Чрез хибридната война Русия не може да отвори рана на Стария континент, но може да „чопли“ съществуващи такива, минавайки под радара на член 5-ти от Договора за НАТО
Липсата на териториален прогрес във войната срещу Украйна принуди Русия да предприеме две отчетливи стъпки, с които да се опита да излезе от безизходното положение, в което се намира.
Първата стъпка бе да интензифицира и да разшири периметъра на ударите зад тила на украинците по фронтовата линия. За целта Москва инструментализира повишеното си производство на балистични и крилати ракети, които, заедно с получаваните такива от Северна Корея, позволяват на Москва да нанася устойчиви удари по инфраструктурата на Украйна, без това да отваря „дупка“ в ракетните запаси на Русия. Със същата цел и с още по-голяма активност Москва утилизира и използването на безпилотни летателни апарати с реактивни двигатели.
Чрез повишаването на използваните боеприпаси и увеличаването на периметъра на ударите Русия се стреми едновременно както да уязви логистичната, производствената и енергийната инфраструктура на Украйна, така и да усложни предстоящата зима за украинците. Т.е. в това отношение Москва се стреми да направи войната по-трудна за Украйна и от материална, и от психологическа гледна точка.
Втората стъпка, с която Москва се опитва да разбие статуквото на фронта, касае експлоатацията на ключови елементи от арсенала на хибридната война срещу съюзниците на Украйна. Тези елементи са дезинформацията и саботажите (в случая ще оставим настрана кибератаките и организираната миграция като други инструменти на хибридната война – не защото Русия не ги практикува, но понеже те се отнасят до по-частни случаи).
По отношение на дезинформацията Москва дълбае по два ключови разлома.
Единият касае разширяващата се политическа дистанция между ЕС и САЩ, вследствие на което пропагандните инженери на Кремъл се ориентират в посочването на Европа като основен „инспиратор“ на войната и „покровител“ на Украйна. Т.е. наблюдаваме едно „разпадане“ на „колективния Запад“ в реториката на Москва: Европа е извадена пред скоба като приоритетното зло.
Интересен казус за руската пропаганда бе и изявлението на американския президент Доналд Тръмп, в което той призова Украйна да преустанови ударите по руските рафинерии за горива. Хибридните инженери в Кремъл се сблъскаха с ребус: как да посочат и разпространят по невроните на пропагандното тяло посланието на Тръмп като рационално и полезно, без с това да признаят за мащаба на проблема?
Другият разлом, в който руската пропаганда се опитва да корозира, касае самата Украйна и нарастващата вътрешна опозиция срещу президента Володимир Зеленски. Тук армията от ботове на Русия се „обляга“ в някои вече познати наративи (като нелегитимността на управляващия без избори Зеленски и непопулярността на военната мобилизация в страната), но и развива някои сравнително по-нови такива, яхващи легитимните съображения на украинците срещу корупцията в Украйна и срещу някои управленски решения на действащия президент (като кадровите смени в Министерство на отбраната и Генералния щаб на страната).
Успоредно на дезинформацията, се наблюдава интензификация и на другия споменат елемент на хибридната война – саботажите. В широк диапазон от примери, касаещи поне 15 европейски държави, между които България и Германия, държавният тероризъм срещу Европа се практикува с няколко цели.
Едната е материална - да бъдат компрометирани производствените ядра и логистичните линии, които захранват Украйна с военен хардуер от Европа. Класически примери за тези саботажи се видяха в заводи за военни изделия – било за боеприпаси, безпилотни летателни апарати, радари или изкуствен интелект с военно приложение – в България, Чехия, Италия, Литва и т.н.
Другата цел е политическа – да се покачи цената за европейските политически елити, които подкрепят Украйна. Опитът за взрив на украинския товарен самолет на германското летище в Лайпциг трябваше да онагледи пробивите в сигурността като част от цената, която Берлин трябва да заплати за подкрепата си за Украйна. Още повече, че в Германия това сигнализиране има подходяща политическа платформа в лицето на „Алтернатива за Германия“, която да се превърне в негов съд и носител.
Третата цел е комбинация от първите две – със саботажите си срещу Европа Русия иска да сигнализира, че след като на Москва се налага да води войната и на своя територия (предвид украинските удари по руската енергийна инфраструктура), то тогава тя може – ако не да спре ударите на Киев, то поне да накара Европа да започне да заплаща цена за тях.
Именно чрез дезинформацията и сабожите срещу Стария континент Русия показва, че има политическата воля да мащабира конфликта, така че той да напусне границите с Украйна. Ако за Кремъл е трудно да обясни как все още не е спечелена войната срещу Киев, то това става по-лесно, ако този конфликт бъде лансиран като такъв с цяла Европа. Взривовете на отделни заводи и логистични линии в Европа вероятно имат функцията и на компесаторното утешение, което да се представи за успех при липсата на друг такъв. Допълнителна увереност за Москва идва и от „качването“ на икономиката на страната на военните релси, поради което се констатира и спомената обезпеченост на офанзивните изделия на руския военно-промишлен комплекс.
Но за да се разберат рамките на руското желание за мащабиране на войната, трябва да се направи оразличаването на хибридната война като самостоятелна дейност (тогава тя е инструмент сама по себе си) и като съпровождаща дейност (тогава тя е допълнителен асортимент на конвенционалната война). Ако срещу Украйна Русия води хибридна война като част от конвенционалната война, то срещу Европа Москва използва хибридната война като цел сама по себе си.
В този втори случай хибридната война има естеството на асиметрична война, която е предпочитаната опция, когато има очевиден дисбаланс на силите. Затова, когато Русия води хибридна война срещу Европа, тя издава и слабост покрай негласното си признание, че няма ресурса да води конвенционална война срещу Стария континент. Със своите елементи – дезинформацията, саботажа, организираната миграция, кибератаките – Москва се стреми да компрометира Европа чрез хиляди малки пробождания, доколкото е невъзможно да направи това чрез единичен силов удар.
Москва не може да промени силово и отвън европейската конюнктура. Такава промяна е възможна само ако бъде инициирана от Европа, в Европа. Чрез хибридната война Русия не може да отвори рана на Стария континент, но може да „чопли“ съществуващи такива, минавайки под радара на член 5-ти от Договора за НАТО. И в този случай войната в Украйна е само лабораторията, в която Кремъл фабрикува цялостния си конфликт с Европа.
