"Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ", пише Пейо Яворов за смъртта на Делчев.

Гоце Делчев е един от най-светлите и чисти образи в историята на освободителните борби на македонските и тракийските българи. Делчев е роден на 4 февруари 1872 година в Кукуш, Егейска Македония, тогавашна Османска империя. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, след което заминава за София, където учи във Военното училище.

Повратна точка в историята на македоно-одринското опълчение е създаването на революционна организация на 23 октомври 1893 година, когато шестима родолюбиви българи, от които Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Андон Димитров, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев, създават ВМОРО.

"Мислихме да създадем организация по образеца на революционната организация в България преди освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски!", казва Даме Груев в спомените си пред Любомир Милетич. Със създаването на организацията по образец на ВРО се пише устав, събира се членски внос и се започват обиколки в различни краища на поробена Македония и Тракия.

През 1894 година Делчев е изключен от Военното училище и заминава за Македония. В Щип той започва работа като екзархийски учител, където се запознава с първия вдъхновител, гениален организатор и войвода на ВМОРО Дамян Груев.

"Делчев веднага ми направи впечатление със своята откровеност и честност. Той все се стремеше да си каже истината, като си мислеше, че всеки трябва да възприеме идеята така, както той я е възприел", пише Даме Груев за Гоце Делчев в спомените си.

През пролетта на 1896 година Делчев е сред делегатите на първия конгрес на революционната организация в Солун. На него и Гьорче Петров е възложено да обобщят решенията на конгреса, като те създават устав на организацията, която приема името Български македоно-одрински революционни комитети, съкратено (БМОРК).

"Заклевам се в Бога, вярата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и безпрекословно ще изпълнявам заповедите му; че няма да издам никому нито с дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам, и всичко онова, което от днес нататък ще чуя, видя, науча и разбера по делото. В противен случай нека бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, които тук целувам." - Клетва на новоприетите революционери, положена при встъпването им в редиците на ВМОРО.

След като напуска учителската дейност, Делчев се посвещава изцяло на революционното дело и освобождението на българите в Македония и Тракия. Организацията го избира за задграничен представител в София, където се занимава със снабдяването на ВМОРО с оръжие и средства. В София Гоце Делчев прави срещи с председателя на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) генерал Данаил Николаев, министър-председателя Константин Стоилов и много други политици и общественици.

За голямо съжаление на българската кауза за освобождение и обединение на родината, двете български организации ВМОК и ВМОРО често влизат в спорове и дори в сражения помежду си. По този повод през 1899 година Делчев пише писмо до Никола Малешевски, в което заявява:

"Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани."

Гоце Делчев е създател на четническия институт - нелегалната армия на поробените българи в Македония и Одринско. Идеята, практическата работа и тактиката са почти изцяло заслуга на Делчев.

"Да се хвърли цяло Турско в анархия, да се разклати царството на султана от основа, да се направи положението нетърпимо по-нататък. И по тоя начин, изобщо казано, да се заставят ония, които днес в името на всевъзможни интереси треперят, да предприемат, пак в името на тия си интереси, промяна към една по-човешка наредба", казва Апостолът на Македония.

Още приживе името на Делчев става легендарно в поробена Македония. Независимо че не е съгласен с взетото решение за избухването на Илинденско-Преображенското въстание, защото смята, че организацията още не е готова, той активно се включва в неговата подготовка.

"Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование на народите!" казва Георги Николов Делчев.

На 18 март 1903 година четата на Гоце взривява железопътния мост на река Ангиста. След него той заминава за Солун, където се среща със завърналия се от заточение свой другар Даме Груев. Това е последната среща на двамата апостоли на поробена Македония.

Гоце заминава с четата си за село Баница. На 4 май, рано сутринта, то осъмва обградено от многобройна турска войска. При опит за оттегляне от селото в неговите покрайнини Гоце попада в засада. Всички, освен войводата, залягат, залпът поразява само него.

"Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гроба на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата... Защото осиротяваше цял народ", пише Пейо Яворов за смъртта на Делчев.

Ето какво казва видният български дипломат, писател, историк, революционер и публицист от Македония Симеон Радев за Гоце Делчев: "Делчев бе един праведник – с кама в пояса. Легендата го представлява като една бесна хала – и наистина, никой не бе равен нему по смелост – но в неговата природа преобладаваше мечтателност. По призвание той бе роден за апостол. Такъв бе и по мисъл."

Гоце Делчев остава в историята на македонското освободително движение един от нейните най-чисти образи. Неговото име и до днес се носи като легенда из македонските земи, а споменът за делото му остава пример и образец за поколения българи, борили се за освобождението и обединението на българските земи, останали под робство. Поклон и вечна памет пред апостола на Македония - Гоце Делчев!

Автор: Калоян Христов