Честваме независимостта на отечеството - един от най-успешните актове на българската дипломация и правителство!

Три са ключовите събития в новата история на отечеството, които бележат пътя към независимостта. Безспорно първото е Освобождението и възстановяването на българската държавност на 3 март 1878 година. Второто е извършеното на 6 септември Съединение на Княжество България и Източна Румелия през 1885 година, постигнато единствено и само от усилията на българските революционери и държавници. И третото събитие е защитата на Съединението от храбрата българска армия в Сръбско-българската война.

Минавайки през тези паметни за родната ни история събития, точно 30 години след Освобождението, на 22 септември България е обявена за независимо царство.

За да разберем независимостта, трябва да се върнем малко по-рано и да припомним, че след Освобождението и подписването на така желания впоследствие Санстефански мирен договор България е разпокъсана от Берлинския договор. В резултат на него е създадена една малка държава в северните територии на Османската империя - Княжество България, а огромната част от етническите територии на Родината остават под чужда власт. Макар и формално страната да е възстановила своята държавност, тя остава васал на Османската империя. Тази зависимост налага на страната ни тежки политически, международни и икономически ограничения, които спират пълноценното развитие на страната.

Независимо от всички трудности, пред които е изправена третата българска държава, тя системно се стреми към постигането на своя национален идеал - обединението на всички българи в една обща независима държава, за което се правят много конкретни и целенасочени стъпки. Такава стъпка е именно Съединението от 1885 година със съединението на Северна и Южна България и неговата героична защита. Следващ естествен процес е именно обявяването на независимостта, което би дало много повече възможности на държавата да постигне така желаното национално обединение на българите в Мизия, Тракия и Македония.

Обявяването на независимостта не е първият опит на българските държавници за постигане на национален суверенитет. Но за да се случи, то са нужни както изключително добра преценка на международната обстановка, така и нужното мъжество за нарушаването на един международен договор и окончателното откъсване от оковите на Османската империя.

Бащите на независимостта

Не трябва преди всичко да забравяваме от какви хора е извършена независимостта. Тук не става въпрос просто за състава на правителството и ролите, които изпълняват министрите, а е важно да се посочи, че става въпрос за едни държавници, доказали и записали имената си в историята със своята смелост, чест и достойнство - държавници, които показват, че независимост не се купува, а се отвоюва.

Начело след бащите на независимостта стои Фердинанд, след когото и Министерският съвет, състоящ се от 8 души. Тогава министър-председател е Александър Малинов, роден в Бесарабия. Външен министър е генерал-лейтенант от запаса Стефан Паприков, министър на войната е патриархът на българското войнство ген. Данаил Николаев от Болград. Министър на вътрешните работи с военно и юридическо образование е Михаил Такев. Докторът по математика и академик на БАН Иван Салабашев е министър на финансите. Министър на правосъдието е Тодор Кръстев, а министерството на народното просвещение се оглавява от юриста Никола Мушанов. Министър на земеделието и търговията е роденият в Ресен, Македония, български държавник Андрей Ляпчев.

Прави впечатление, че трима от осемте членове на правителството са родом извън пределите на тогавашна България, което символизира единството на нацията. Друго, което прави впечатление, е, че трима от осемте са с военно образование, което потвърждава ролята и значението на армията в обществото.

Кризата от 1908 година и международната обстановка при обявяването на независимостта

Обявяването на независимостта се случва на фона на множество сложни геополитически събития в Европа. Едно от тях е превратът в Османската империя и взимането на властта от младотурците. През юли 1908 г. Младотурците обещават равенство и права на всички общности в империята, а на българите дори е обещана автономията на Македония на следващ етап, но тези си думи и действия остават формалност зад скрития турски национализъм и по този начин положението на българите в Македония и Одринско не става по-леко.

