Защо "Левски на Левскарите" е най-вредното нещо за Левски?

Идеята "Левски на левскарите" сама по себе си трудно може да бъде определена като вредна. След всичко, което клубът преживя през последните десетилетия, тя изглежда почти естествено продължение на желанието на привържениците никога повече бъдещето на "Левски" да не зависи изцяло от волята, финансовото състояние или политическите интереси на един човек.

Клуб, който има широка икономическа база, силна членска структура, механизми за контрол върху управлението и реално участие на привържениците в стратегическите решения, на теория е далеч по-устойчив от модел, при който всичко се крепи върху един мажоритарен собственик. Именно затова проблемът с "Левски на Левскарите" не е в самата идея, а в начина, по който тя постепенно започна да се отъждествява с конкретно юридическо лице, конкретни хора, конкретни позиции и конкретна борба за власт вътре в клуба.

Между "Левски трябва да принадлежи на левскарите" и "Сдружение 'Левски на Левскарите' трябва да определя посоката на клуба" има огромна разлика. Първото е философия за собствеността и идентичността на клуба. Второто е претенция за мажоритарен пакет от акции, която трябва да бъде доказана с представителност, финансова обезпеченост, управленски капацитет и ясна отговорност.

Точно тази разлика постепенно се разми. Сдружението беше създадено като символ на обединението, но само година по-късно се оказа страна в най-тежкия вътрешен конфликт в клуба. Беше създадено с идеята да осигурява постоянен финансов принос, но впоследствие основната му цел стана придобиването на мажоритарния пакет акции.

Когато най-мрачните прогнози за бъдещето на "Левски" след раздялата със Станимир Стоилов и Ивайло Ивков не се сбъднаха, когато клубът започна да подобрява финансовото си състояние, да погасява стари задължения, да записва положителни финансови резултати и в крайна сметка отново да стане шампион, критиката не изчезна. Напротив, все повече започна да прилича на морална война срещу Наско Сираков.

Когато левскарите спасиха клуба

За да бъде разбрано защо сдружението изобщо успя да придобие толкова голяма морална тежест, трябва да се върнем към 2020 година. Тогава ситуацията около клуба беше несравнимо по-тежка от обикновена спортна криза. Реалният въпрос не беше кога "Левски" ще спечели следващата си титла, а дали изобщо ще успее да продължи да съществува в досегашния си вид.

След кризата около Васил Божков финансовият модел, на който "Левски" разчиташе, практически се разпадна. Последва драмата с акциите на Георги Попов, опитът те да бъдат прехвърлени на тогавашния премиер Бойко Борисов и в крайна сметка решението Наско Сираков да получи мажоритарния пакет.

На 2 юни 2020 г. той официално обяви, че вече притежава 86,6% от акциите на ПФК "Левски". Сираков обаче не наследи стабилен футболен клуб, който се нуждаеше единствено от нов собственик и няколко трансфера. Той наследи натрупани задължения, липса на сигурно финансиране, просрочени плащания и организация, която в продължение на месеци се бореше да намери средства за най-елементарното си функциониране.

В първите си публични изяви като собственик самият Сираков посочи милиони левове задължения по заеми, плащания към "Главболгарстрой", задължения към НАП, неизплатени възнаграждения и редица други финансови проблеми. Точно в този момент обаче се случи нещо, което впоследствие ще се окаже решаващо за раждането на концепцията "Левски на левскарите".

Привържениците започнаха да осигуряват реална част от средствата, необходими за оцеляването на клуба. Чрез дарения, виртуални билети, абонаментни карти, членски карти и продажби на артикули феновете показаха, че любовта към клуба може да бъде превърната в огромна икономическа сила.

Само през май 2020 г. за около три седмици фенската мобилизация донесе над 600 000 лева. В началото на следващата година тогавашният член на Надзорния съвет Петър Ганев говореше за близо 5 млн. лева, които привържениците са помогнали да бъдат осигурени в най-тежкия период.

