Говоренето на Гълъб Донев в разрез с това на Румен Радев по въпроса са еврото и покачването на цените може да има превантивен характер. Оформя се противопоставяне между професионалното и политическото говорене.
Еврото не причинява повишаване на цените! Това вече съществува като ясна позиция, изразена от финансовия министър Гълъб Донев. След като тя е изразена от ръководителя на ведомството, което формира финансовата политика на държавата, би следвало всички дискусии по въпросната тема да приключат.
Това обаче едва ли ще се случи, тъй като самото правителство подхранва тези твърдения, въпреки категоричността на министър Донев. Само преди броени дни имаше парламентарни прения между премиерът Румен Радев и депутати от „Продължаваме промяната” (ПП), където министър-председателят отново повтори познатата теза, че въвеждането на еврото е предизвикало покачването на цените.
Търкания между Радев и Донев най-вероятно има, само че те няма да излязат на повърхността нито до края на годината, нито през следващата. В момента кабинетът е в предизборна обстановка, заради президентските избори, а през 2027 г. обстановката отново ще е предизборна, заради местните избори, които трябва да се проведат през идната есен.
Най-вероятно изборите са и причината, поради която правителството се опитва да вкара дефицита в рамите на 3% още сега, при подготовката на държавната план-сметка за 2027 г. Това обаче едва ли ще е толкова лесно предвид обстоятелството, че в настоящия бюджет дефицитът е 5.7% и той ще се реализира точно в този размер. Поне така стоят нещата по думите на министъра на финансите.
Всъщност еврото е удобното обяснение що се отнася до затрудненията, които кабинетът среща при бюджетирането и финансовите си разчети. Но ако това наистина е така, защо тогава финансист номер 1 стабилно застава зад идеята, че в самото евро няма как да се търсят обяснения за негативни явления и че то само по себе си не предизвиква инфлация?!
Политическата физиономия на това правителство се формира и изразява изцяло от Румен Радев. Или казано с други думи, и позитивите, и негативите от управлението се отразяват върху него.
Ето защо Радев си служи с политическо говорене. Той се опитва да избегне обяснителния режим и се стреми да следва поведението си от своя президентски период. А при опонирането на политическите конкуренти използва кратки и запомнящи се фрази, които не само не стимулират воденето на дискусии, а точно обратното – стопират ги.
С фразите си той се опитва едновременно да „обстреля два заека” – веднъж да не дава възможност на опозицията да развие дискусия и втори път – да отправя послания към електората си, които са лесно смилаеми и не изискват никакви обяснения, за да бъдат разбрани.
Министрите обаче трябва да управляват своите ресори. Те трябва да имат професионално отношение и да бъдат обективни относно проблемите, с които се сблъскват и които имат да решават. В противен случай няма да постигнат резултати и може лесно да бъдат сменени.
Говоренето на Гълъб Донев в разрез с това на Румен Радев по въпроса са еврото и покачването на цените може да има превантивен характер. Оформя се противопоставяне между професионалното и политическото говорене.
Това обаче ще е бавен и постепенен процес и, както вече стана дума, ще отнеме доста месеци. По-интересното на този етап е дали ще видим подобно загатване и от други министри, освен от Гълъб Донев.
Де факто има две институции, които са отговорни за състоянието на пазара. Става сума за Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Ръководството на КЗП се определя с решение на Министерския съвет и се назначава от министър-председателя.
Колкото до КЗК, то управлението на този орган се определя чрез гласуване в парламента. Т.е. и в двата случая отговорността е на правителството и парламента като колективни органи. В нито единия от случаите тя не е конкретно на финансовия министър.
В този смисъл Гълъб Донев естествено и разбираемо не желае проблемите да се прехвърлят от болната глава на здравата. Ако проблемът с цените е в еврото, това би означавало, че финансовият министър е неспособен да предложи адекватна фискална политика в еврова среда.
Ако обаче проблемът е във функционирането на регулаторните институции – КЗП и КЗК, то причините следва да се търсят в решенията на правителството и парламентарното мнозинство (предишното и сегашното).
А цените на продуктите в търговската мрежа продължават да нарастват. Вече се намираме в десетия месец след въвеждането на еврото. Би било меко казано несериозно и настоящото нарастване да продължава да се приписва на еврото.
Твърдението, че еврото води до покачване на цените и до инфлация премина основно през две фази. Първата беше, че това се случва още преди приемането на общата европейска валута, т.е. между момента, в който е ясна датата на нейното въвеждане и самата дата.
Следващата фаза се разви непосредствено след като вече бяхме в еврозоната. И това продължава и до ден днешен. Ако това мислене не бъде пресечено, то и след пет години повишаването на цените и инфлацията ще продължат да бъдат отдавани на приемането на еврото.
Излиза така, че и с евро, и без евро, все еврото е виновно за по-високите цени, което е нонсенс. Освен това България беше във валутен борд преди влизането в еврозоната.
В продължение на 23 години левът беше обвързан с еврото и беше без собствен валутен курс. Ако въобще е имало някакви негативи, донесени от еврото, то те би следвало да се изконсумират далеч преди неговото приемане в началото на 2026 г.
Това, което правителството и парламентарното мнозинство могат да направят, е да подобрят функционирането на КЗП и КЗК. Ако е необходимо техният капацитет може да бъде увеличен, за да са по-ефективни и по-задълбочени в проверките, които правят.
Назначаването на Мая Манолова за ръководител на КЗП би следвало да се възприема като знаково. Манолова е острие. Назначаването й е знак към спекулантите и формира очаквания сред потребителите. Всичко това обаче трябва да бъде подплатено с капацитет, усилия и ефективност, за да видим някакви резултати в противодействието срещу високите цени.
Разбира се, има и обективни фактори, които няма как да не бъдат взети предвид. Най-вече става дума за високите цени на горивата, причините за което са извън България и извън Европа.
Ключът към гарантирането на интересите на потребителите е в съчетаването на качествена фискална политика с ефективно работещи регулаторни органи. Рецептата е ясна! Ще я приложи ли правителството? Дано!
