Една от най-трагичните и черни дати в българската история безспорно е превратът от 9 септември 1944 година и навлизането на съветските окупационни войски в българската държава
Тези събития от края на Втората световна война променят коренно съдбата, мисленето и благосъстоянието на българина, като щетите, нанесени от комунистическата тоталитарна власт, се усещат дори и до днес.
Сравнявайки първата и втората национални катастрофи след краха на страната ни след войните за национално обединение през 1913 и 1918 година, безспорно икономическият, социалният и политическият срив в отечеството ни, станал в периода от 1944 до 1947 година, може да бъде наречен Трета национална катастрофа, която е и най-тежката от всички.
"Нека помним и се съобразяваме и за в бъдеще с факта, че загубата в 1913 и в 1918 година за българщината е по-малка от тая в 1944 година."
-Иван Михайлов, последният лидер на ВМРО
Малко фактология
На 5 септември 1944 година Съюзът на съветските социалистически републики обявява война на България, независимо от факта, че страната ни не е изпращала войски на Източния фронт. В резултат на обявената война в страната ни няма съпротива срещу навлизащите съветски войски, а на 9 септември е извършен държавен преврат, при който правителството на Константин Муравиев е свалено, а властта е поета от Отечествения фронт (ОФ), който е подкрепен от Червената армия. Дотук добре.
Как една нация бива осакатена за десетилетия напред?
В резултат на преврата и идването на войските на СССР страната ни бива окупирана, като тази окупация продължава до декември 1947 година. А това води до трайна загуба на суверенитета ни за десетилетия напред.
Съветската окупация представлява невиждана касапница и икономически срив на България, като архивите в Държавна агенция "Архиви" (ДАА) са категорични, че отношението на съветските войници към обикновеното българско население е потресаващо - грабежи, мародерство, изнасилвания и убийства на стотици хора.
По силата на съглашението за примирие страната ни е задължена да предостави всички летища, пристанища, гари, транспортни средства, всички ресурси на страната, като цяло цялата инфраструктура, на съветските войски. През периода на окупацията близо 600 000 съветски войници пребивават на българска територия.
Към тежестта да се издържа финансово Съветската армия на българска територия се добавя и необходимостта да се изплащат от българската държава обезщетения на гражданите, които са претърпели щети от същата тази армия. Така бремето върху страната ни става тройно - издръжка на чужда армия, стотици убити и ранени от тази армия и изплащането на обезщетения за близките на ранени, ограбени и убити от Съветските войски.
На целия този "пейзаж" родината ни е свидетел и на една от най-големите касапници в собствената ни история - Народният съд
Така нареченият "Народен съд" е създаден с цел съдене на управлявалите България от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 година, довели страната до участието ѝ във Втората световна война на страната на Тристранния пакт.
В резултат на процесите са арестувани 28 630 българи. От тях обвинения са повдигнати срещу 11 122, издадени са 2730 смъртни присъди, 1305 души са осъдени на доживотен затвор, а останалите 5120 - на затвор от 1 до 20 години.
Целенасочено и последователно години наред са избити учители, лекари, свещеници, адвокати, журналисти, заможни земеделци, дейци на ВМРО и като цяло елитът и авторитетът на българската нация. Заедно с тях са ликвидирани тримата регенти, десетки министри, депутати и дипломати, както и висшият генералитет на армията ни. Репресиите застигат и стопанския гръбнак на страната - индустриалци, банкери и предприемачи, а академичният свят е обезглавен чрез избиването и прогонването на учени, професори, писатели и художници. Така е унищожен целият държавен, военен, стопански и духовен стълб на Третото българско царство.
Каква е разликата с Нюрнбергските процеси в Германия
Целта на процесите е да потърсят съдебна отговорност от висшия нацистки елит за извършените военни престъпления и Холокоста, заменяйки физическата разправа с принципите на международното право.