Това беше моментът, в който левскарската общност придоби не само моралното, но и икономическото самочувствие да постави много по-големия въпрос: ако в момент, в който няма "бащица" и клубът е изправен пред реална опасност, феновете могат да осигурят милиони, защо един ден те да не бъдат и структурната основа на неговата собственост.

Сираков също вярваше в "Левски на левскарите"

Днешният конфликт лесно създава подвеждащото усещане, че "Левски на Левскарите" е създадено като естествена опозиция на Наско Сираков. Историята показва обратното.

Самият Сираков още през 2020 г. говореше срещу познатия модел на "бащицата", при който един богат собственик издържа клуба и съответно концентрира почти цялата власт в него. Неговата публична теза беше, че "Левски" трябва да има значително по-широка финансова основа и да не бъде зависим от един човек.

През 2021 г. започна да се оформя структурата, която трябваше да даде практическо измерение на тази философия. Palms Bet увеличи ролята си като основен финансов партньор, Станимир Стоилов се завърна като старши треньор, Ивайло Ивков беше назначен за изпълнителен директор, а Даниел Боримиров застана начело на Управителния съвет.

В този период проектът "Левски на левскарите" беше представян не от една отделна фенска фракция, а съвместно от основните фигури в тогавашното управление. На 27 ноември 2021 г. Сираков, Стоилов, Ивков и Боримиров участваха заедно в среща с привърженици в Хасково, посветена именно на тази идея.

След това последваха срещи в други градове и активна комуникация с фенските структури. Сираков не се опитваше да спира проекта, а публично заставаше зад него. Стоилов също го подкрепяше, а Ивков го виждаше като естествено продължение на мобилизацията около клуба.

Това е съществено, защото поставя истинската начална точка на историята. В началото няма лагер "Сираков" и лагер "Левски на Левскарите". Има общ проект, в който собственикът, треньорът, изпълнителният директор, Управителният съвет и организирани представители на привържениците действат в една посока.

2022 година - моментът, в който идеята изглеждаше възможна

През февруари 2022 г. стартира кампанията "Левски е вечен", която даде най-силното доказателство до този момент, че икономическата енергия на левскарската публика не е еднократен ефект от кризата през 2020 г. Само до началото на март бяха генерирани над 600 000 лева, а към 10 май приходите вече надхвърляха 2 млн. лева.

По-важното беше, че голяма част от тях не представляваха обикновени дарения, а оборот от билети, клубния магазин, абонаментни и членски карти. Това показваше, че "Левски" има не само привърженици, готови да помогнат в момент на бедствие, но и огромен пазар от хора, които могат да бъдат превърнати в устойчива потребителска база на клуба.

Към края на септември същата година приходите по кампанията вече доближаваха 7 млн. лева, което допълнително укрепи убеждението, че моделът може да бъде развиван. На 27 март Ивайло Ивков практически определи кампанията като тест за това дали левскарската общност е готова за бъдещото сдружение.

Няколко седмици по-късно, на 4 май 2022 г., символично на рождения ден на Георги Аспарухов, "Левски на Левскарите" беше официално учредено. Преди това бяха проведени срещи из страната и онлайн комуникация с над 100 левскарски групи от България и чужбина, а основният принцип беше формулиран максимално ясно: "Един човек - един глас".

Само единадесет дни след учредяването "Левски" победи ЦСКА с 1:0 във финала за Купата на България и спечели първия си трофей от 2009 година. Мъри беше върнал усещането за футболна идентичност, публиката беше отново силно ангажирана, приходите растяха, сдружението беше създадено, а клубът отново печелеше.

Този период създаде най-благоприятната възможна среда за идеята, че "Левски" може да изгради различен модел на управление. Точно заради това е важно да се разбере, че първоначалната концепция не е била абсурдна. Проблемът не е в това, че някой е повярвал в нея, а в това как извънредната мобилизация от 2022 г. постепенно започна да се възприема като доказателство, че една конкретна организация вече има достатъчна легитимност да претендира за контрол върху професионален футболен клуб.