От друга страна, двете големи велики сили, които имат преки интереси на Балканите – Австро-Унгария и Русия, търсят да разширят своето влияние. Австро-Унгария се стреми да анексира Босна и Херцеговина, докато Русия търси реабилитация на самата себе си след загубата на Руско-японската война.

На фона на това обявяването на българската независимост е нарушаване на международен договор, сключен със съгласието на всички велики сили - Берлинския. Това прави обявяването на независимостта изключително сложно дело.

Актът от 22 септември 1908 година

При пристигането си в България княз Фердинанд е посрещнат от правителството на военния параход "Хан Крум" край Русе. Оттам с царския влак цялото българско правителство начело с монарха потегля към старата историческа столица Велико Търново. При почивка на гара Две могили министър-председателят Александър Малинов написва манифеста за независимостта, под който се подписват той, монархът и всички министри. При пристигането си във Велико Търново държавниците се отправят към църквата "Св. 40 мъченици", където независимостта е тържествено обявена. Княз Фердинанд е обявен за цар на българите, а България - за независимо царство. Вестта бързо достига до всички краища на отечеството, като целият народ ликува, а новината дава допълнителни надежди на българите за така желаното постигане на национално обединение. На следващия ден Босна и Херцеговина е анексирана от Австро-Унгария.

Ето какво прочита в манифеста за обявяването на независимостта Фердинанд:

"Провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее Българският народ!"

Независимост не се купува, тя се отвоюва

След обявяването българските държавници насочват усилията си към подкрепа и международно признаване на акта на независимостта. Най-засегната страна в случая е Османската империя, която се интересува от румелийския данък и своята собственост в страната. На заплахите с война от страна на империята България отговаря с моментална мобилизация на армията, а министър-председателят Александър Малинов заявява: "Независимостта си България е готова да изкупи с кръв, а не с пари!"

Въпреки всичко България декларира готовност за мирно уреждане на спора. Точно в този момент обстановката и настроенията в Европа са такива, че Великите сили не са готови за мащабна война, въпреки това, че Берлинският договор е нарушен от две страни - България и Австро-Унгария.

За да се реши спорът между България и Османската империя, е използвано посредничеството на Русия. През април 1909 година са сключени българо-руски, руско-турски и българо-турски протоколи. Вследствие на сключените споразумения Руската империя опрощава на Османската финансовите задължения от 125 милиона лева от Освободителната война (1877-1878). Османската империя се задължава да се откаже от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България. От наша страна родината ни е задължена да изплати 82 милиона лева на Русия в срок от 75 години. В резултат на споразуменията Османската империя признава независимостта на България, която е последвана и от Великите сили.

Така България става независима държава, а международният авторитет на страната се издига и тя се превръща в равноправна на другите държави. Вследствие на тези събития са създадени много по-добри предпоставки за освобождение на поробените българи в Македония и Тракия.

Интересно нещо, което си заслужава да бъде споменато, е, че Фердинанд не приема титлата цар на България, а цар на българите. Това е директна препратка към амбицията на монарха и цялото българско общество към етническите територии на страната и подготовката за една неспираща и много по-активна външна политика към поробените българи. Актът на независимостта е нужната стъпка към предстоящите няколко години по-късно Балкански националноосвободителни войни и Първата световна война в опит за създаване на една мощна обединена независима българска държава.

Малко известен факт е, че по време на социализма празникът е забранен и е обявен и заклеймяван като царски. През 1998 година Денят на Независимостта е обявен за официален празник, а паметникът на Независимостта има край Царския дворец в София на площад "Княз Александър I".

Безспорно независимостта остава едно от най-светлите събития в родната ни история, заслужило своето място в календара на българската слава и успехи. Това е един от дните, който преди всичко символизира националното единство, сплотеност и целеустременост на българската нация. Независимостта е едно от множеството славни дела в родната ни история, което ни показва, че "всичко се състои в нашите задружни сили" и само обединени ще успеем!

"Да живее свободна и независима България! Да живее Българският народ!"

Автор: Калоян Христов