До 92% достига устойчивостта на някои бактерии към антибиотици у нас, а според експерти над 144 000 пациенти годишно може да се заразяват с инфекции по време на болнично лечение
България отчита едни от най-тревожните показатели в Европейския съюз по отношение на антибиотичната резистентност. Основните причини са нерационалната употреба на антибиотици и неправилното им предписване, предупреждават експерти. Данните за 2025 г. показват, че някои от най-опасните бактерии стават все по-устойчиви на лечение, което създава сериозни рискове за пациентите.
При бактерията Klebsiella pneumoniae, която може да причини тежки инфекции, резистентността към определени мощни антибиотици достига 69% от изследваните случаи. Това е най-високата стойност в Европейския съюз.
Още по-сериозна е ситуацията с Acinetobacter baumannii, при която устойчивостта достига 92%. По-високи показатели са регистрирани единствено в Гърция и Хърватия, където стойностите са около 95%.
Значително увеличение се наблюдава и при Streptococcus pneumoniae. Само за пет години резистентността на тази бактерия към еритромицин е нараснала от 17% на 41%, а към оксацилин – от 11% на 23%.
Антибиотичната резистентност у нас е значително над средната за ЕС
Според представените данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията показателят за антибиотична резистентност в България достига 58,6% при средно 21,8% за Европейския съюз.
Сериозни опасения предизвикват и вътреболничните инфекции. Официално регистрираните случаи в интензивните отделения у нас са 3,7% при средно 7,1% за ЕС. Експерти обаче смятат, че действителният дял в България може да достига около 8%.
Според тези оценки над 144 000 пациенти годишно може да се заразяват с инфекции по време на престоя си в лечебни заведения.
България използва твърде малко антибиотици от първи избор
Един от основните проблеми е свързан с начина, по който се предписват антибиотиците. Световната здравна организация препоръчва поне 65% от употребяваните антибиотици да бъдат от групата за широко приложение, известна като Access.
В България обаче делът им е едва 22% в болничната помощ и 42% при извънболничното лечение.
Това означава, че в страната се използва сравнително висок дял антибиотици от други групи, включително препарати, които трябва да се прилагат по-внимателно заради риска от развитие на резистентност.
Експертите настояват за въвеждането на ясни фармакотерапевтични ръководства, които да ограничат неправилното предписване и неоправданото използване на антибиотици, предназначени за лечение на по-тежки инфекции.
Национален план срещу антибиотичната резистентност
България вече е приела Национален план за борба с антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Сред предприетите мерки са задължителното електронно предписване на антибиотици и реимбурсирането на определени лекарства за деца до 7-годишна възраст.
Специалистите обаче предупреждават, че в списъка на безплатните медикаменти попадат и антибиотици, които според препоръките на СЗО трябва да бъдат запазени за случаи с ограничени възможности за лечение.
Като възможно решение се предлага разширяване на списъка на НЗОК с препарати като амоксицилин и еритромицин, когато употребата им е медицински обоснована.
37 000 души умират годишно в ЕС вследствие на болнични инфекции
Проблемът с резистентните бактерии далеч не се ограничава до България. Според цитираните оценки 71% от болничните инфекции в световен мащаб се причиняват от устойчиви на антибиотици бактерии.
В Европейския съюз болничните инфекции се свързват с приблизително 37 000 смъртни случая годишно, 16 милиона загубени болнични дни и икономически щети за над 5,5 млрд. евро.
Експертите подчертават, че поне половината от тези инфекции могат да бъдат предотвратени чрез по-добър контрол в лечебните заведения, спазване на хигиенните изисквания и рационално използване на антибиотиците.
Специалистите напомнят, че антибиотиците не действат срещу вирусни инфекции и трябва да се приемат единствено по лекарско предписание.