Когато Ормузкият проток спря да бъде сигурно оръжие в ръцете на Техеран, Баб ел Мандеб се превърна в задължителния втори географски капан, чрез който Иран се опитва да си върне инициативата в голямата шахматна игра срещу САЩ и Саудитска Арабия
От началото на септември месец в Йемен се развива една от най-тежките военни ескалации от години насам, която на практика сложи край на крехкото примирие в страната, съществуващо между различните военно-политически фракции в нея. През последните дни ситуацията се усложни допълнително, след като страната става свидетел на разнопосочни сухопътни и въздушни акции на няколко фронта едновременно.
Подкрепяните от Иран бунтовници хути предприеха масирана офанзива, чиято основна цел е излизането на стратегическия проток Баб ел Мандеб. Залогът тук е огромен, тъй като контролът над този морски коридор им дава възможност да блокират корабоплаването в Червено море с ракети и дронове.
В отговор на това международно признатото правителство, подпомагано от Саудитска Арабия, обяви пълна контраофанзива. Техните сили се опитват да пробият към столицата Сана, като най-ожесточените сблъсъци се водят в провинциите Таиз, Ходейда и ал-Джауф. Проправителствените сили се опитват и да си върнат контрола върху ключовото пристанище Ходейда, разположено на Червено море и намиращо се под контрола на хутите.
Равносметката от последните денонощия е еднозначна. Само при боевете през уикенда загинаха над 140 бойци, а общият брой на жертвите бързо прехвърли 300 души. Конфликтът взема и цивилни жертви, особено след въздушни удари в ал-Джауф, за които хутите обвиняват саудитската авиация. Бунтовниците отвърнаха с атаки с дронове по петролни обекти на „Арамко“ в Джизан. На заден план остава огромна хуманитарна криза, като близо две хиляди семейства вече избягаха от зоните на активни бойни действия, а ООН предупреждава за риск от тотална хуманитарна катастрофа, ако дипломацията не се намеси веднага.
Ескалацията на конфликта в Йемен обаче не трябва да се приема само като конфликт, касаещ вътрешната динамика в страната, но и като такъв, чиито основания и логика се задвижват и от регионалната геополитическа констелация. В такъв случай се наблюдава как събитията в Йемен са директно отражение на по-големия сблъсъка между Иран и Саудитска Арабия.
Военните действия излязоха от локалния си контекст и се превърнаха в нов етап от регионалната война, провокирана от иранската блокада над Ормузкия проток. Тази блокада превърна управлявания от проправителствените сили проток Баб ел Мандеб в единствения жизненоважен коридор за износ на саудитски петрол към глобалните пазари.
В отговор на иранската стратегия за блокиране на енергийните пътища, подкрепяните от Техеран бунтовници хути наложиха своя морска блокада в Червено море и започнаха масирана сухопътна офанзива по западното крайбрежие. Чрез финансова и технологична подкрепа с дронове и балистични ракети, Иран използва хутите, за да постави Саудитска Арабия под стратегическо обкръжение и да застраши петролната й логистика. Оттук и периодичните атаки на хутите по градовете Абха, Джизан и Наджран, при които бяха ранени 73 цивилни, както и от атаките срещу петролните съоръжения на Saudi Aramco. Действайки чрез проксито си, Техеран цели да поддържа постоянен натиск върху Рияд, лишавайки Кралството от икономическа сигурност, и принуждавайки го да прави отстъпки спрямо самия Иран (включително лобирайки пред САЩ за преустановяване на американската блокада срещу иранските пристанища).
Саудитска Арабия, от своя страна, премина от позиция на отбрана към офанзива, за да защити енергийните си интереси. Рияд финансира и координира мащабната контраофанзива на международно признатото йеменско правителство, чиято официално обявена цел е окончателното връщане на столицата Сана.
Саудитските военновъздушни сили оказват подкрепа на проправителствената офанзива с крилати ракети и въздушни удари по лагерите на хутите в Мариб, ал-Байда и ал-Джауф. Чрез елитните сухопътни сили на терен коалицията, водена от Рияд, се опитва да пресече пътищата за снабдяване на бунтовниците около столицата. Кралството се стреми да ликвидира влиянието на Иран по южната си граница и да си върне пълния контрол над Червено море. За тази цел по-рано тази година Саудитска Арабия официално инициира и създаде Многонационална коалиция за морска отбрана, в която влизат различни държави от региона и не само, чиято цел е осигуряване на сигурността на Червено море като действаща икономическа артерия.
Усилването на натиска от страна на Иран върху Червено море чрез офанзивата на хутите към протока Баб ел Мандеб е стратегическа маневра за компенсиране на релативизирането на влиянието на Техеран върху Ормузкия проток.
Доскоро Ормузкият проток беше главното стратегическо оръжие на Техеран - географски лост, чрез който ислямската република можеше да държи заложник една пета от глобалния петролен поток. Налагането на пълна американска военноморска блокада над иранските пристанища обаче нанася сериозен удар по икономиката на страната, блокирайки около 90% от нейния морски търговски обмен. Едновременно с това усилията на САЩ за ескортиране на танкери и бързото пренасочване на петролните потоци от регионалните играчи ефективно пробиха опита на Иран да задуши Ормузкия проток. Когато един флангови инструмент започне да губи своята ефективност поради превъзхождаща военна сила, геополитическата логика изисква отварянето на нов фронт, за да се разтеглят силите на противника.
Точно тук се крие ключовата роля на Баб ел Мандеб като „авариен изход“ за иранската регионална стратегия. Тъй като Саудитска Арабия се опита да заобиколи кризата в Персийския залив, като пренасочи суровия си петрол по суша до червеноморското си крайбрежие (през тръбопровода до Янбу), Червено море стана новата жизненоважна артерия за Рияд. За Техеран активирането на хутите към Баб ел Мандеб е ход, чрез който режимът иска да си върне инициативата в конфликта.
В крайна сметка, ожесточената битка за провинциите Таиз и Ходейда е опит на Иран да премести центъра на тежестта на конфликта. Когато Ормузкият проток спря да бъде сигурно оръжие в ръцете на Техеран, Баб ел Мандеб се превърна в задължителния втори географски капан, чрез който Иран се опитва да си върне инициативата в голямата шахматна игра срещу САЩ и Саудитска Арабия. А войната, която ескалира в Йемен от началото на месеца, е само поредното измерение на този по-голям конфликт.
