозинство се окажат едновременно под вътрешен и външен натиск, то оцеляването им определено ще бъде заложено на карта. В момента единственият консолидиращ фактор там е самият Румен Радев. Така че този въпрос стои с пълна сила и за мнозинството в парламента, и за правителството, и за партията „Прогресивна България”.
Със забраната за оправдания с минали управления, Радев всъщност казва на министрите си, че трябва да поемат отговорност за изпълнението на новия бюджет, всеки в своя ресор. Става дума за своеобразна диверсификация.
Ако има провали отговорността ще се носи от съответните министри, а не от цялото правителство. Така Румен Радев ще може да сменя отделни министри и да освобождава част от напрежението, което ще обхваща кабинета.
Радев определено не желае цялата отговорност да пада върху него. Ако и отговорността на ресорните министри е върху неговия гръб, това би направило правителството по-нестабилно и по-несигурно.
Отделните министри могат да са неустойчиви, но кабинетът трябва да е стабилен. Ето към това се стреми Радев, защото то е формулата за дълголетие на това правителство.
Интересна е ситуацията около финансовия министър Гълъб Донев. Ако бюджетът е „камион без спирачки”, това означава, че министърът на финансите не се справя. Ако обаче план-сметката е добра, то и финансовият министър е добър.
В случай, че Донев напусне след приемането на бюджета, това би било доста странно и необяснимо, от гледна точка на логиката, решение. Мнозинството хем му приема бюджета, хем го освобождава.
Стигне ли се до такова нещо опозицията трябва да е максимално активна и да положи всички усилия, за да изясни защо е станало така. Всичко за бюджета трябва да е ясно и прозрачно. Това е ключово условие, за да може да се каже, че управлението на държавата е открито и публично, в пълния смисъл на думата, към гражданите, бизнеса и обществото като цяло.