Световните вицешампиони започват Евроволей 2026 пред родна публика, а поколението на братята Николов вече даде достатъчно основания България да гледа не просто към добро представяне, а към първи медал от Европейско първенство от 2009 година насам
От 9 септември София отново се превръща в една от столиците на европейския волейбол, а България влиза в Евроволей 2026 с очаквания, каквито отдавна не са съпътствали националния ни отбор преди голям форум. Причината е проста - този път "лъвовете" не са просто домакини, които ще разчитат на подкрепата от трибуните, а световни вицешампиони и състав, който вече показа, че може да се противопоставя на най-силните отбори на планетата.
Европейското първенство ще се проведе от 9 до 26 септември в България, Италия, Финландия и Румъния, като общо 24 национални отбора ще започнат битката за титлата. "Арена София" ще приеме двубоите от група "B", както и четири осминафинала и два четвъртфинала, докато решителните срещи за разпределението на медалите ще се играят в Италия.
За България турнирът започва на 9 септември от 19:00 часа срещу Северна Македония, след което националите ще се изправят последователно срещу Португалия, Украйна и Израел, преди на 16 септември да дойде и най-сериозното изпитание в груповата фаза - двубоят срещу Полша. Първите четири отбора в крайното класиране продължават към осминафиналите, което прави мястото напред задължителната минимална цел пред състава на Джанлоренцо Бленджини.
От обещаващо поколение до отбор за медал
Само допреди няколко години около националния отбор се говореше основно за подмладяване, изграждане на нов състав и необходимостта да бъде дадено време на следващото поколение, но ситуацията вече е коренно различна. Световното първенство показа, че България не просто разполага с няколко изключително талантливи състезатели, а вече има отбор, способен да стигне до последните мачове на най-големите международни турнири.
Сребърният медал от Мондиала промени естествено и очакванията към селекцията на Бленджини. България вече не може да бъде разглеждана единствено като перспективен състав, който тепърва ще трупа опит, защото голяма част от тези млади волейболисти вече преминаха през напрежението на мачовете с най-голям залог и показаха, че могат да го понесат.
В центъра на това поколение неизбежно попадат Александър и Симеон Николов, които за кратко време се превърнаха не само в едни от най-разпознаваемите лица на българския волейбол, но и в състезатели, за които се говори на най-високо международно ниво. Силата на България обаче не се изчерпва с двамата братя, защото около тях Бленджини успя да изгради ядро, в което младостта се съчетава с все повече опит, а играчи като капитана Алекс Грозданов, Венислав Антов и Аспарух Аспарухов дават допълнителна дълбочина на състава.
Точно затова този път определението "отбор за медал" не изглежда като прекалено висока летва, поставена заради домакинството или еуфорията около националния тим. България заслужи подобни очаквания с представянето си на световната сцена, а Европейското в София идва в момент, в който младият състав вече има самочувствието, че може да победи практически всеки съперник.
България чака европейски медал от 2009 година
Зад настоящия отбор стои и история, която задължава. България е сред традиционните европейски волейболни държави, като най-големият успех на националния тим на континентален форум остава сребърният медал от първенството в Париж през 1951 година. Към него са добавени четири бронзови отличия - през 1955, 1981, 1983 и 2009 година.
Именно бронзът от Измир през 2009 година е последният български медал от Европейско първенство, което означава, че вече 17 години страната ни чака ново отличие на континенталната сцена. През този период националният отбор имаше своите силни моменти, като най-близо до подиума стигна през 2015 година, когато България беше сред домакините на турнира и достигна до полуфиналите, но в крайна сметка завърши на четвърто място.
Традициите ни, разбира се, далеч не се ограничават само до европейските първенства. Българският мъжки волейбол има олимпийско сребро от Москва през 1980 година, а към него се добавят сребърният медал от Световното първенство през 1970-а и бронзовите отличия от световните шампионати през 1949, 1952, 1986 и 2006 година. Новото поколение вече успя да продължи тази традиция със световния си пробив, а сега пред него стои възможността да върне България и на европейския подиум.
Предимството да играеш у дома
Домакинството в София допълнително увеличава очакванията, защото "Арена София" може да се превърне в един от най-сериозните козове на националния отбор. Българската публика неведнъж е показвала отношението си към волейбола, особено когато националите играят големи мачове, а възможността това поколение да бъде гледано на живо след световния му пробив със сигурност ще създаде различна атмосфера около отбора.
София също започна подготовката за първенството, като в столицата бяха организирани различни инициативи, свързани с Евроволей, а на площад "Света Неделя" беше поставена огромна волейболна топка с часовник, който отброява времето до началото на турнира. Всичко това постепенно превръща първенството в събитие не само за традиционната волейболна публика, но и за целия град.
Пред България има дълъг път, а присъствието на Полша още в груповата фаза е достатъчно предупреждение колко високо ще бъде нивото на турнира. След световното сребро обаче националите вече доказаха, че мястото им е сред големите отбори, затова този път амбицията за европейски медал не е просто пожелание.
Седемнадесет години след последното отличие на България от Европейско първенство София отново получава възможността да види националния отбор на голям форум пред собствена публика. Разликата е, че сега на терена ще излезе поколение, което вече знае какво е да стигнеш до финал на голямо първенство и което има напълно реалната възможност да добави още една голяма страница към историята на българския волейбол.
