Новини
Търси

От "касапинът от Босна" Ратко Младич до "европейското" бъдеще на Сърбия

От "касапинът от Босна" Ратко Младич до "европейското" бъдеще на Сърбия
Снимка: AP/БТА

Висшият държавен ешалон в Сърбия продължава да твърди, че се стреми към членство на страната в Европейския съюз, докато отрича всяка възможна ценност на съюза, отдавайки почит на военнопрестъпник до задълбочаването на връзките си с Китай и Русия.

Погребението на военнопрестъпника Ратко Младич в Белград, Сърбия, с държавни почести отново повдигна въпроса за това каква държава е Сърбия и има ли основателни политически, морални и общочовешки причини да иска да се присъединява към Европейския съюз.

Кой е "касапинът от Босна" Ратко Младич

Ратко Младич, известен с мрачното прозвище "Касапинът от Босна", е бивш генерал-полковник и командир на армията на босненските сърби по време на войната в Босна и Херцеговина. Той остава в историята като основен виновник за геноцида в Сребреница през юли 1995 г., където неговите сили брутално екзекутират над 8300 невъоръжени босненски мюсюлмани.

След като се укрива в продължение на 16 години, той е арестуван и изправен пред Международния трибунал за бивша Югославия. Съдът в Хага го признава за виновен в геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, като го осъжда на доживотен затвор. Младич почина на 27 август в болницата на затвора в Хага, докато излежаваше доживотна присъда за геноцид.

На 7 септември десетки хиляди души, сред които много граждани на босненската Република Сръбска, се събраха в Белград за погребението на генерал Ратко Младич.

Сред присъстващите на церемонията бяха сръбският министър на труда, ветераните и социалното дело Милица Джурджевич-Стаменковски, министърът без портфейл Ненад Попович, лидерът на управляващата коалиция в Република Сръбска Милорад Додик, синът на сръбския президент Александър Вучич - Данило Вучич, както и руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко.

Сръбският патриарх Порфирий оглави опелото, а до ковчега на Младич в църквата бяха изложени неговата фуражка, сабя и ордените му.

Погребението му в Белград веднага предизвика остра и категорична позиция на Европейския съюз. От ЕС остро осъдиха прославата на осъдени военнопрестъпници и заявиха, че подобни действия са напълно несъвместими с европейските ценности и пътя към интеграция.

Позицията на Европа

Ръководителите на двете основни институции на ЕС осъдиха присъствието на висши сръбски служители на погребението на осъдения военнопрестъпник Ратко Младич в Белград.

"Кадрите от погребението на Ратко Младич вчера в Белград бяха шокиращи. Ратко Младич беше осъден военнопрестъпник. Той беше отговорен за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството", написаха председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща в изданието X.

"Младич почина, докато излежаваше доживотна присъда за геноцида в Сребреница и други престъпления. Елементите на официална подкрепа и присъствието на висши сръбски служители на погребението са дълбоко съжаляващи", се казва в изявлението на фон дер Лайен и Коща.

В резултат на погребението еврокомисарят по разширяването Марта Кос отмени планираното си посещение в Белград. Кос заяви, че в тази ситуация решението да не посещава сръбската столица е било единственото възможно.

"Прославянето на осъдени военнопрестъпници и отдаването на военни почести на някого, отговорен за геноцида в Сребреница и най-тежките военни престъпления в Европа след Втората световна война, е напълно неприемливо. Това е в пряко противоречие с основните ценности на Европейския съюз - върховенството на закона, помирението и уважението към жертвите", каза Марта Кос.

Какво означава амбицията на президента на Сърбия Александър Вучич към Европейския съюз

През месец март на представянето на националната стратегия "Сърбия 2030" Александър Вучич коментира членството на страната в Европейския съюз и каза, че вижда Сърбия като член на съюза през 2035 г., но не знае дали ще имат право на глас и комисари, като подчерта, че за това трябва да ускорят реформите си.

Вучич посочи и че Сърбия ще ускори реформите си по европейския път. "Обикновено нашият отговор винаги е бил в миналото: ще бъдем членове на ЕС. Ще говоря съвсем открито и честно. За съжаление, Европейският съюз в този момент няма достатъчен капацитет да донесе значителни стратегически промени за себе си и това беше една от причините, поради които казах, че е важно да станем част от ЕС възможно най-скоро, дори и в по-малък мащаб", каза сръбският президент.

В друго свое изказване Вучич заяви, че Сърбия ще направи всичко, за да ускори пътя си към ЕС, но посочи, че това не винаги ще бъде лесно и че винаги се основава на политическа координация с тях по всичко.

Каква е позицията на Европейския съюз по темата с разширяването

През април докладчикът на Европейския парламент за Сърбия и бивш хърватски външен министър Тонио Пицула коментира политиката на Александър Вучич и външната политика на Европейския съюз.

