Правителствата могат да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти за иновативните компании
Българският еврокомисар по иновациите Екатерина Захариева участва в дебат в Европейския парламент, на който представи редица инициативи, които са във фокуса на вниманието на Европейската комисия.
Пред депутатите Захариева съобщи, че европейските правителства годишно изразходват около 2 трилиона евро за обществени поръчки, но само 0,1% от тази сума е насочена към научноизследователска и развойна дейност. „Дружествата се нуждаят от клиенти, не само от грантове и заеми. Правителствата могат да се превърнат от регулатори и финансиращи организации в клиенти“, отбелязва тя.
Според нея, за да се повтори успехът от времето на здравната криза около COVID-19, трябва да се улесни трансграничното сътрудничество в обществените поръчки, както и достъпът до тях за малките и средните предприятия и стартъпите.
Дебатът в Европейския парламент за конкурсните процедури идва само дни след като няколко европейски медии съобщиха за подготвяни промени в правилата за обществените поръчки. Според новата система 30% от точките в крайната оценка на офертите трябва да се формират въз основа на качеството на предложението. При трудоемки дейности като строителството минималният дял на критерия „качество“ ще достига половината от всички точки, определящи крайното класиране.
Изборът на изпълнител единствено според критерия „най-ниска цена“ ще се превърне в изключение. Той ще бъде допустим само ако правителствата могат да докажат, че качеството вече е гарантирано по друг начин. С промените Брюксел иска да сложи край на традиционния приоритет на „най-ниската цена“ при вземането на решения. Вместо това задължителни критерии като качество, зелена трансформация, иновации и европейска стратегическа автономия ще придобият решаваща тежест при избора на изпълнители.
Предложението представлява „истинска повратна точка“, пише нидерландската медия BNR, цитирайки Вилем Янсен, професор по право на обществените поръчки в университетите в Гронинген и Утрехт. „Докато социалните и геополитическите цели някога се възприемаха основно като второстепенен фактор, скоро те ще станат задължителна част от процеса“, коментира професорът.
„Разбира се, че не искате да плащате твърде много като правителство – това все пак са парите на данъкоплатците. Но искате и работата да бъде свършена както трябва. Ако построите библиотека, не искате тя да се срути след три години“, допълва той.
С приблизителен обем от над 2 трилиона евро годишно, или около 15% от БВП на ЕС, пазарът на обществените поръчки е един от най-мощните икономически инструменти на блока. Брюксел очевидно иска да използва този огромен финансов поток не просто за закупуване на стоки и услуги, а като лост за реализация на европейската индустриална и геополитическа политика.
Това обаче поражда и опасения, че задължителните изисквания за качество и допълнителните критерии ще направят обществените поръчки по-скъпи за данъкоплатците.
Реформата обаче не се изчерпва с качеството. Европейската комисия предлага и значително опростяване на процедурите, за което загатна в изложението си и Екатерина Захариева.
Трите действащи европейски директиви трябва да бъдат заменени с една пряко приложима регулация на ЕС. Целта е компаниите да не се сблъскват с различни национални правила във всяка държава членка.
Правителствата също така ще получат значително повече възможности да преговарят с участниците в търговете по търговските и техническите условия.
„Купи европейско“ влиза в обществените поръчки
Ревизията е тясно свързана и с новата индустриална политика на ЕС, включително с предложения Закон за индустриалните ускорители.
Под слоганите „Купи европейско“ и „Произведено в Европа“правителствата ще получат нови инструменти да дават предимство на европейски доставчици.
Това може да улесни и изключването на китайски компании от ключови инфраструктурни проекти и стратегически технологии.
Така обществените поръчки постепенно престават да бъдат просто механизъм за избор на най-евтиния доставчик. Те се превръщат в инструмент за изграждане на европейска индустриална база, технологична независимост и стратегическа автономия.
Политически фойерверки в Брюксел
Предложението вероятно ще срещне подкрепа в Европейския парламент, особено що се отнася до защитата на критични сектори и европейските вериги на доставки.
Но практическото му прилагане може да се окаже далеч по-спорно.
Ключовият въпрос е докъде може да стигне европейското предпочитание, преди то да започне да оскъпява проектите, да ограничава конкуренцията или да създава недостиг.
Примерът със соларните панели вече показва колко сложен може да бъде този баланс. Брюксел иска повече „Произведено в Европа“, но остава въпросът кой ще плати сметката за тази стратегическа автономия.
Именно тук предстои един от най-острите политически сблъсъци около новите правила за обществените поръчки.
Автор: Апостол Апостолов
