Новини
Търси

„Нова Ялта“? Не, среща между двама мъже и половина

„Нова Ялта“? Не, среща между двама мъже и половина
АП/БТА

Ако оригиналната среща в Ялта през 1945 г. е била между „тримата големи“, то тази в Шънджън ще бъде на „двама мъже и половина“. Владимир Путин просто е президент на държава, чиято амбиция изпреварва нейните възможности. Москва е камион, който се движи с двигател на автомобил. Китайският домакин – никак не дипломатично впрочем – демонстрира тази разлика в йерархиите: Си Дзинпин посрещна Доналд Тръмп на летището „Боан“ край Шънджън лично и изпрати началника на политическия си кабинет да посрещне Владимир Путин

Предстоящата утре среща между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин често се определя в широките среди като „Нова Ялта“, правейки паралел със събитията от февруари 1945 г., когато на Кримския полуостров се срещат Рузвелт, Чърчил и Сталин. Един от основните резултати на тогавашната среща е и „разчертаването“ на сфери на влияние в Европа, поради което правенето на аналогия с предстоящото рандеву в китайския град Шънджън изглежда изкушаващо. Но има аргументи в обратна посока, които проблематизират изграждането на паралели между Ялта през 1945 г. и Шънджън през 2026 г.

Един от широко разпространените аргументи е, че ако в Ялта са се събрали представители на държави, които виждат края на Втората световна война като победители, то в Шънджън се събират лидери, които са в коренно различна позиция.

Доналд Тръмп не само че не е спечелил войната с Иран, но по-скоро бе „ужилен“ от нея и към момента Техеран за него е това, което са кълчищата за патицата. Американският президент ще присъства на срещата и като ръководител на Белия дом, чиято партия получи сериозен шамар на провелите се наскоро редовни междинни избори в САЩ, на които републиканците загубиха контрола си върху Конгреса. Т.е. Тръмп не отива в Шънджън като победител, а се надява да си тръгне оттам като такъв.

Владимир Путин също няма да присъства на срещата с ореола на успеха, поне доколкото неговата тридневна „специална военна операция“ в Украйна върви към петата си година.

От споменатите двама Си Дзинпин е в най-добра позиция, доколкото неговите основни „войни“ са вътрешни (ефектът на дефлацията върху задлъжнялостта на страната и застоя на вътрешния пазар), а външната му – срещу Тайван – все още не е започнала.

Другото съображение спрямо представянето на срещата в Шънджън като „Нова Ялта“ е, че в днешния свят има твърде много страни, които имат статута на регионални сили и които биха оказали естествена съпротива срещу това да се озоват „начертани“ върху нечия салфетка за прегъване. Индия, Турция, Бразилия, Саудитска Арабия, както и регионални формати като Европейския съюз, Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия и Съвета за сътрудничество в Персийския залив, не виждат ролята си в международните отношения като продължение на чужди интереси и като буферни зони. Напротив, светът в XXI век е амалгама от две световни и много регионални сили, в чието взаимодействие се формира обликът на международните отношения. Концепциите на Тръмп и Путин, формирани в мисленето на XIX век, не са обезателно ирелевантни, доколкото реалполитиката винаги ще бъде най-значимият фактор, определящ естеството на международните отношения, но XXI век не е XIX; той носи свои собствени специфики – и като дневен ред, и като инструментариум, които трябва да бъдат отчитани за максимална успеваемост на външнополитическото движение.

Не на последно място, трудно е да се види какво би консолидирало Тръмп, Путин и Си Дзинпин. Рузвелт, Чърчил и Сталин са имали общ враг в лицето на нацистка Германия. Но кой е общият враг на президентите на САЩ, Китай и Русия?

Някой би казал Европа. Старият континент обаче не е враг на САЩ (ако и Тръмп да създава друго впечатление), доколкото това е най-близкият откъм политическа и ценностна гледна точка субект до Вашингтон. Европа е и важен търговски партньор на Китай, чрез който Пекин се опитва да балансира отношенията си със САЩ. Последното е само една от причините, поради които Китай бе против темата за Украйна да влиза в дневния ред на срещата в Шънджън.

Друг би споменал Украйна. Отново, Киев не е враг на Вашингтон (особено на завръщащите се на власт демократи), а въпреки подкрепата на Пекин за войната на Русия, Китай разглежда конфликта в Украйна не като цел, а като средство, чрез което Москва увеличава зависимостта си спрямо Пекин (чрез закупуването на въглеводороди на ниска цена и предоставянето на стоки с двойна употреба).

Разбира се, общият враг може да няма обезателно физически контур, а да има ценностен такъв – демокрацията. Ако това би било вярно за Русия и Китай, не би било за САЩ, за които демокрацията е част от тяхното политическо ДНК. Либерализмът обаче би могъл да отговаря на това условие. Тръмп, Путин и Си Дзинпин имат очевидно враждебно отношение към либерализма. Но тук положението е сходно с това на демокрацията – срокът на годност на текущия американски президент вече тече, а това, което идва след него, е именно либерално.

И накрая, между Рузвелт, Чърчил и Сталин е имало такъв тип равнопоставеност, каквато няма между Тръмп, Путин и Си Дзинпин. Ако оригиналната среща в Ялта през 1945 г. е била между „тримата големи“, то тази в Шънджън ще бъде на „двама мъже и половина“. Владимир Путин просто е президент на държава, чиято амбиция изпреварва нейните възможности. Москва е камион, който се движи с двигател на автомобил. Китайският домакин – никак не дипломатично впрочем – демонстрира тази разлика в йерархиите: Си Дзинпин посрещна Доналд Тръмп на летището „Боан“ край Шънджън лично и изпрати началника на политическия си кабинет да посрещне Владимир Путин. Да, Русия разполага и с твърда сила (военнопромишлен комплекс, армия и воля да ги използва), и с мека сила (пропаганда), но не притежава икономиката, която да финансира и да направи устойчива нейната геополитическа екстраполация.

Предвид проблемите на Тръмп и Путин, тристранната среща със Си Дзинпин със сигурност е полезна за американския и руския президент.

За ръководителя на Белия дом тя е възможност да възстанови разклатените си позиции след загубата на изборите в САЩ, затъването му в Иран и непродуктивността на дипломацията му по руско-украинския конфликт. Той иска да компенсира тези му несполуки, показвайки се значим и от значение. Ръководителят на Белия дом трябва да мисли и за своето наследство, неудобство, от което са лишени Путин и Си Дзинпин, предвид това, че между тях и властта може да застане само погребалната, но не и изборната урна.

В присъствието на големите – Доналд Тръмп и Си Дзинпин – пък Владимир Путин цели да демонстрира, че е на „равна нога“ със свръхсилите, а европейците конкретно са маргинализирани в кьошето на световната динамика. И той ще бъде поне относително прав: след нахлуването на Русия в Украйна през 2022-ра ЕС се опитваше да създаде дипломатически санитарен коридор около Кремъл. Днес европейците говорят за това, че с Москва трябва да се разговаря, докато Русия отхвърля дори възможното участие на европейците в преговорите между Киев и Москва.  

В този тристранен формат най-предпазлив е Пекин, доколкото той не желае да се асоциира обезателно с държави, репродуциращи империализма от XX-ти и от началото на XXI-ви век, докато в същото време пропагандира себе си като естествен геополитически център на „споделения свят“ и многостранната дипломация от XXI век.

Срещата между Тръмп, Си Дзинпин и Путин в Шънджън е обезпокоителна за Европа. Но не е „Нова Ялата“.

Водещи