Еуфорията не е устойчив модел на управление

Тук се появява първата фундаментална слабост в по-радикалното разбиране за модела. Съществува огромна разлика между това една общност да събере милиони в период на екзистенциална криза или спортна еуфория и това същата общност да гарантира устойчиво финансиране година след година.

Професионалният футболен клуб трябва да плаща независимо дали отборът печели, дали стадионът е пълен, дали има участие в Европа и дали привържениците са доволни от управлението. Той трябва да поддържа първи отбор, академия, администрация, база, инфраструктура и постоянно да обслужва задълженията си.

В подобна структура любовта към клуба е огромен актив, но не може автоматично да замести необходимостта от дългосрочен капитал и професионално управление. Показателно е, че още през октомври 2022 г. самият Станимир Стоилов говореше за необходимостта "Левски" да намери сериозен инвеститор или голям спонсор.

Пукнатините зад фасадата на единството

Още през лятото на 2022 г. отношенията между основните фигури в клуба започнаха да се влошават. Ивайло Ивков по-късно разкри, че след европейските мачове с ПАОК Станимир Стоилов вече е обсъждал възможността двамата да напуснат.

През ноември 2022 г. конфликтът започна да излиза публично. На Общото събрание Петър Ганев посочи, че няма изработен план за старите задължения. Наско Сираков в същия период говореше за намерението си да "изстреля Левски в друга орбита".

Само ден по-късно Стоилов заяви, че от четири-пет месеца не ходи щастлив на "Герена" и описа изключително неприятни отношения с генералния спонсор, постоянни спорове и разминавания. Това показва, че "Левски на Левскарите" не е създало самата криза. Реални управленски противоречия очевидно са съществували.

Големият въпрос е как една организация, създадена да бъде обща платформа за левскарската общност, реагира на тази криза. Отговорът е, че постепенно престава да бъде платформа и се превръща в страна.

От общолевскарско сдружение до страна в конфликта

До пролетта на 2023 г. позицията на сдружението вече е пределно ясна. През март председателят Димитър Костадинов постави конфликта в почти ултимативна форма: ако Стоилов и Ивков лъжат, те трябва да си тръгнат; ако Сираков лъже, трябва да депозира акциите си.

На 29 март "Левски на Левскарите" вече беше акционер в клуба. На 1 април организираните привърженици застанаха твърдо зад Стоилов и Ивков и обявиха, че "корпоративният модел на управление" е неприемлив.

На 6 април Ивков беше освободен, два дни по-късно Стоилов напусна, а на 12 април сдружението отговори на Наско Сираков с позицията "Фестивал на лъжите". Така за по-малко от година организацията, която трябваше да символизира обединението, вече беше една от страните в открит конфликт с човека, който беше участвал в нейното създаване.

Тук се появява първият фундаментален проблем с претенцията за общолевскарска представителност. Една организация има пълното право да вземе страна в управленски конфликт, но когато го направи, тя неизбежно престава да бъде неутрална платформа за всички хора, които не споделят тази позиция.

Човек може да смята, че освобождаването на Ивков е грешка, но да не иска Сираков да предаде акциите. Може да смята раздялата с Мъри за катастрофална, но да не вярва в модела на сдружението. Може да има критики към генералния спонсор и едновременно с това да не счита "Левски на Левскарите" за подходящ кандидат за собственик.

Нито една от тези позиции не прави човека по-малко левскар. Точно затова отъждествяването на организацията с цялата общност е проблематично.

"Сираков вън" - когато протестът се превърна в постоянна кампания

На 12 юли 2023 г. НКП и "Левски на Левскарите" официално свалиха доверието си от Наско Сираков и обявиха "Сезон на протеста - Сираков вън!". Условието за прекратяване на протеста не беше промяна на определена управленска политика или изпълнение на ясно формулиран финансов критерий, а напускането на Сираков.

