Може да се каже, че Брюксел освен към интеграция в рамките на географските граници на континента, вече поглежда и отвъд тях. Ако тази тенденция се утвърди и се превърне в необратима, то би могло да се смята, че ЕС се превръща от регионална наднационална организация в такава с глобално значение и глобални интереси
На 16 септември председателят на Евр\опейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе своята годишна реч за състоянието на Съюза. От гледна точка на външната политика, сигурността и отбраната в тази реч проличаха две основни измерения.
Едното от тях е свързано с предложението към Канада да стане първия асоцииран член на ЕС. Другото измерение пък се изразява в идеята за създаване на Съвет по сигурността в рамките на ЕС. Замисълът обаче е в него да бъдат включени и външни партньори на Общността, като Великобритания, Украйна, Норвегия и Канада.
Може да се каже, че Брюксел освен към интеграция в рамките на географските граници на континента, вече поглежда и отвъд тях. Ако тази тенденция се утвърди и се превърне в необратима, то би могло да се смята, че ЕС се превръща от регионална наднационална организация в такава с глобално значение и глобални интереси.
Отдръпването на САЩ, при управлението на Доналд Тръмп, от активно участие в международните отношения оставя празни пространства в световната архитектура на сигурност. Това логично води към появата на условия за конфликти на различни точки на планетата и до все по-голяма вероятност за компрометиране на регионалната и глобалната устойчивост.
За да бъдат затворени създалите се и създаващите се реални и потенциални опасности, празните пространства в полето на международната сигурност трябва да бъдат запълвани. Ако ЕС желае да участва в този процес, той се нуждае от партньори в сферата на сигурността и отбраната от всички краища на света.
Де факто създаването на статута на асоциирано членство и на Съвета по сигурност имат тясна връзка помежду си. Ако развитието на тези инициативи се окаже сполучливо към тях е много възможно интерес да проявят страни като Австралия и Нова Зеландия или дори Япония и някои други от азиатския регион.
Най-съществената заплаха за международната устойчивост идва от съмнението дали, в случай на необходимост, Доналд Тръмп би изпълнил ангажиментите на САЩ по чл.5 от договора за НАТО. Ако една страна бъде нападната, всички останали членки на алианса трябва да й се притекат на помощ. Това гласи въпросният член. Той е в основата на НАТО и на практика около него е изградена цялата организация.
В Европа словашкият премиер Робърт Фицо вече открито заявява, че не би се съобразил с чл.5. Всъщност това означава, че Словакия в момента е извън НАТО, въпреки формалното й членство в него.
Подобни сигнали от европейска страна могат да дадат повод на Тръмп да задълбочи негативното си отношение към Северноатлантическия пакт. Той не се нуждае от много в това отношение. И без това му е трудно да схване ролята и значението на НАТО както за националната сигурност на САЩ, така и за международната сигурност като цяло.
Тази несигурност, която идва от непоследователното поведение на Доналд Тръмп трябва да се уплътни. И точно тук една инициатива като появата на Съвет за сигурност в ЕС с участието на външни партньори може да бъде много полезна.
Консолидирането на много от водещите демокрации в ЕС и около ЕС е знак към останалите институции в САЩ, извън президента. Със сигурност поне част от сенаторите и конгресмените наблюдават процесите в Европа и въобще в демократичните части на света.
Тенденцията, че ЕС върви към глобализация без съмнение е забелязана в американския Конгрес. Ако доскоро Европа се стремеше да запази традиционната роля на САЩ за международната сигурност след Втората световна война, то вече по-скоро става дума тази роля да бъде поета от група демокрации от различни места по света, групирани и обединени около ЕС.
В институциите на ЕС вероятно е изкристализирала идеята, че Съюзът може да бъде геополитически фактор. Всъщност част от критиците на Общността много често са говорили, че ЕС има солидни икономически възможности, но е без геополитическа тежест.
Естествено, сега когато Европа опитва да промени това, то няма да сложи край на критиките. Винаги ще има критики и отвътре (Робърт Фицо или по-рано Виктор Орбан), и отвън (Доналд Тръмп).
Има и въздържание от някои инициативи на ЕС в сферата на сигурността и отбраната. На този подход не може да се гледа като на реална критика, но може като на потенциална такава. Това понастоящем е отношението на премиера Румен Радев и президента Илияна Йотова.
Продължаващата руска агресия срещу Украйна е най-голямата заплаха и за европейската, и за глобалната сигурност. За ЕС беше важно да излъчи сигнали преди провеждането на парламентарните избори в Русия (18-20 септември).
Опозицията е предварително премахната от този вот, а Владимир Путин призовава руснаците да гласуват в подкрепа на армията, за да се постигне победа срещу Украйна. Най-вероятно изборните резултати ще бъдат представени като подкрепа за политиката на войната. И въз основа на това Кремъл може да засили ескалацията и дори да я изведе извън Украйна.
Всъщност това вече се случи, макар и „под радара” на чл.5. Германските власти бяха пределно ясни, че дронът на летището в Лайпциг е свързан с руска хибридна операция и е могъл да застраши сериозно сигурността, здравето и живота на хората в района. След това пък в Мюнхен бяха задържани и български граждани по подозрение за опит за палеж на компания от отбранителния сектор.
Европа трябва да има готовност за колективен отговор на подобни провокации, особено ако те зачестят и започнат да се приближават в по-голяма степен към съдържанието на чл.5. Руската страна може да се почувства окуражена както от непоследователното поведение на Доналд Тръмп, така и от изразената готовност на Робърт Фицо за пренебрегване на ангажиментите по чл.5 от Вашингтонския договор.
За момента Доналд Тръмп се ръководи във външната политика не от договорите, в които САЩ участват, а от симпатии и лобизъм. Именно този подход го вкара в конфликта срещу Иран на страната на Израел. И то по такъв начин, че въобще не се вижда вариант за решение и изход.
Тръмп дори заяви, че украинските удари по руски рафинерии са причината за високите цени на горивата. Това е меко казано е несериозно и няма нищо общо с реалността.
Остава да видим междинните избори през ноември ще повлияят ли върху поведението на президента. Или до края на мандата му то ще остане неустойчиво, непоследователно и неправещо разлика между съюзниците и противниците на Америка.