"Режимът на Александър Вучич е основен източник на нестабилност в Сърбия и целия регион. Вътрешните условия в Сърбия се влошават, тъй като режимът засилва репресиите, въвеждайки изключително лоялни хора в медиите, армията и полицията. Имаме шизофренична ситуация, в която Вучич иска пари от Европейския съюз и едновременно с това го демонизира, и Брюксел трябва да спре това и да промени както наратива, така и политиката на фаворизиране на Вучич", заяви Тонио Пицула.

Той добави, че може да изглежда, че натискът на ЕС върху режима в Белград не е толкова силен и постоянен, колкото беше преди няколко месеца по време на протестите, но това впечатление може да бъде подвеждащо.

"Това е време, в което несигурността в Сърбия ще се увеличи с наближаването на изборите, за които не знаем кога и как ще се проведат", каза Пицула.

Той посочи, че Европейският съюз (ЕС) греши, като има "няколко критерия за автократи и диктатори", включително Вучич.

"В този случай говорим за страна, която преговаря за членство, не можем да имаме няколко аршина за тези, които са автократи и диктатори. Готови сме да осъдим Путин заради Украйна, но сме по-снизходителни към Нетаняху и Вучич", каза Пицула, заключавайки, че "пътят на Сърбия към ЕС е изпълнен с много въпросителни".

Месец преди това Пицула оцени, че реформите в страната са "значително забавени" в някои сегменти и че има, както каза той, регрес, особено видим в областите на върховенството на закона и стандартите на демокрацията като система.

Сърбия остава блокирана по пътя си към Европейския съюз, след като осем държави членки се противопоставиха на отварянето на "Клъстер 3" (Конкурентоспособност и приобщаващ растеж) от преговорния процес. Срещу по-нататъшната евроинтеграция на Белград застанаха България, Хърватия, Нидерландия, Белгия, Швеция, Естония, Латвия и Литва. Позицията на тези страни отразява сериозни резерви относно политическия курс на сръбското правителство и липсата на достатъчно реформи.

Връзките на "режима на Вучич" с Китай и Русия

Сърбия все по-осезаемо се отдалечава от европейския и евроатлантическия курс, който официално заявява, че следва. Въпреки че страната води преговори за членство в Европейския съюз, политиката на Белград все по-често демонстрира колебание и дори противопоставяне на позициите на ЕС и НАТО по ключови международни въпроси.

В същото време Сърбия задълбочава отношенията си с Русия и Китай, особено в областта на енергетиката, инфраструктурата и отбраната. Страната остава силно зависима от руски енергийни ресурси, а китайските инвестиции се превърнаха в значим фактор за икономиката и стратегическите проекти в страната.

Тази външнополитическа линия поражда критики, че Белград води "политика на баланс между Изтока и Запада", която на практика все повече се приближава до Русия и Китай. Според анализатори подобен курс може да усложни европейската перспектива на Сърбия и да задълбочи геополитическото напрежение в региона на Западните Балкани.

Наскоро Китай пое контрола над минна империя в Сърбия за сметка на колосална екологична цена. Инвестициите на Пекин променят облика на Бор - и живота на хората, които наричат града свой дом, но природата търпи тежки последици.

През март Сърбия подсилва своите военновъздушни сили с китайските свръхзвукови квазибалистични ракети CM-400AKG, които са интегрирани в изтребителите МиГ-29. Така страната се превръща в първия европейски потребител на това китайско оръжие, което значително увеличава възможностите ѝ за прецизни удари на голямо разстояние и привлича сериозно внимание в региона.

От друга страна след директен телефонен разговор между сръбския президент Александър Вучич и руския му колега президентът Владимир Путин, Сърбия си осигури внос на природен газ от Русия за следващите три месеца.

И това са само част от множеството примери.

Всички тези действия и обвързаности все повече противоречат на думите на сръбския президент, който заяви, че иска да види страната си като член на Европейския съюз, а напротив, с всеки следващ месец тя все повече се отдалечава от западния свят.

От почитане на военнопрестъпници до амбицията за свободен пазар и свобода на словото

Случаят с Ратко Младич показва най-ясно противоречието между заявената европейска перспектива на Сърбия и действията, които Белград демонстрира. Докато сръбското ръководство продължава да говори за членство в Европейския съюз, реформи и европейско бъдеще, погребението на осъдения за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството Младич се превърна в демонстрация на съвсем различни ценности. Присъствието на висши сръбски представители, отдадените му почести и широката обществена подкрепа към фигура, която международният съд е признал за виновна в едни от най-тежките престъпления в Европа след Втората световна война, показват колко дълбока остава пропастта между политическите декларации и реалния курс на страната.

Ратко Младич не е просто историческа фигура от войните в бивша Югославия, а тест за това доколко Сърбия действително споделя ценностите, към които твърди, че се стреми. Отношението към неговото наследство поставя въпроса дали европейската интеграция за Белград е действителен стратегически избор или политическа цел, която съществува успоредно с все по-тесните връзки с Русия и Китай. Именно затова погребението на Младич се превърна не само в повод за международно осъждане, но и в символ на трудния и противоречив път на Сърбия към Европа.

Водещи