Три дни по-късно огромни транспаранти "Сираков - вън!" вече стояха пред секторите "А" и "Б" на стадион "Георги Аспарухов", а впоследствие се превърнаха в постоянна част от атмосферата около домакинските мачове.

Самото право на протест е безспорно, но проблемът започва тогава, когато формата на протеста поражда негативни последици за самия "Левски". Такъв момент настъпи на 12 май 2024 г. преди мача с Черно море, когато част от протестиращите привърженици навлязоха на терена и застанаха пред вратата откъм сектор "Б" с транспаранта "Сираков вън".

Това доведе до забавяне на началото на срещата, а след това ПФК "Левски" беше санкциониран от БФС с 3000 лева за навлизането на публика и още 1000 лева за закъснението. Общата санкция след мача достигна 8000 лева заедно с останалите нарушения.

Финансовият размер на конкретната глоба не е съществен за бюджет от десетки милиони, но принципът е важен. В името на тезата, че се защитава "Левски", беше извършено действие, чиято пряка последица трябваше да бъде платена от ПФК "Левски".

Още по-показателно е развитието през 2026 година. До този момент финансовата ситуация е коренно различна от тази през 2023 г., старите задължения са значително намалени, клубът отчита положителни финансови резултати, а "Левски" става шампион на България за първи път от 17 години.

За шампионското награждаване плакатът "Сираков вън" беше свален, но само дни по-късно отново се появи при гостуването в Разград, а сдружението използва за Сираков определения като "Злото, Лъжата и Подмяната".

Това вече показва, че конфликтът трудно може да бъде оценяван само през спортните и финансовите резултати на клуба. Ако "Левски" е шампион, ако финансовото състояние се е подобрило значително и ако Сираков вече е договорил излизането си от мажоритарната собственост, но кампанията продължава в почти същия вид, тогава естествено възниква въпросът дали целта все още е промяна на модела или окончателна победа над конкретен човек.

"Един човек - един глас", но от името на кого?

Един от най-силните символи на първоначалната концепция беше принципът "един човек - един глас". Той действително е демократичен, но този принцип често се възприема много по-широко, отколкото реално действа.

"Един човек - един глас" означава един член на сдружението да има един глас в рамките на това сдружение. Той не означава един левскар - един глас по отношение на бъдещето на клуба.

Човек може да е привърженик на "Левски" от десетилетия, да има абонаментна карта, да посещава всяко домакинство, да пътува на гостувания, да купува клубни артикули и да е подпомагал директно ПФК с хиляди левове. Ако не е член на "Левски на Левскарите", той няма никакъв глас във вътрешните решения на организацията.

В това няма нищо ненормално, защото така работи всяко сдружение. Проблемът идва, когато решението на членовете му започне да се представя като воля на "левскарите" изобщо.

Демокрацията вътре в една организация не създава автоматична представителност спрямо хората извън нея. Ако 500, 1000 или 5000 членове гласуват по даден въпрос, резултатът може да бъде напълно демократичен за тях, но това не го превръща в референдум сред цялата левскарска общност.

От финансова помощ до претенция за собственост

Първоначалната финансова концепция на сдружението също беше ясна. То трябваше да превърне членската си маса в постоянен и предвидим източник на средства за клуба.

През юни 2022 г. "Левски на Левскарите" преведе 100 000 лева на ПФК, като сумата беше определена като първата от много бъдещи вноски. През януари 2023 г. бяха преведени още 80 000 лева за неотложно плащане към НАП.

Тези средства са реален принос и няма причина той да бъде омаловажаван. До края на 2023 г. обаче претенцията вече не беше сдружението просто да подпомага клуба и да упражнява контрол като миноритарен акционер.

След като получи 9,88% от акциите от тръст "Синя България", организацията официално посочи като своя основна мисия придобиването на мажоритарен дял и въвеждането на демократичен модел, при който привържениците избират оперативното управление.

Това е напълно легитимна цел, но качествено променя ролята на организацията. От този момент нататък тя вече не е само коректив на собственика, а кандидат да го замени.

Кой ще плаща, ако сдружението получи "Левски"?

