Българският премиер има руски проблем
България е част от периметъра на руската хибридна пропаганда. Тази равносметка се доказва от активността на пропагандното и саботажното направление на „сенчестата война“ на Москва спрямо Европа в цялост. Конкретни примери за тях виждаме в стройните канали за дезинформация, използвани за „замръсяване“ на публичното пространство на България, и диверсионното саботиране на оръжейна инфраструктура в страната.
Ударите по кораби, намиращи се в еклузивната икономическа зона на България, представляват ескалация, която надгражда хибридната война с елементи на конвенционалната. Но ако това е новост за София, това е нещо познато за Русия, доколкото стратегията на Кремъл за оказване на допълнителен натиск в продоволствения сектор включва неутрализирането на украинския износ на зърнени култури през Черно море. Затова редица морски цивилни съдове, изнасящи такива култури, биват удряни в морския басейн (за първи път и в българската изключителна икономическа зона).
На този фон реакцията на българските власти е повече от дискусионна. Старанието, с което премиерът Румен Радев избягва да посочи Русия като виновник за атаката по корабите, проблематизира достоверността на начина, по който той управлява тази криза, защото автентичен разказ за ситуацията не може да има само със сказуемо, но без подлог. Българският премиер обаче се изправи пред медиите и им разказа приказката за Червената шапчица, без да споменава вълка.
Идентична бе и ситуацията със саботажа срещу оръжения завод на ЕМКО. Въпреки че моделът за диверсия бе идентичен на руските сабожи в други европейски страни – от Германия, през Полша, до Естония – за разлика от тези държави, българските власти все още мълчат за извършителя. Когато цялото общество е наясно с нещо, но властта го премълчава, тя не „изтрива“ проблема, а става негов заложник.
Допълнително неудобство за властите в София е и това, че представители на чужди държави внасят първи яснота по ситуацията с ударените в българската изключителна икономическа зона кораби, докато представители на българското правителство адресират казуса с "вътрешно убеждение", обвито в угодна мълчаливост. Трябва да гледаме изявленията на украинския президент ли, за да разбираме какво се случва в България? След като българската изпълнителна власт е усвоила реториката на Кремъл (за "колективния Запад"), да бе научила и друго от Москва - позивната за "суверенната демокрация", в основата на която стои обезпечаването на сигурността.
Всъщност премиерът Радев има двояк руски проблем.
От една страна, реториката на страха (и снишаването) са отровни за политиците пред очите на избирателите и смъртоносни за онези, които са влезли в политиката от силовите сектори. Сега е трогателно, че и Радев, и Велислава Петрова са в „контакт“ с и са информирали нашите съюзници от ЕС и НАТО. Ами ако те бяха решили да се снишат, както София се сниши спрямо "коалицията на желаещите"?
От друга страна, въпреки свалките между София и Москва – последно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков „отбеляза“ и „фиксира“ изказванията на Радев на конференция по сигурността в Брюксел като „много положително явление“ – Русия не демонстрира задръжки да увеличава обема си на агресия срещу България. Поуката за българския премиер трябва да е, че докато той гали, Москва удря.
Серията с взривове и саботажи спрямо складовете на ЕМКО бяха посрещнати с мълчание, поради което властта не намери за нужно да извиква във външно министерство посланичката на Русия (да я привика би означавало да признаят кой е източникът на диверсията). Когато украинският дрон-примамка Майя се разби на българска територия, украинският представител в София обаче бе бързо привикан в Министерство на външните работи. Дали обаче властите ще проявят смелост да извикат ръководителят на руската дипломатическа мисия, ако се докаже, че зад ударите в българската изключителна икономическа зона стои именно Москва?
Към момента по-скоро виждаме друго.
Първо, опитът на премиера да омаловажи ударите („непрекъснато се потопяват кораби, има непрекъснато удари с дронове", "едва ли това е най-сериозният инцидент") и отказът му да се позове на чл.4-ти от Договора за НАТО са най-сериозното доказателство за това, че Русия стои зад ударите (отвъд това, че няма логика украински дронове да удрят морски съдове, натоварени с украински зърнени култури, но да речем, че всичко се случва във хаоса на войната).
Второ, вие чухте ли, когато украинският дрон-примамка се разби в Генерал Тошево, премиерът да каже, че това едва ли е най-сериозният инцидент и че дронове се разбиват непрекъснато?
По-вероятно е тепърва да чуем друго: приказка, в която има Червена Шапчица и бабичка, но не и вълк.
