Полагането на тленните останки на българския цар Самуил в свободните предели на отечеството е събитие с колосално историческо значение за българската държава, което заслужава не само широк обществен отзвук, но и най-вече признателност пред българския владетел, борил се за съхраняването, оцеляването и благоденствието на българския народ и държава.
Вчера в гръцки медии излезе информация, че се очаква до края на седмицата южната ни съседка да предаде на България тленните останки на цар Самуил.
Малко след това информацията бе потвърдена от министър-председателя Румен Радев преди заседание на Министерския съвет. "След интензивни преговори България и Гърция постигнаха историческо споразумение за връщане на тленните останки на българския цар Самуил в неговата родина", заяви премиерът.
Споразумението предвижда и реципрочно предаване за съхранение на исторически, религиозни и културни артефакти и реликви.
Радев припомни, че стремежът на българската държава да върне тленните останки на цар Самуил датира от 1965 г., когато световноизвестният гръцки археолог проф. Николаос Муцопулос ги открива при разкопки в базиликата, изградена от цар Самуил на остров Свети Ахилий в Малкото Преспанско езеро.
По думите на Радев паметта за цар Самуил може да обединява, а не да разделя България и Гърция.
Цар Самуил и борбата за запазване на българската държавност
В края на X век Първото българско царство навлиза в тежка политическа и военна криза. През 968-969 г. киевският княз Светослав предприема походи срещу България и завладява значителни части от държавата, включително Преслав. След намесата на византийския император Йоан Цимисхий Светослав е прогонен, а през 971 г. Преслав пада под византийска власт. Цар Борис II е пленен и отведен в Константинопол, където официално е детрониран и лишен от царските си знаци.
След загубата на източните български земи съпротивата продължава в западните и югозападните области. Властта там е поета от четиримата братя Давид, Мойсей, Арон и Самуил, синове на комит Никола, известни като Комитопули. Те организират продължителна борба срещу византийската власт. След смъртта на Давид и Мойсей, а по-късно и на Арон, Самуил постепенно съсредоточава властта в свои ръце.
През 976 г. след смъртта на Йоан Цимисхий започва нов етап от войната с Византия. Братът на Борис II - Роман - успява да избяга от Константинопол и е признат за български цар, докато Самуил фактически ръководи армията и държавните дела.
Под ръководството на Самуил българската държава постепенно възстановява значителна част от териториите, загубени през предходните десетилетия. Българската власт се разширява от западните български земи към Македония, Тракия, Тесалия, Епир и части от днешна Албания и Сърбия. Самуил укрепва държавната и военната организация и превръща България отново в основна политическа и военна сила на Балканите. В продължение на десетилетия той успешно поддържа съпротивата срещу Византия и води активна политика за възстановяване на българската държавност.
През 986 г. византийският император Василий II предприема поход срещу България. Самуил му нанася тежко поражение при Траянови врата на 17 август 986 г., след което българите възстановяват контрола си над редица територии. През 997 г., след смъртта на цар Роман, Самуил официално поема царската власт.
В следващите години войната с Василий II продължава. От началото на XI век Византия постепенно възстановява военното си превъзходство и завладява последователно български крепости и области. През 1014 г. Василий II предприема нов поход. На 29 юли 1014 г. при Ключ, в подножието на Беласица, българската армия е разгромена, след като византийски сили заобикалят укрепленията и нападат българите в гръб. Самуил оцелява и е отведен от сина си Гаврил Радомир.
На 6 октомври 1014 г. цар Самуил умира в Преспа. След него престолът преминава към сина му Гаврил Радомир.
Кога се очаква тленните останки на цар Самуил да пристигнат в България
Тленните останки ще бъдат официално предадени на българската държава на 3 октомври в Солун, в Музея на византийската култура, на церемония с домакин гръцкият министър-председател.
Заедно с останките на цар Самуил България ще получи и останките от други два саркофага, открити в същата църква. След транспортирането им до София със самолет "Спартан", тленните останки на цар Самуил ще бъдат положени в специален саркофаг в базиликата "Света София".