Точно тук стои и въпросът, който остана недостатъчно развит в публичната аргументация на "Левски на Левскарите": кой ще плаща, ако сдружението действително получи мажоритарния пакет.

През декември 2023 г. организацията заяви, че има контакти с финансово обезпечени хора и компании, които биха инвестирали при промяна на собствеността. Подобно твърдение обаче е само началото на един проект, а не доказателство, че той е финансово обезпечен.

Публично не беше представен конкретен инвеститор с конкретен размер на капитала, не беше показан петгодишен бюджет, не беше описан моделът за покриване на оперативен дефицит и не беше обяснено как ще се обслужват старите задължения, как ще се финансира селекцията или какво ще се случва в година без европейски приходи и без значителни трансферни продажби.

Тези въпроси не са формалност, а самата същност на собствеността. Лесно е да се каже, че настоящият собственик трябва да даде акциите, но е много по-трудно да се гарантира, че на следващия ден клубът ще разполага с бюджет, работещо ръководство и достатъчно капитал.

Прогнозите срещу реалността

Най-силният начин да бъдат оценени страховете и обвиненията от 2023 г. е да бъдат сравнени с последвалото развитие. Тогава финансовото състояние действително беше тревожно, защото задълженията към НАП надхвърляха 11 млн. лева, клубът имаше стари дългове и липсваше увереност, че всичко това може да бъде обслужено устойчиво.

Това обаче е различно от прогнозата, че управленският модел неизбежно ще доведе "Левски" до финансов фалит. През 2024 г. клубът отчете 41,92 млн. лева приходи и 14,69 млн. лева нетна печалба.

В рамките на същата година бяха платени над 9 млн. лева данъчни задължения, а главниците по старите разсрочени задължения към НАП и Столична община бяха погасени.

През 2025 г., въпреки рязкото намаляване на приходите от трансфери спрямо предходната година, ПФК "Левски" отново приключи с положителен резултат от около 1,84 млн. лева при близо 31 млн. лева общи приходи.

Това беше трета поредна година с положителен финансов резултат. Към есента на 2025 г. остатъкът по старите задължения към НАП беше сведен до около 2,69 млн. лева, основно под формата на разсрочени лихви.

Следователно тежкият финансов проблем от 2023 г. е бил реален, но прогнозата, че клубът се движи неизбежно към финансова катастрофа, не се потвърди.

"Левски" не се срина след Мъри

Не се потвърди и прогнозата за футболен срив. Раздялата със Станимир Стоилов безспорно беше тежък момент, а след нея "Левски" не започна незабавно да се развива в положителна посока.

Имаше периоди на нестабилност, грешни решения, треньорски промени и пропуснати цели.

На 2 май 2026 г. "Левски" стана шампион на България за първи път от 2009 година и сложи край на 14-годишната доминация на Лудогорец. Няколко месеца по-късно клубът вече е достигнал плейофа за Шампионската лига и си беше гарантирал минимум участие в основната фаза на Лига Европа.

Това не превръща Сираков в безгрешен ръководител и не означава, че всяко решение след Стоилов е било правилно. Означава само, че тезата за неизбежен футболен фалит също не издържа проверката на времето.

Парадоксът на 2024 година

Особено интересен е финансовият контраст през 2024 година. По публикувани данни приходите на самото "Левски на Левскарите" намаляват с над 60% спрямо предходната година, докато в същия период ПФК "Левски" отчита близо 42 млн. лева приходи и почти 15 млн. лева нетна печалба.

Абсолютните числа не могат да бъдат сравнявани директно, защото едното е сдружение с нестопанска цел, а другото е професионален футболен клуб с многократно по-голям оборот и различна структура на приходите. Посоката обаче е интересна.

Организацията, която публично иска да придобие контрол върху "Левски", губи значителна част от собствените си приходи, докато клубът, чието управление тя дълго определя като пагубно, постепенно подобрява финансовите си показатели.

