България е сред първите страни с визия за работа с изкуствения интелект
България беше сред първите страни, които създадоха своята визия за работа с изкуствения интелект (ИИ) и дадохме насоки към учителите как да използват ИИ. В тези насоки бяха посочени и опасностите, които могат да срещнат в тяхната работа, каза заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева в панела за образованието в рамките на последния ден на Green Transition Forum 6.0 в София.
Нашето разбиране е, че изкуственият интелект може да бъде инструмент, който да дава добавена стойност към учебния процес, но в основата му е учителят, с човешкото мислене, с креативността и с критичната преценка, поясни заместник-министър Панчева.
Тя отбеляза, че друг важен приоритет е дигитализацията, дигиталната трансформация на училищното образование. Започва един много голям проект, който е свързан с внедряването на съвременните технологии - за „Дигиталната раница“. За нас е изключително важно неговото изпълнение да бъде добре направено, за да може нашите ученици да получат технологични инструменти, които да ги подпомагат в процеса на обучение, обясни Таня Панчева.
Нашата цел е образование, което да изгражда умения. Сега имаме един изключително бързо и технологично развиващ се свят, в който трябва да подготвим нашите деца за професии, които още не знаем какви са. Това са професиите на бъдещето, с тези думи започна своето изказване на форума заместник-министър Панчева.
В Министерството на образованието и науката (МОН) считаме, че това изисква не просто промени в учебните планове и програми, а една промяна и последователно развитие на образователната политика за изграждане на знания, умения и компетентности. Те ще бъдат необходими на младите хора в бъдещето.
МОН в последните няколко години последователно работи за олекотяване на учебното съдържание, но днес вече сме на етап, който е за много по-дълбока концептуална промяна и тя е свързана с това да се запазят силните страни на българската образователна система, но и да акцентираме на функционалната грамотност, критичното мислене и изграждането на компетентности, каза д-р Таня Панчева.
Вече са разработени предметни концепции, които преминаха през широко обсъждане. В тях участваха учители и академичната общност. Сега подготвяме следващия етап, който е по проект за компетентности на фокус. Той ще създаде рамката за новите учебни програми, като ни подкрепя Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - с експертиза и с опита на европейските страни. Промяната на учебните програми ще е по-дългосрочен процес, но имаме и мерки, които се изпълняват, поясни заместник-министърът на образованието.
Тя отбеляза, че през последните години във всяко българско училище се изгражда STEМ център и изрази убеденост, че промяната на средата ще промени и качеството на учебния процес.
От учебната година, която предстои - 2026/2027 година, ще има нов списък на професиите в професионалното образование. Стремим се да осигурим широкопрофилни специалности и професии, за да може да осигурим на учениците базова основа, но и гъвкавост за адаптация на пазара на труда и за предизвикателствата, които стоят пред нас, каза заместник-министър Таня Панчева.
Много политици говорят за образованието, но се колебаят, когато става въпрос за средствата за него. Хората трябва да са подготвени и да се инвестира в образование и умения. Трябва да се адаптираме, но и да направим така, че гражданите на ЕС да имат подходящите умения за бъдещето, за да разбират кои са фалшивите новини, да могат да си намерят добра работа и да имат по-добри заплати, каза във видеообръщение Виктор Негреску, вицепрезидент на Европейския парламент.
По думите му България и Румъния са с голям процент на ученици, отпадащи от училище. Трябва да предлагаме по-добри възможности на умните ученици, за да останат тук, но не трябва да губим и цели поколения от младежи. Трябва да започнем инициатива за качествено образование за всички деца, особено, когато става въпрос за образованието и уменията. Трябва в националните планове да има средства за образование, особено за инфраструктура. Трябва да наблягаме и на уменията за обучение, отбеляза Виктор Негреску.
На дискусията Барбара Новацка - министър на образованието на Полша, говори за реформите в страната. Днес Полша е в много добро икономическо положение, но постигнахме това с много труд и тя се превърна в 20-ата икономика в света. Всичко започна с образованието и с нашите учители, преподаваме математика по много добри методи, но сме голяма държава. Ще имаме 12 000 лаборатории за изкуствен интелект и ще организираме обучения на 100 000 учители. Учебната програма трябва да се адаптира към промените в света. В образованието понякога е добре да се учи от провала на някой друг, а ние от септември 2026 г. започваме да изпълняваме реформите. Първо преценихме от какви висшисти имаме нужда, за да се издигнем в класациите, каза министър Новацка. Тя съобщи, че се е срещнала с 20 000 учители, защото те са най-важни за промяната. Младите хора сега не знаят към какви работни места да се насочат, защото пазарът на труда се променя. Най-важното в цялата реформа е да подготвим преподавателите за промяната, отбеляза министърът на образованието на Полша.
Андреас Шлайхер, директор за „Образование и умения“ в ОИСР, и основател на международното изследване PISA, се включи онлайн в дискусията. Той каза, че в България има училища и университети, които са много напреднали, но има и други, които не са с толкова високи резултати. В Азия не се вижда отражението на бедността в резултатите на учениците, отбеляза Шлайхер. Той говори и за изкуствения интелект, и отбеляза, че в Европа не трябва да се плашим от изкуствения интелект, защото той няма да се превърне в човек. Европа има много повече работа, която трябва да свърши по отношение на приобщаването. В Европа можем да образоваваме младите хора за миналото, а не за бъдещето. Над половината от младежите на 15 години искат да работят в офиси, но вероятно тези работни места ще изчезнат, каза Шлайхер.
Той отбеляза, че в Европа няма тенденция за повишаване на квалификацията през целия живот, но ученето вече е неразделна част от работата. Естония, Полша, Северна Португалия успяха да осъществят напредък. Сега учениците трябва да са любопитни, да имат социални умения и устойчивост, но това се учи от практиката. Учениците в България могат да възпроизведат наученото, но трябва да се справят и в реалния свят. Трябва да даваме на младежите по-голяма свобода и професионалното училище не трябва да е последният вариант за учене на учениците, каза Андреас Шлайхер.
Трябва да осигуряваме високо качество на образованието за всички деца в Европейския съюз, нужно е и гражданско образование, каза Антоанета Ангелова-Кръстева, директор за „Иновации, дигитално образование и международно сътрудничество“ в Генералната дирекция „Образование и култура“ на Европейската комисия.
По думите й трябва да се насърчава креативното мислене и медийната грамотност. Трябва да се промени начинът на преподаване и учебните програми, а с използването на технологиите трябва да се подобрят резултатите от ученето, отбеляза Антоанета Ангелова-Кръстева.
В дискусията участва и проф. Костадин Костадинов, член на Управителния съвет на Тракийския университет, който разказа как се подготвят студентите за работа с новите технологии.
Организатори на Green Transition Forum 6.0 са Dir.bg и Българо-гръцката търговско-промишлена камара. БТА е сред медийните партньори на форума.
