Петър Колев: Докато София мълчи, Брюксел пренаписва условията за Скопие
Тиха ревизия: как Брюксел подготвя отстъпление от българската позиция за Скопие.
Победата на Румен Радев на изборите в България мина като „рутинна новина“ в Северна Македония – поне в първите часове. След това дойде обичайното: анализи, нерви и добре познатото пренареждане на реалността според вътрешнополитическите нужди в Скопие.
Защото там изборите в София никога не са просто избори. Те са диагноза. И този път диагнозата не е удобна.
Още първите заглавия го подсказаха: „Радев с нов мандат – какво означава това за Македония?“, „София избра континуитет“, „България няма да отстъпи за ЕС“. Между редовете – притеснение. Не от човека, а от линията. Защото линията остава същата.
В Скопие упорито се поддържа митът, че всичко опира до личности. Че с „правилния човек“ в България ще дойде и „по-меката“ политика. Че ще има компромис. Че пътят към Европейски съюз ще се отвори с малко повече добра воля.
Победата на Радев казва друго.
Казва, че българската позиция не е временна, не е емоционална и най-вече – не е индивидуална. Тя е институционална. Подкрепена. Последователна. И точно това я прави неудобна за македонския политически разказ.
И когато фактите не са удобни, идва ред на числата. Или по-точно – на тяхната интерпретация.
Премиерът Християн Мицкоски формулира тезата така, че да звучи окончателно: „Само 250 македонски българи са заинтересовани да участват.“И още: „Според Радев те са 200 000, а ще гласуват 250.“
Звучи като аргумент. Всъщност е удобна рамка. Защото въпросът не е дали са 250, 2 500 или 200 000. Въпросът е защо темата за българите в Македония продължава да бъде политически проблем – и за София, и за Скопие, и за Брюксел.
Един детайл, който не вика, но казва много: Румен Радев печели убедително в изборните секции в Северна Македония. Няколко града. Ограничен брой гласове. Но ясен резултат.
Македонските медии го отбелязват внимателно, почти между другото. Защото това е неудобният факт – че има хора, които гласуват, идентифицират се и подкрепят именно тази политика.
Това не влиза лесно в официалния разказ.
В същото време политическият елит в Скопие продължава да говори за Европейски съюз като за неизбежна дестинация. Почти автоматична. Самият Християн Мицкоски заяви, че очаква „проевропейски подход“ от София и фокус върху европейските ценности, а не върху двустранните въпроси.
Тук идва сблъсъкът.
Защото за България именно тези двустранни въпроси са част от европейския процес. Не отклонение от него. И докато Скопие ги разглежда като пречка, София ги поставя като условие.
Днес македонските медии пишат за победата на Радев. Утре ще пишат за „новата блокада“. След това – за „неразбирането на Европа“. Цикълът е познат. По-малко познато е желанието да се излезе от него.
Защото истината е проста: изборите в България не промениха нищо съществено. Те просто потвърдиха вече съществуваща политика. И ако в Скопие още се надяват, че проблемът ще се реши с ново лице в София – победата на Радев е студен душ.
Не защото е изненада.
А защото вече няма извинения.
Тиха ревизия: как Брюксел подготвя отстъпление от българската позиция за Скопие.
„България сякаш е по-заета да брои социология, отколкото да се противопоставя на агресивната дипломатическа кампания на Скопие“, заяви той
Планът за „получленство“ на Северна Македония през 2027 г. се оказа политическа илюзия след студения душ от Брюксел.
Премиерът на югозападната ни съседка иска България да избере министър-председател, "който да е европейско ориентиран"
Над 210 000 души от Северна Македония са доказали българския си произход с документи
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)