Това не доказва, че сдружението не би могло да участва успешно в собствеността, но означава, че претенцията за мажоритарен контрол изисква много повече аргументи от моралното убеждение, че настоящият собственик трябва да си тръгне.

"Левски на левскарите" не е "Левски на Левскарите"

Точно тук спорът престава да бъде само за Сираков, Стоилов, Ивков или Palms Bet и стига до най-дълбокия проблем. "Левски на левскарите" е идея за клуб, който принадлежи на своята общност, разполага с механизми за контрол и не позволява един човек да превърне "Левски" в лична собственост без отговорност пред публиката.

"Левски на Левскарите" е конкретно сдружение с конкретни членове, конкретен Управителен съвет, конкретен бюджет и конкретни политически цели по отношение на управлението и собствеността. Тези две неща не са идентични.

Проблемът започва тогава, когато първото започне да се използва като морална легитимация на второто. Несъгласието със "Левски на Левскарите" не означава несъгласие с идеята "Левски" да бъде по-прозрачен, по-независим и по-близо до привържениците си.

Човек може да подкрепя именно тези принципи и едновременно с това да смята, че конкретното сдружение няма достатъчна представителност, финансов капацитет или политическа неутралност, за да управлява клуба. Това не го прави по-малко левскар.

Корективът е нужен, монополът върху истината - не

Именно затова парадоксът е, че "Левски на Левскарите" може да бъде много полезно за клуба, когато действа като миноритарен акционер и институционален коректив. Когато задава въпроси на Общото събрание, иска информация за стадиона, проверява условията около нов инвеститор, настоява за дългосрочна стратегия и използва акционерните си права, организацията изпълнява функция, от която "Левски" действително има нужда.

Нито Наско Сираков, нито Атанас Бостанджиев, нито който и да бъде бъдещ собственик трябва да разполага с неконтролируема власт. Но няма логика решението на проблема с един прекалено силен собственик да бъде създаването на друга структура, която сама претендира да бъде моралният изразител на цялата общност.

Фенският контрол има смисъл именно когато контролира властта, а не когато се стреми да я монополизира.

Историята от 2020 година насам показва нещо по-важно от аргументите на която и да е страна. "Левски" не е Наско Сираков, въпреки огромното му място в историята на клуба. Не е Станимир Стоилов, независимо от спортните успехи и доверието, което има сред привържениците. Не е Ивайло Ивков, не е генералният спонсор, не е НКП и не е "Левски на Левскарите".

"Левски" е по-голям от всички тях

Клубът съществува независимо от всеки един от тях. През 2020 г. левскарите го спасиха не защото всички бяха членове на едно сдружение и не защото имаха еднакво мнение за това кой трябва да го управлява.

Те го направиха, защото принадлежността към "Левски" беше по-силна от различията помежду им. През 2022 г. именно тази енергия създаде надеждата за различен модел, но голямата грешка беше постепенноното превръщане на тази обща енергия в аргумент, че една конкретна структура има специално морално право да определя посоката на клуба.

"Левски на левскарите" може да бъде великолепен принцип, ако означава, че клубът винаги трябва да бъде отговорен пред хората, които го превръщат в обществен феномен и му дават смисъл далеч отвъд футболния терен.

Той става опасен в момента, в който започне да означава, че една конкретна организация може да говори от името на всички тези хора. Най-големият проблем на левскарската общност никога не е бил фактът, че хората в нея имат различни мнения. При клуб с толкова голяма история и толкова широка публика това е неизбежно.

Проблемът възниква тогава, когато една от страните в този спор започне да превръща собственото си мнение в критерий за това кой защитава "Левски" и кой му вреди. Именно поради това най-вредното наследство на "Левски на Левскарите" може да се окаже не някоя конкретна декларация, протест или управленска идея, а постепенното превръщане на една организация, създадена да обединява, в символ на разделението между "правилните" и "неправилните" левскари.

"Левски" може и трябва да бъде клуб на левскарите, но левскарите не могат да бъдат собственост на "Левски на Левскарите".