Президентът опита да привлече водещите мениджъри от индустрията и от технологичния сектор и да ги използва в своето управление
Откакто влезе повторно в Белия дом Доналд Тръмп е последователен в едно единствено нещо – смесването на икономиката и (гео)политиката. А точно разделянето на едното от другото е сред най-големите постижение на съвременната държава, която се основава върху политическото представителство и се управлява от институции.
Всичко това в особено висока степен важи за САЩ. Взаимовъзпирането на властите е в основата на американския конституционализъм, а неприкосновеността на частната сфера е гарантирана както на политическо равнище, така и чрез правните норми и функциониращата съдебна система.
По време на предизборната си кампания срещу Камала Харис обаче Доналд Тръмп почти успя да сложи ръка върху Републиканската партия чрез движението МАGА, което основа и наложи като водеща линия в десницата на всички нива.
Така той остана на практика без опозиция вътре в партията, а след това се ориентира и към заличаване на разделението между властите. Ако Тръмп беше постигнал целите си в това отношение, то ключовият конституционен принцип в САЩ, а именно власт власт възпира, щеше да е поставен на огромно изпитание.
Натискът върху институционалната уредба в САЩ от страна на Тръмп дойде и по още една линия – смесването на икономиката и политиката. Президентът опита да привлече водещите мениджъри от индустрията и от технологичния сектор и да ги използва в своето управление.
Така политическата среда в Америка се оказа под двоен натиск. За заличаването на границите между властите Тръмп използваше самата Републиканска партия и най-вече МАGА, превърнала се във водеща фракция в нея. За икономизирането на публичното управление пък той се опита да стимулира и да залага на хора като Илон Мъск, които смятаха, че управлението в публичния сектор може да се провежда така както в частния.
В Републиканската партия все пак бяха останали фактори, които не позволиха на Тръмп да използва формацията като инструмент изцяло по свое усмотрение. Икономизирането на публичното управление пък не даде очаквания от президента резултат.
Намесата на Мъск пречеше на членовете на изпълнителната власт да управляват нейните институции. Един от първите, който реагира срещу това, беше държавният секретар Марко Рубио.
Блокирането (поне частично), което Доналд Тръмп получи и по двете линии, гарантира принципите на американския конституционализъм, но текущите сигнали, които американският държавен глава излъчва остават и влияят върху публичната среда, захранвайки популизма и дезинформацията.
Освен смесване на икономиката и политиката в САЩ Доналд Тръмп опитва да прави същото и на международно равнище, недопускайки разграничение между икономически интереси и геополитика.
Президентът има идентичен подход спрямо съюзниците и противниците на Америка и се стреми единствено към постигане на текущи резултати. Това лишава САЩ от възможността да развиват своите средносрочни и дългосрочни стратегии, което е силно нетипично за тази страна и определено не влияе позитивно върху нейните международни позиции.
Всъщност сега Доналд Тръмп „бере подовете” именно на недомислените си решения и спорния подход, който прилага както във вътрешната, така и във външната политика. Той лично се ангажира с междинните избори на 3-ти ноември, а нещата там не вървят никак добре за него и Републиканската партия.
По принцип президентите избягват да се ангажират и да се месят в този тип избори. На тях Камарата на представителите често бива губена от партията на президента и това може да засегне неговата легитимност, ако той активно е участвал в предизборната кампания.
В случая дори въпросът не се отнася само до Камарата на представителите, но и до Сената. Демократите имат много добри шансове за пробив в Тексас. Нещо което не са постигали от почти 40 години.
Постигнат ли го сега обаче най-вероятно ще си осигурят мнозинство и в Сената. Така втората половина от мандата на Доналд Тръмп би се превърнала в огромно предизвикателство. Както той самият, така и част от членовете на правителството му ще трябва да положат много усилия, за да запазят позициите си.
Смесването на икономиката и геополитиката, което Тръмп прави, все повече се отразява върху основния геополитически проблем през последните години – войната на Русия срещу Украйна. Американският президент поставя под натиск както вътрешното, така и международното право.
Закон, който забранява търговията с руски въглеводороди има още от времето на Джо Байдън. Доналд Тръмп подкрепи усилията на покойния сенатор Линдзи Греъм за налагане на огромни мита на страни, които купуват газ и петрол от Русия. След това обаче самият Тръмп постави САЩ в ситуация, която Греъм предвиждаше за съперниците на Америка.
Ако може да се говори за някакво разделение в САЩ, то е институционализирано и е между Конгреса и президента. Конгресът подкрепя американския конституционализъм и международното право, независимо че и двете камари все още са доминирани от Републиканската партия.
Президентът пък е на обратната позиция. Той търси конкретни и непосредствени икономически ползи, а когато това го вкарва в проблеми, президентът се опитва да ги решава чрез още от същото.
Русия е съюзник на Иран, с когото Доналд Тръмп е във военен конфликт. Руският режим помага и вдъхновява режима в Иран да нарушава международното прави и това продължава вече дълги години.
Дизелът, който американският президент е договорил с Русия, дори и да бъде доставен, ще задоволи потреблението в САЩ най-много за 10 дни. Той няма да повлияе по никакъв начин нито на американските, нито на международните пазари. Подобна сделка обаче ще осигури финанси за Кремъл и ще му позволи да продължава да подпомага Иран. Де факто Тръмп се изправя сам срещу себе си.
Получава се, така че макар американският президент да е критичен към Володимир Зеленски, именно Украйна помага на Америка срещу Иран, нанасяйки удари срещу руските рафинерии и ограничавайки количествата гориво, с които Русия разполага.
Подходът и стилът на Доналд Тръмп водят до там, че гарантирането на националните интереси на САЩ все повече зависи не само от Конгреса, но и от международните партньори на Америка. И добре, че те продължават да уважават страната, въпреки нейния президент.
При това положение добрите шансове на опозицията на междинните избори са разбираеми и логични. Реализацията им ще стабилизира конституционализма и институционалността в САЩ. И тогава наистина Америка може да стане отново велика.