Сравнен с него обаче, българският Народен съд показва шокираща разлика. Докато в Нюрнберг на главния процес са издадени едва 12 смъртни присъди, в България те са 2730 - колосална разлика от 227,5 пъти повече (увеличение с 22 650%). Дори спрямо всички процеси в Германия общо (36 смъртни присъди), България е осъдила на смърт 75,8 пъти повече хора (ръст от 7483%).
В затвора у нас са пратени над 6400 души (1305 от които доживотно), докато в Германия ефективните присъди са само 7. Най-голямата трагедия обаче остава извън съдебната статистика. Още преди Народният съд да започне работа, в седмиците след 9 септември 1944 г., новата власт отприщва безмилостен терор. Без съд, без присъда и в пълна тайна са избити между 20 000 и 30 000 българи.
Най-голямото национално предателство
Македонизацията е безпрецедентен акт в модерната българска история, при който държавната власт принудително подменя националната идентичност на собственото си население, провеждана от Георги Димитров и Българската комунистическа партия (БКП) в периода 1944-1948 година.
След Деветосептемврийския преврат, под прекия натиск на СССР и Югославия, новото комунистическо ръководство в София възприема доктрината на Коминтерна за съществуването на отделна македонска нация. През юни 1946 година Йосиф Сталин лично поставя директива пред Георги Димитров за спешно формиране на македонско съзнание сред българите в Пиринска Македония.
В изпълнение на тези указания, през август 1946 година се провежда X пленум на ЦК на БКП, на който официално се взема решение за предоставяне на културна автономия на региона и за подготвяне на неговото бъдещо присъединяване към Федеративна народна република Югославия.
Практическото реализиране на тази линия се изразява в административен натиск и репресии. По време на преброяването на населението през декември 1946 година, по партийна заповед, жителите на Пиринския край са принудени от органите на МВР и местната администрация да се запишат в графата за националност като "македонци".
Според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 "етнически македонци".
Паралелно с това в региона са допуснати емисари и учители от Социалистическа република Македония (в състава на Югославия), които въвеждат новосъздадената в Скопие езикова норма. Българските училища и читалища са затворени или преобразувани, а местната интелигенция, свещеници и учители, които оказват съпротива на процеса, са арестувани, интернирани или изпратени в трудови лагери.
Тази политика започва да затихва едва след разрива между Сталин и Тито през лятото на 1948 година, но последиците от нея са официално отхвърлени от БКП едва в края на 1958 година. Всички тези исторически факти показват, че насилственото отричане от българската история, език и население по заповед на чужда държава прави политиката на македонизация най-голямото национално предателство в съвременната българска история, организирано и извършено пряко от Георги Димитров и ръководството на Българската комунистическа партия.
Отричането от идеала на Левски
9 септември е началото на края на борбите на българите за национално обединение. След Освобождението на България през 1878 година цялата вътрешна и външна политика на страната е била насочена към обединението на поробените българи в етническите територии на родината.
С налагането на интернационалната идея и това, че пролетариатът няма родина, се слага край на цялата неписана национална доктрина на българската нация за обединението на отечеството. Същият този идеал за свобода и обединение, който е започнат от Апостола на българската национална революция Васил Иванов Кунчев Левски, който заявява: "И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там, гдето живее българинът - в България, Тракия и Македония!"
Това е същият този идеал, заради който българите водят множество войни и въстания, идеалът, който става мисъл, ежедневие и цел на всеки един национално мислещ български революционер, държавник и общественик.
Именно този най-висш идеал - свободата, бива прекършен чрез идването на съветските войски в страната ни и установяването на тоталитарен режим по сталински тип в България.
Изводите остават за всеки един от нас, крайно време е съдбата на България да бъде определяна от самите нас, а не от болшевиките от изток и запад. Крайно време е Живковият принцип за снишаването да бъде изкоренен от мисълта и съзнанието на всеки един от нас. Крайно време е българската държава да просъществува и пребъде. Да живее България!
"Свобода и всекиму своето!"
Автор: Калоян Христов
