Компютърна симулация показа колко бързо е могъл да се формира естественият спътник на Земята
Луната може да се е образувала само за около пет часа след гигантски сблъсък между младата Земя и планета с размерите на Марс. До този резултат достигат учени с помощта на усъвършенствана компютърна симулация, а откритието предизвика вълна от сравнения с библейския разказ за Сътворението.
Изследването разглежда една от водещите научни хипотези за произхода на Луната - че преди около 4,5 милиарда години Земята се е сблъскала с младо небесно тяло, известно като Тея.
При подобен удар огромно количество материал би било изхвърлено в Космоса. Според традиционните модели отломките постепенно са се събрали и в крайна сметка са образували Луната.
Новата симулация обаче показва, че при определени условия процесът би могъл да протече много по-бързо.
Луна в орбита за часове
За разлика от по-старите модели, учените включват в изчисленията си не само движението на материала, но и здравината и температурата на скалите и металите в сблъскващите се небесни тела.
Тези характеристики са важни, тъй като нагретият материал се деформира по различен начин от по-студените и твърди скали.
При част от симулациите отново се образува огромен пръстен от отломки, от който впоследствие би могла да възникне Луната. При друг сценарий обаче цялостен обект, подобен на Луната, се появява в орбита приблизително пет часа след удара.
Водещият изследовател д-р Адийн Дентън обяснява, че при използването на същите параметри като в по-ранните модели, но с отчитане на новите физични характеристики, симулацията е довела до появата на непокътната Луна в рамките на около пет часа.
Откритието предизвика сравнения с Битие
Неочаквано краткият период привлече внимание в социалните мрежи, където част от потребителите го свързаха с Книгата Битие и библейския разказ за сътворението на небесните светила.
В Битие Луната традиционно се свързва с "по-малкото светило", поставено на небето, за да "управлява нощта". Именно възможността небесното тяло да се е формирало за часове накара някои вярващи да определят резултатите като подкрепа за библейския текст.
Самите учени обаче не правят подобно заключение. Изследването не е предназначено да проверява достоверността на Битие и авторите му не твърдят, че са открили доказателство за божественото сътворение.
Какво всъщност доказва симулацията?
Резултатът показва един възможен сценарий за развитието на гигантския сблъсък, а не окончателно доказателство, че точно по този начин и за точно пет часа се е появила Луната.
Компютърната симулация също така разглежда физическото формиране на земния спътник преди милиарди години, докато библейският текст има религиозен характер.
Затова научното откритие не доказва библейския разказ за Сътворението. То обаче предлага нова възможност за това как Луната може да се е формирала изключително бързо след един от най-мащабните сблъсъци в ранната история на Земята.
