Новини
Търси

НАТО не е подвластно на Русия

НАТО не е подвластно на Русия
АП/БТА

Освен като невчесани тежнения, руските претенции може да се определят и като откровено шизофренни. До 2014 г. в Източна Европа нямаше никаква натовска инфраструктура. Окупирането на Крим от Русия и руската агресия в Донбас промениха това.

След Втората световна война НАТО е основен израз на архитектурата за сигурност в Европа. От една страна организацията създава рамка за комуникиране и управление на потенциалните заплахи на Стария континент, а от друга – установява институционални отношения със страните от Северна Америка – САЩ и Канада.

Договорът, с който се основава НАТО през 1949 г. очертава евроатлантическа зона. Всяка страна, която е част от нея е потенциален член на алианса, а това освен САЩ и Канада, са всички държави от Европа.

Повечето страни от Западна Европа са сред основателите на НАТО или се присъединяват към него с течение на времето. До 1989 г. държавите от източната част от континента обаче са лишени от суверенитет и са поставени в подчинено положение спрямо СССР, който се доминира от Русия и съществува до 1991 г.

Възможностите НАТО да се разширява в източна посока се появяват след падането на Желязната завеса. И източноевропейските страни логично започват да изразяват своя интерес за членство в алианса. По този начин те получават възможност да допринасят за международната сигурност, както и да получават подкрепа за собствената си сигурност, когато това е необходимо.  

Става дума за напълно естествен процес, който е стартиран още с основаването на алианса. Ето защо веднага щом се появи възможността, всички страни от Източна Европа (с малки изключения) потърсиха интеграция в НАТО и я постигнаха. 

Много важно е тук да се отбележи, че руските твърдения за поети ангажименти НАТО да не се разширява в Източна Европа са напълно несъстоятелни. Точно толкова, колкото несъстоятелни са и сегашните искания за излизане на Финландия от алианса или за премахване на натовската инфраструктура от Литва, Латвия и Естония, както и за цялостно излизане на Източна Европа от НАТО и свиване на организацията в границите от 1997 г.  

Членството в НАТО се случва на базата на националния суверенитет. Само напълно суверенна държава може да влезе в алианса. Това е първото и най-важно условие. Второто е – сред вече членуващите държави да няма такава, която се противопоставя на приемането на новопостъпващия член.   

НАТО е международна система за гарантиране на национален суверенитет. Това е най-краткото и точно определение за алианса. Гарантирането на суверенитет е негова базова характеристика. НАТО не може да прекратява съществуващи членства и не може да се свива до по-рано съществували граници. Просто няма такъв механизъм.

А няма, защото в противен случай точно тази базова характеристика за гарантиране на суверенитет нямаше да има как да съществува и също така нямаше да има как организацията да е адекватна на своите цели, принципи и ценности.

Всички тези твърдения или претенции, които категорично противоречат на самия договор за основаването на НАТО, целят да атакуват алианса директно в неговите основи и в базовите му характеристики.  

Принципно е възможно едно отделно правителство на страна членка да заяви, че не желае разширяване на алианса, да възприеме такъв подход и да го следва. Това обаче може да се отнася само за рамките на мандата на съответното правителство.

Така че възможно е в началото на 90-те г. някое правителство в Северна Америка или Западна Европа да е заявило на Русия, че разширяването на алианса не е на дневен ред. Още повече, че по това време страните от Източна Европа все още не са подготвени да бъдат натовски членове.

Те се нуждаят от време, за да изградят своите модерни публични институции и да реформират Въоръжените си сили. За всичко това са необходими години наред. Ето защо първите страни от бившия Източен блок (Полша, Чехия и Унгария) влизат в НАТО едва през 1999 г.

Подобно е положението и сега, когато Доналд Тръмп заявява, че въпросът за членството на Украйна в алианса не е актуален. Той може да говори това за времето на своя мандат, не и отвъд него.

Отделен въпрос е, че Украйна наистина ще се нуждае от време, за да се подготви за членство в НАТО. Във военно отношение най-вероятно това е най-подготвената страна в света за момента. Тя обаче трябва да приключи войната, да възстанови икономиката си и да изгради модерен публичен сектор преди да се ориентира към реално натовско членство.

Изключително важно е обаче да се отбележи, че трябва да се прави разграничение между текущото състояние на въпроса за украинското членство в НАТО и неговото принципно измерение. Текущото състояние се дефинира от моментите фактори и конкретната обстановка.

Принципното измерение се определя от възможностите, заложени в договора от 1949 г. за основаването на НАТО, както и от обективните обстоятелства, свързани със значението на Украйна за европейката сигурност и за международните отношения като цяло.

Доскоро Русия настояваше за свиване на НАТО в границите от 1997 г. След последните опити за дипломатически контакти обаче в Абу Даби (Украйна, Русия, САЩ) се появи някаква своеобразна „разбивка” на руските претенции и  тежнения.

От нея разбираме, че от НАТО трябва да излезе Финландия, натовски сили не трябва да има в балтийските страни, Украйна трябва да предаде всички временно окупирани територии и целия Донбас, а Молдова – да се федерализира. Както Украйна, така и Молдова да се ангажират, че няма да влизат в НАТО, настояват от Кремъл.

Въпросните щения де факто разкриват, че Русия желае всички тези държави да изглеждат като Беларус. Или казано с други думи, да нямат никакъв суверенитет и да функционират като руски автономни области.

Освен като невчесани тежнения, руските претенции може да се определят и като откровено шизофренни. До 2014 г. в Източна Европа нямаше никаква натовска инфраструктура. Окупирането на Крим от Русия и руската агресия в Донбас промениха това.

Влизането на Финландия (и на Швеция) в НАТО беше предизвикано от пълномащабната руска агресия срещу Украйна. Самата Украйна изразяваше стремеж към членство в алианса и дори го записа в Конституцията си, но и това беше резултат от руските заплахи.

Т.е. всичко това, което Русия сега иска да върне в изходно положение, се случи в резултат на нейното неуравновесено и агресивно поведение към съседните държави. В резултат на руските заплахи съседните страни потърсиха стабилни гаранции за своята сигурност и сега пак със заплахи Русия опитва да ги принуди да се откажат от тях.

И още нещо много важно, Русия не печели войната срещу Украйна. Тя обаче, също така, не може да я спре, защото това би поставило много неудобни въпроси пред Кремъл във връзка с нейното започване и смисъла от нея.

Търсенето на начини за разширяване на въпроса извън Украйна представлява опит за възползване от желанието на самата Украйна, Европа и САЩ войната да бъде спряна и да се установи примирие. Заплахите обаче не са дипломация.

В този смисъл руският подход продължава да е неработещ. А Путин вече не може да разчита на Тръмп. През януари ще се конституира новия състав на Конгреса. И в двете камари ще има ярко изразено мнозинство на демократите. А те вече подготвят нова помощ за Украйна в размер на 15 милиарда долара.    

Водещи