От ярко изразен партньор на Москва, Пекин по всяка вероятност ще започне да се стреми към по-балансирани отношения и постепенно да се подготвя за по-различен край на войната.
Още преди няколко години, когато Владимир Путин беше на посещение при Си Дзинпин, двамата излязоха със съвместно изявление, че използването на ядрено оръжие е неприемливо при никакви обстоятелства. Така на практика Китай принуди Русия публично да се ангажира, че каквото и да става тя няма да прибягва към ядрения си арсенал.
Това е единствената възможна интерпретация на въпросното съвместно изявление. Китай също е ядрена държава. Тя обаче никога не е заплашвала когото и да било с ядрени удари. Русия пък го прави непрекъснато, най-вече чрез изказванията на Дмитрий Медведев, понастоящем зам.-председател на руския съвет за национална сигурност.
Досега червените линии на Китай към Русия бяха максимално широки по своя характер. Си Дзинпин нямаше проблем с конвенционалната агресия на Путин. Създалата се ситуация дори изглеждаше като много удобна за Пекин. Китай хем сдържаше ядрено Русия и по този начин ролята му беше важна и за ЕС, и за САЩ, хем поддържаше икономическо партньорство с Москва, източвайки енергийните й ресурси на дъмпингови цени.
Сега обаче ситуацията във войната между Русия и Украйна е променена. Особено във военновъздушен план Украйна вече има превъзходство, а на фронтовата линия руската страна не може да постигне никакви пробиви.
В Азия разбирането за състоянието на международните отношения минава през силата, а не през ценностите, както е в Европа. В този смисъл подобреният военен потенциал на Украйна със сигурност се оценява от Китай. Украински медии съобщават, че външният министър на страната Андрей Сибига е поканен на посещение в Китай от колегата си Ван И.
Все още няма уточнена дата за визитата, но двете външни министерства работят активно по определянето на такава, както и по всички останали детайли, свързани със срещата. Стигне ли се действително до нейното провеждане, то това вече ще означава, че Китай възнамерява да стесни червените линии върху руската карта.
От ярко изразен партньор на Москва, Пекин по всяка вероятност ще започне да се стреми към по-балансирани отношения и постепенно да се подготвя за по-различен край на войната. От китайска гледна точка, само допреди няколко месеца, Русия е била абсолютния фаворит в конфликта.
За Китай партньорството с Москва, освен икономически изгодно, се е смятало и за политически полезно, защото е изглеждало, че Пекин играе на страната на по-силния и имащ повече шансове за спечелване на войната.
Китай не може да си позволи да е на страната на губещия. Това би било същински геополитически удар за него. Подобна ситуация сериозно би ограничила авторитета на Китай във форуми като Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и БРИКС, които са доминирани от страната и по-точно от интересите на Си Дзинпин и Китайската комунистическа партия (ККП).
Освен инициативата във войната, Русия губи и възможностите си за провеждане на дезинформационни и пропагандни кампании. Всъщност двете неща са свързани. Вече е съвършено ясно, че Москва не може да защити собствената си територия, така че разгръщането на дезинформационни кампании, базирани върху руската непобедимост стават все по-малко работещи и все по-малко могат да се ползват от режими, близки до Кремъл, в т.ч. и от Пекин.
Дори за управлението в Китай вече е ясно, че превземането на целия Донбас от Русия не е просто малко вероятно, а на практика е невъзможно да се случи. Това де факто означава, че Кремъл не е способен да постигне дори минимална част от целите си в своята война срещу Украйна.
Украинските удари с дронове по енергийна, производствена и военна инфраструктура навсякъде в Русия очевидно целят да създадат социални и вътрешнополитически проблеми на агресора. Така неговото внимание неминуемо ще се отклонява от геополитическите цели и ще се фокусира върху осигуряването на гориво за хората и икономиката. Проблеми, които през зимата могат да се развият и да прераснат в цялостна енергийна и продоволствена криза.
Със сигурност следващите месеци ще са решаващи за развитието на войната между Русия и Украйна и за нейния евентуален изход. В момента Украйна е страната, която активно търси начини за спиране на военните действия по линията на съприкосновение и прехвърляне на всички въпроси от конфликта в сферата на разговорите и дипломацията.
Това означава, че правителството в Киев оценява позицията си като стабилна с потенциал тя да става все по-добра за украинската страна. Всъщност в момента Зеленски и екипът му работят едновременно и в двете измерения – военно и дипломатическо.
Колкото по-добри резултати постигне Сибига с Ван И, толкова по-добри ще са шансовете на Украйна, когато се стигне до същинската дипломация. А с далекобойните си дронове страната тласка нещата точно в тази посока, макар и да е трудно да се каже колко още време ни остава до този момент.
Сега Украйна е уязвима единствено по отношение на противовъздушната отбрана (ПВО). Съюзниците, включително САЩ, работят за преодоляване на този проблем, но той не може да се реше незабавно. Доналд Тръмп вече обеща на Киев лиценз за производство на ракети за „Пейтриът”. Ще е необходим период от поне година и половина обаче докато реално започне тяхното производство.
При евентуална среща между Сибига и Ван И е много възможно украинският външен министър да поиска съдействие за ограничаване на ударите, които Русия нанася с балистични ракети срещу жилищни райони в Украйна. Разликата между Русия и Украйна във воденето на въздушна война е много ясна.
Русия атакува жилищни сгради, болници, учебни заведения, православни храмове, а Украйна – рафинерии, предприятия от химическата промишленост и военни обекти. В руската пропаганда обаче атаките на двете страни са идентични и засягат един и същи вид обекти.
Ако Китай приеме украинското разбиране и съобразно него стесни червените си линии към Русия, то това може да постави руско-китайските отношения на сериозно изпитание. Не че тяхното съществуване ще бъде прекратено, такова нещо понастоящем Русия не може да си позволи.
Китай обаче може да демонтира напълно политическата полезност в тези отношения и те да останат само като икономически. Ако това се случи Пекин ще продължи да е печеливш, а Москва ще става все по-губеща, защото единствената реалност в отношенията помежду им ще е китайското придобиване на руски енергоносители на силно занижени цени.
Без Китай зад гърба си Русия остава напълно сама в международните отношения. Тя може и да продължи да има подкрепата на Северна Корея, но това е страна без никаква международна тежест и значение.
Ако украинската дипломация успее да отдели Китай от Русия, това би било постижение, съизмеримо по значение с военен пробив срещу руските позиции на фронта. В конфликта между Русия и Украйна военното и дипломатическото измерение вече се преплитат и от тях едновременно ще зависи неговото развитие, неговата динамика и неговия изход.
Украйна е осъзнала това обстоятелство и е оформила своя подход съобразно него. Ако Киев постигне в дипломацията, това което постига във военновъздушен план, то зимата за Русия ще е трудна, а след нея може да станем свидетели на нова ситуация. Времето ще покаже, но тенденциите вече се оформят.
