"Петрохан" повдигна въпроса: Кой контролира частните школи, посещавани от над 250 000 деца?
В България няма единен регистър на частните школи, а контролът е разпределен между няколко институции и често се задейства едва след подаден сигнал
Случаят "Петрохан-Околчица" отново постави въпроса доколко държавата контролира частните школи, занимални, детски центрове и различните форми на неформално обучение, които всяка седмица се посещават от стотици хиляди деца.
Поводът е информацията на прокуратурата, че Ивайло Калушев е набирал деца чрез своята школа за "приключения". На този фон все по-актуален става въпросът как се създават подобни организации, кой следи дейността им и какви проверки се извършват на хората, които работят с деца.
Към момента в България няма единен национален регистър на частните школи. За разлика от частните училища и детските градини, които преминават през регулация от Министерството на образованието и науката, голяма част от школите са регистрирани като търговски дружества, сдружения или спортни клубове.
По оценки, цитирани в материала, в страната функционират между 2500 и 3500 частни образователни центрове, занимални и школи, а над 250 000 деца посещават поне една подобна форма на обучение всяка седмица. В големите градове повече от 60% от децата между 6 и 15 години участват в поне една частна школа.
Липсата на единен регистър води и до липса на единен контролен орган. Министерството на образованието няма пряка юрисдикция върху фирми, които се водят "детски центрове" или "обучителни академии", освен ако те не са регистрирани като центрове за подкрепа за личностно развитие.
Контролът е разпределен между различни институции. Държавната агенция за закрила на детето следи за правата и безопасността на децата и може да извършва проверки при сигнали за насилие, небрежност или опасна среда. Регионалните здравни инспекции отговарят за санитарните условия, БАБХ се намесва при изхранване, НАП следи за финансови нарушения, а Министерството на младежта и спорта контролира спортните клубове чрез съответните федерации.
Проблемът е, че голяма част от този контрол се задейства едва след сигнал или вече възникнал инцидент.
През годините са санкционирани и затваряни различни школи, занимални и лагери, но причините често са свързани със санитарни нарушения, липса на пожарна безопасност, неиздаване на касови бележки или недостатъчен надзор над децата.
Към момента няма и общ регистър на собствениците и управителите на частните школи. Това означава, че хората, които създават подобни центрове, не преминават през единна предварителна проверка само заради факта, че ще работят с деца.
Отделен въпрос са школите за екстремни спортове и дейности на открито. В България функционират между 60 и 80 лицензирани клуба в сфери като планинарство, пещернячество, катерене, рафтинг и ориентиране. Там контролът е по-строг, но основно през съответните спортни и туристически федерации. Инструкторите преминават специализирани курсове за безопасност, работа с въжени системи и първа помощ, но според материала не подлежат на задължителни психотестове.
Така огромният сектор на частните детски школи продължава да функционира без обща система за регистрация и контрол. Докато утвърдените организации често сами въвеждат високи стандарти, липсата на единен регистър оставя възможност да се появяват структури, които остават извън постоянния институционален надзор.
