Победата на Румен Радев на изборите в България мина като „рутинна новина“ в Северна Македония – поне в първите часове. След това дойде обичайното: анализи, нерви и добре познатото пренареждане на реалността според вътрешнополитическите нужди в Скопие.

Защото там изборите в София никога не са просто избори. Те са диагноза. И този път диагнозата не е удобна.

Още първите заглавия го подсказаха: „Радев с нов мандат – какво означава това за Македония?“, „София избра континуитет“, „България няма да отстъпи за ЕС“. Между редовете – притеснение. Не от човека, а от линията. Защото линията остава същата.

Континуитетът, който не се харесва

В Скопие упорито се поддържа митът, че всичко опира до личности. Че с „правилния човек“ в България ще дойде и „по-меката“ политика. Че ще има компромис. Че пътят към Европейски съюз ще се отвори с малко повече добра воля.

Победата на Радев казва друго.

Казва, че българската позиция не е временна, не е емоционална и най-вече – не е индивидуална. Тя е институционална. Подкрепена. Последователна. И точно това я прави неудобна за македонския политически разказ.

250 души срещу 200 000

И когато фактите не са удобни, идва ред на числата. Или по-точно – на тяхната интерпретация.

Премиерът Християн Мицкоски формулира тезата така, че да звучи окончателно: „Само 250 македонски българи са заинтересовани да участват.“И още: „Според Радев те са 200 000, а ще гласуват 250.“

Звучи като аргумент. Всъщност е удобна рамка. Защото въпросът не е дали са 250, 2 500 или 200 000. Въпросът е защо темата за българите в Македония продължава да бъде политически проблем – и за София, и за Скопие, и за Брюксел.

Малки секции, голям сигнал

Един детайл, който не вика, но казва много: Румен Радев печели убедително в изборните секции в Северна Македония. Няколко града. Ограничен брой гласове. Но ясен резултат.

Македонските медии го отбелязват внимателно, почти между другото. Защото това е неудобният факт – че има хора, които гласуват, идентифицират се и подкрепят именно тази политика.

Това не влиза лесно в официалния разказ.

ЕС не е лозунг

В същото време политическият елит в Скопие продължава да говори за Европейски съюз като за неизбежна дестинация. Почти автоматична. Самият Християн Мицкоски заяви, че очаква „проевропейски подход“ от София и фокус върху европейските ценности, а не върху двустранните въпроси.

Тук идва сблъсъкът.

Защото за България именно тези двустранни въпроси са част от европейския процес. Не отклонение от него. И докато Скопие ги разглежда като пречка, София ги поставя като условие.

Между заглавията и реалността

Днес македонските медии пишат за победата на Радев. Утре ще пишат за „новата блокада“. След това – за „неразбирането на Европа“. Цикълът е познат. По-малко познато е желанието да се излезе от него.

Защото истината е проста: изборите в България не промениха нищо съществено. Те просто потвърдиха вече съществуваща политика. И ако в Скопие още се надяват, че проблемът ще се реши с ново лице в София – победата на Радев е студен душ.

Не защото е изненада.

А защото вече няма извинения.