"На 3 октомври, в 12:30 часа, каня всички сънародници на площад "Батенберг" пред Княжеския дворец в София да посрещнем заедно тленните останки и да се поклоним пред паметта на великия български владетел цар Самуил, след което заедно със шествие да го изпратим до църквата "Света София" в последния му път", заяви министър-председателят Румен Радев.
Защо връщането на костите в България е важно за отношенията ни със Северна Македония?
Полагането на тленните останки на цар Самуил в България е историческа победа и за така наречения "спор" със Северна Македония. Независимо от решението на историческата комисия между двете държави и решението на комисията от август 2022 година, че цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която съвременната историческа наука определя като Българско царство с център на територията на днешна Северна Македония, владетелят продължава да бъде наричан и определян като "македонски".
В югозападната ни съседка в учебниците по история личността на цар Самуил продължава да бъде определяна като владетел на македонска средновековна държава и основоположник на отделна "македонска царска династия", а държавата му се свързва с употребата на "македонски славянски език".
Самата теза за "македонския" произход на цар Самуил и историята от тази гледна точка е сведена до абсурдизъм и дебилизъм. Няма историческо сведение на съвременник на Самуил и византийски историк от периода, в което да се споменава и говори за "македонска държава", "македонски владетел" и "македонска династия".
Интересен и правещ впечатление паметник е Ватиканският препис на среднобългарския превод на Хрониката на Константин Манаси от XIV век. Над миниатюрата, изобразяваща разгрома на Самуиловата войска и ослепяването на българските воини, средновековният книжовник е написал: "ВАСИЛИЕ ЦРЬ РАЗБИ САМОИЛА ЦРѢ БЛЪГАРЬСКАГО И ОСЛѢПИ IЕ ХИЛИАДЪ БЛЪГАРЪ." На съвременен български: "Цар Василий разби Самуил, царя на българите, и ослепи 15 хиляди българи."
В световната историческа наука съществува пълен академичен консенсус, че цар Самуил е легитимен владетел на Първата българска държава, а опитите за неговото ретроспективно "македонизиране" се отхвърлят като политически конструкт. Водещите и най-авторитетни византоложки центрове в света стъпват изцяло върху критичен анализ на средновековните извори, в които Самуил и неговите поданици са наричани единствено "българи".
Един от най-влиятелните глобални изследователски центрове - американският институт Дъмбартън Оукс (към Харвардския университет), дефинира Самуиловата епоха като естествено продължение на Първото българско царство (First Bulgarian Empire), чийто политически център след падането на Преслав се премества на запад, но запазва същата държавна и църковна структура. На Балканите авторитетният Византоложки институт при Сръбската академия на науките и изкуствата (САНИ) твърдо следва класическата теза на своя основател проф. Георги Острогорски, който определя държавата на Самуил като чисто Българско царство. В Западна Европа френската школа, представена от Центъра за история и цивилизация на Византия към Колеж де Франс, се опира строго на хрониките на Йоан Скилица и Михаил Псел, разглеждайки Самуил като водач на българската съпротива срещу Константинопол. В съзвучие с тях, Институтът за всеобща история към Руската академия на науките (РАН) изследва Самуиловия период като епичен завършек на Първата българска държава, подчертавайки значението на Битолския надпис на цар Иван Владислав, където изрично е посочен "българският род" на династията.
Всички тези институции обединяват позициите си около неоспорими исторически факти: официалната название на император Василий II като "Българоубиец", организирането на завладените Самуилови земи в административна провинция Тема "България" и узаконяването на Охридската катедра като "Архиепископия на цяла България".
Паметта за цар Самуил
Полагането на тленните останки на българския цар Самуил в базиликата "Св. София" е събитие с колосално историческо значение за българската държава, което заслужава не само широк обществен отзвук, но и най-вече признателност пред българския владетел, борил се за съхраняването, оцеляването и благоденствието на българския народ и държава.
Предаването на тленните останки в свободните предели на отечеството и по-конкретно в София е достойно място за вечен покой на владетеля на Първото българско царство. Бащата на Самуил - Никола, е комит (управител) на град Средец (София), което значи, че най-вероятно Самуил е роден именно там.
На 3 октомври, в 12:30 часа, цар Самуил се завръща в България. Нека посрещнем българския владетел така, както заслужава един цар, посветил целия си живот в защитата на българската държавност и народ!
