Къщата от карти е красива, точно като популизма. Тя е красива колкото самата метафора, но също така е и много опасна. Зад нея се крие нестабилност, както и разминаване между думи и дела
Ролята на популизма все повече нараства в българската политика. Дават се обещания и се поемат ангажименти към избирателите, но когато дойде време за тяхното изпълнение и се окаже, че това не е възможно, започва търсенето на оправдания и обяснения.
И обикновено настоящото управление опитва да търси причините назад във времето – в предишни управляващи, минали управленски решения и политически ситуации, нямащи нищо общо и въобще никаква връзка с настоящата. Така стояха нещата при изготвянето на бюджета за 2026 г., така стоят и сега, когато на масата е план-сметката за догодина.
Българската политика все повече заприличва на къща от карти. На пръв поглед нещата изглеждат добре, дори за голяма част то обществото те са красиви. Бюджет 2027 ще е с дефицит 3.5%, поне според обявеното от правителството. Отново правителството непрекъснато говори, че спазва разделението на властите, бори олигархията (или вече я е преборило), гарантира все повече гражданските права на хората и им осигурява икономически и социални възможности.
Къщата от карти е красива, точно като популизма. Тя е красива колкото самата метафора, но също така е и много опасна. Зад нея се крие нестабилност, както и разминаване между думи и дела.
В настоящата политическа ситуация у нас могат да се открият белези за потенциална нестабилност. Има и явно разминаване между думи и дела. Първо обаче за белезите на нестабилността.
Бюджет 2027 беше представен в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. По време на представянето самият премиер Румен Радев го определи като „камион, който се движи към пропастта, без спирачки”.
Това е доста многозначително определение. Би било трудно да си представим, че премиерът опитва да даде негативна оценка на план-сметката на собственото си правителство. Пък макар и причините за това да са назад във времето, според него.
Макар и премиерът Радев и финансовият министър Гълъб Донев понякога да се разминават в публичното си говорене, едва ли точно бюджетът би могъл да се превърне в залог на техните отношения. Възможно е премиерът да цели да ни каже нещо, с избраната метафора, което никой на този етап не подозира.
Динамиката в световен мащаб е доста голяма. Цените на енергоносителите нарастват и всичко това хем има отношение към българския бюджет, хем България не може да влияе на световните явления и процеси.
Тук големият въпрос е дали този бюджет ще издържи през цялата 2027 г. и дали няма да се наложи да бъде прекрояван в движение. Ако това се наложи, то ще означава, че страната ни е в ситуация, аналогична на най-големите кризи, през които е минавала.
Разбира се, дори това да се случи, българите няма да го усетят нито както в средата на 90-те г. (Виденовото време), нито както през 2009 – 2010 г. (световната финансова криза). Проблеми обаче най-вероятно ще има.
И когато обясненията и оправданията, свързани с различни управления назад във времето се изчерпят, ще дойде редът на промените, които Радев ще трябва да прави в собственото си правителство. Иначе, нека отново подчертаем, в момента отношенията между него и Донев не да на дневен ред.
Цената на газа, например, нараства с 32.5%. Румен Радев обаче обеща цената на парното за крайните потребители да не се променя поне до средата на идната година. Разликата обаче трябва да се поеме от някого, за да са стабилни финансите в енергийния сектор. Единствено държавата може да направи това.
Ето такива по-трудно предвидими разходи могат да се окажат заплаха за бюджета за следващата година. Още повече, че за да поеме държавата определени плащания, тя трябва да използва данъците на гражданите и фирмите. Така че отново хората са тези, които ще поемат разликата между заплащаната и реалната цена на парното.
За следващата година е предвиден дълг над 8 милиарда евро. Ако се наложи преправяне на бюджета, дългът без съмнение ще се увеличи и размерът му ще стане прекалено голям.
Най-вероятно приходите от ДДС ще спасяват положението. Колкото по-високи са цените, толкова повече са и тези приходи. Високите цени обаче представляват социален и политически риск за кабинета и така, в един момент, той може да попадне между „чука и наковалнята”.
И сега за разминаването между думи и дела. Управляващите казват, че спазват разделението на властите. След първия тур на президентските избори обаче правителствената информационна служба беше използвана в полза на Илияна Йотова. А президентската институция и правителството не са част от една и съща власт.
Подходът спрямо формирането на новия състав на ВСС също ще бъде показателен за спазването на разделението на властите от страна на управляващите. Процедурата вече тече, но за това какво се е случило и какво може да се очаква, ще може най-добре да се съди по крайния резултат.
Освен разминаване между думи и дела, понякога се забелязва и липса на логика в публичното говорене на определени представители на управляващите. И тук не става дума за невчесаните мисли на, иначе големия спортист, Владимир Николов. Не става дума и за нахъсаната лексика на Слави Василев, който откакто е народен представител се появява в медиите далеч по-рядко от преди. Може би такова е виждането на партията му – „Прогресивна България” (ПБ).
Това, за което става въпрос е говоренето на вицепремиера Иво Христов. Както е добре известно той обича да ползва думи и изрази от типа - „партии с отпаднала необходимост”, „НПО-та с отпаднала необходимост” и въобще, че всичко в политиката и гражданското общество, извън неговия балон, е с „отпаднала необходимост”.
Неотдавна в телевизионно предаване на БНТ Христов заяви, че партиите от демократичната общност са с отпаднала необходимост, а малко след това отбеляза, че очаква подкрепа от ПП и ДБ при гласуването на новия състав на ВСС, за което е необходимо мнозинство от 160 народни представители.
Освен, че в конкретния случай става дума за логически нонсенс, това е и доста опасно политическо говорене. Разглеждането на опозиционните формации като такива с „отпаднала необходимост” е, на практика, отричане на необходимостта от съществуването на опозиция. И определено противоречи на заявките на кабинета, че ще спазва разделението на властите.
Ако няма опозиция, няма как да има и разделение на властите. ПП и ДБ трябва да бъдат много внимателни как подхождат към въпроса за обновяването на състава на ВСС, за да не се окаже, че са били използвани. Говорене като това на Иво Христов е знак към тях, който те не могат да си позволят да пренебрегнат.
Като част от политическия пейзаж се оформи и т.нар. Закон за българския език. В този си вид той също е едно от въплъщенията на популизма. Законопроектът не надгражда с нищо вече съществуващи правни норми, заложени в други закони и в Конституцията, а само ги преповтаря.
Официалният език в България е българският, това е записано в Конституцията. А в съответните отраслови закони е изяснено как той трябва да се изучва, преподава и т.н.
Езикът е жив организъм и, за да бъде запазен, трябва да се развива. Ако правителството, парламентарното мнозинство и други парламентарни групи желаят да са полезни на българския език, следва да осигурят ресурси за неговото развитие и обогатяване.
Той трябва активно да се изследва в специализираните научни институти и на него трябва да е създава и издава колкото се може повече и разнообразна литература. Необходимо е български произведения да се превеждат на други езици, както и чуждоезикова литература – на български.
Езикът не е просто това, което виждаме като надписи по сгради и улици. Езикът е в литературата. Колкото до надписите на публичните институции, Конституцията гарантира, че те винаги ще са на български. И то на кирилица, защото кирилицата е графичната система на нашия език.
