"През 1934 г. месец октомври, в Марсилия загина главният отговорник за тиранията в нашето отечество и в цяла Югославия - сръбският крал Александър. Атентаторът беше Владо Черноземски, член на ВМРО" - Иван Михайлов.
Отбелязваме 92 години от смъртта на българския революционер и деец на ВМРО Владо Димитров Черноземски. Той извършва атентата в Марсилия срещу най-големия потисник на българите в Македония - Александър I Караджорджевич.
Владо Черноземски (по рождено име Величко Керин) е роден на 19 октомври 1897 година в село Каменица, днес квартал на Велинград. Учи в родното си село, служи като войник в Пловдив и взима участие в Първата световна война.
През 1922 година Черноземски влиза в редиците на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). През същата година той се включва във водената от Панчо Михайлов Кюстендилска акция на ВМРО. По заповед на Организацията през 1924 година Черноземски извършва смъртната присъда срещу депутата от комунистическата партия Димо Хаджидимов, за което лежи в затвора. През 1930 година отново по заповед на ВМРО Владо Черноземски извършва убийството на Наум Томалевски.
"Хладнокръвен, смел и волеви по характер, отличен стрелец и роден конспиратор, притежава и необходимата интелигентност за изпълнение на особено важни задачи." Така академик Георги Марков описва Владо Черноземски.
През 1932 година Черноземски излиза от затвора, след убийството на Томалевски и е изпратен извън България. По заповед на ВМРО той пристига първо в Италия, след което в хърватската тренировъчна база на хърватското освободително движение "Усташи" в Янка Пуста, Унгария. По това време лидерът на усташите Анте Павелич и Иван Михайлов имат договорка за сътрудничеството за обща борба срещу югославската власт и освобождение, последвано от независимост на Хърватия и Македония. По този повод Черноземски е изпратен в Янка Пуста като "инструктор-терорист".
На 22 септември 1934 г. Черноземски заминава за Франция с фалшив паспорт на името Петер Келемен. На 9 октомври, по време на официалното посещение на крал Александър в Марсилия, той се приближава до автомобила на монарха и открива огън. Крал Александър е смъртоносно ранен, а Черноземски е повален от френската охрана и умира вследствие на получените рани. При последвалата стрелба е ранен и френският външен министър Луи Барту, който по-късно умира.
Самоличността на Черноземски е установена чрез дактилоскопична експертиза. На ръката му е открита татуировка с надпис "ВМРО - Свобода или смърт!".
Голготата на българите в Македония
След като страната ни губи Първата световна война и Македония за пореден път остава извън пределите на отечеството. Тогава във Вардарска Македония, която е окупирана от сърбите, много българи биват преследвани, избивани и затваряни по сръбските затвори, а на населението е забранено да се нарича българско.
Ето какво пише последният исторически лидер на ВМРО Иван Михайлов за атентата в Марсилия в спомените си: "Както е известно, Владо Черноземски е действувал по твърде смел начин. Излезнал от редиците на публиката, пълнеща тротоарите на булеварда, по който минава автомобила на краля. Затичан към автомобила, извикал на френски "Да живее краля!", скочил върху стъпалото на автомобила, мигновено извадил револвера и стрелял."
"Черноземски е бил един от най-кръвожадните терористи на ВМРО", се посочва в сръбския вестник "Камбана" на 15 октомври 1934 година.
Интересни факти около Владо Черноземски и ВМРО, които остават спорни
Около биографията на Черноземски и атентата в Марсилия излизат множество документи и твърдения със спорен или неверен характер. Едни, от които целят да опетнят името на ВМРО, а други замесени с отношенията и политиката на Великите сили.
"През 1927 година Владо Черноземски е правил предложение на ЦК на ВМРО да се опаше с бомби и в залата на Обществото на народите в Женева да направи атентат, от който и сам да стане жертва, но това негово предложение не е било възприето. Той е бил един от най-отличните стрелци в организацията."
Това се посочва в сведения на Дирекция на полицията, Отдел политическа полиция за връзките на ВМРО с усташите и изпращането на Вл. Черноземски при д-р А. Павелич. (София, 31 октомври 1934 г.)
Достоверността на това твърдение остава спорна дори до днес и някои историци определят твърдението като лъжа, която цели да опетни името на ВМРО и на българската кауза в Македония.
Операция "Тевтонски меч"
Интересен е фактът, че делото на Черноземски бива замесено и в пропагандната война между Изтока и Запада по време на Студената война. Съществува нелепата версия, че атентатът в Марсилия е бил организиран от нацистка Германия под кодовото име "Тевтонски меч". През 1957 г. официалният орган на управляващата в ГДР СЕД "Neues Deutschland" започва кампания срещу генерал Ханс Шпайдел, който по това време вече е командващ сухопътните сили на НАТО в Централна Европа. На 23 май 1957 г. изданието твърди, че Шпайдел е организирал убийството на Александър и Барту по поръчение на Херман Гьоринг.
След това ГДР превръща обвинението във филмова кампания. Самите архивни материали, използвани във филма, впоследствие са поставени под сериозно съмнение за автентичност, а в днешно време се доказа, че става въпрос за сериозни фалшификати. За автори на операцията биват сочени КГБ и ЩАЗИ.
Кампанията срещу Шпайдел започва непосредствено след назначаването му на висок пост в НАТО. В резултат на това той завежда дело за клевета срещу разпространителите на филма. През 1962 г. Лондонски съд приема, че документите могат да бъдат манипулирани, а страната, защитаваща филма, не успява да докаже тяхната автентичност.
Операция "Тевтонски меч" не трябва да бъде представяна като германска операция от 1934 г. Тя и документите, свързани с нея, са създадени през 1957-1958 г. и са насочени срещу Ханс Шпайдел, Западна Германия, НАТО, облика на ВМРО и борбата на македонските българи за свобода.
Паметта за героя
"Славата на Черноземски ще пребъде, както и стремежът у човека към свобода никога няма да изчезне!" - Иван Михайлов за Черноземски
"Живот, о дай ми ти на мълния крилата,
и порива свещен на ястреб устремен,
да срещна аз в набег врагът-тиранин,
да смажа неговата мощ."
-Владо Черноземски в стихотворението "Копнежът на революционера", посветено на лидера на ВМРО Иван Михайлов
Актът на Владо Черноземски и до днес остава урок за враговете на българщината. Неговото дело продължава да се помни от поколения българи, защото Черноземски, като дясната бойна ръка на ВМРО, показва на целия свят, че македонец робство не търпи и че когато нещо се отнася до националния въпрос и освобождението на Македония, Организацията е готова на всичко.
"Пред подвига на Владо Черноземски Македония и Хърватско навеждат глава и казват: Да бъде вечно името на смелия македонски син, който донесе още по-голяма бодрост и по-силна вяра в душите на народа в борбата му за свобода и независимост! Поклон пред паметта на Черноземски! Да живеят другарите му по оръжие, които ще продължат делото, на което той служи с цената на буйната си и юначна кръв! Да живее свободна и независима Македония!"
Вестник "Македонска трибуна", брой от 8 октомври 1934 г.
Вечна слава!
Автор: Калоян Христов
