Христо Чернопеев – войводата, който става депутат и загива за освобождението на Македония
Навършват се 110 години от смъртта на славния войвода на ВМОРО Христо Чернопеев, воювал дълги години за свободата на Македония и загинал за нея.
Дамян Груев е роден на 19 януари 1871 година в село Смилево. Даме Груев учи в Битоля, после в Солунската българска мъжка гимназия, а след това пътят му го отвежда в Белград. В столицата на Сърбия Груев се запознава отблизо и директно със сръбската пропаганда и амбиции към Македония.
Това отвежда великия деец на освободителното дело в София, там той учи история в Софийския университет. В България Груев успява да научи и изследва добре организацията на Левски, Априлското въстание и като цяло българското Възраждане, за да може да усвои и приложи на следващ етап тези си знания в създаването на революционна организация в Македония, бореща се за нейното освобождение и присъединяване към България.
Първите стъпки към създаването на такава организация са трудни, но дългоочакваният момент настъпва на 23 октомври 1893 година, когато шестима родолюбиви българи, от които Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Андон Димитров, Петър Попарсов, Иван Хаджиниколов и Христо Батанджиев, създават ВМОРО.
"Мислихме да създадем организация по образеца на революционната организация в България преди освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски!", казва Даме Груев в спомените си пред Любомир Милетич.
Със създаването на организацията по образец на ВРО се пише устав, събира се членски внос и се започват обиколки в различни краища на поробена Македония и Тракия. В този момент великият Дамян Груев е учител в различни градове и села в Македония, от които Битоля, Щип, Прилеп и родното му село Смилево.
По време на учителската си дейност Груев е арестуван и лежи в затвора в Подрум кале. В затвора, благодарение на конспиративната мрежа, създадена от организацията, той продължава да я ръководи. Докато е там, е взето и решението за избухването на Илинденско-Преображенското въстание. След излизането на Груев от затвора той активно започва подготовката за бунта срещу османската тирания.
Покрай споровете дали да има или да няма въстание и кога да бъде то, благодарение на авторитета си Груев се извисява и заявява: "По-добре ужасен край, отколкото ужаси без край!" На Смилевския конгрес на ВМОРО, относно организацията на въстанието, Груев е избран за председател. Конгресът взима решение за Главен щаб на въстанието. В него влизат Борис Сарафов, Анастас Лозанчев и Дамян Груев.
Четири месеца българският народ се изправя срещу османските орди – пушки срещу артилерия, армия срещу бунтовници, свята и благородна кауза с искане за свобода срещу турска тирания. И до днес отеква девизът на въстанието "Хиляда пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот". Четири месеца 26 000 въстаници се изправят срещу 350 000 души османска редовна армия.
Илинденско-Преображенското въстание остава най-голямото, най-масовото и най-добре организираното българско въстание в историята на Третата българска държава. Ето как историкът на ВМОРО Христо Силянов описва въстанието:
"Това бе гласът на първата клетва, положена преди десет години от Дамян Груев в Солун и израсла във всенародно съзаклятие: безумно дързък боен зов към империята на султаните; зов за братска помощ към освободените оттатък Рила и Родопите; зов за човешко съчувствие и за правда към целия цивилизован свят... Тъкмо това обстоятелство, че въстанаха най-отдалечените от България и най-съседни до Гърция македонски краища, дойде да подчертае самородния български характер на движението против турската тирания... Въстанието в Битолско и Одринско беше масово. Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода."
"Най-блестящото дело на Дамян Груев е Илинденското въстание. То е и най-голямата проява на борческия дух на македонския българин. Само един такъв самоотвержен народ – какъвто беше македонският българин, воден от един първоапостол като Д. Груев" – по този начин общественикът и революционер на Македонската младежка тайна революционна организация Борис Тодоров Светиев определя водача на въстанието.
След въстанието личността на Дамян Груев е ключова в движението на македоно-одринските революционери. В тежките години на разделение, спорове и предстоящи братоубийствени борби във ВМОРО Груев остава най-авторитетната и най-обединителна фигура. Революционерът е един от първите в Организацията, които активно започват организираната съпротива срещу сръбската пропаганда и сръбските амбиции към Македония.
За огромно съжаление на българската кауза в Македония Дамян Груев е убит от вражеска ръка на 23 декември 1906 година над село Русиново, в близост до връх Петлец.
Солунчанинът Владислав Алексиев определя Дамян Груев като: "велик българин, народен будител на новото българско време, революционер от ранга на Ботев и Левски".
Дамян Груев безспорно се нарежда до имената на Васил Левски, Христо Ботев и Георги Бенковски. През целия си живот и дело той успява да даде на македонските българи надеждата за свобода, да организира борбата за нея и да загине за нея. Неговата биография е един от най-святите учебници за това какво е дълг, чест и отговорност. Неговите действия и работа са символ на това как за една толкова свята кауза се дава живот, имот и чест.
"Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тая цел!" – думи на Дамян Груев.
Ето как патриархът на българската литература Иван Вазов описва един от синовете на Македония Дамян Груев: "О, Македонио, ти губиш своя Левски, най-верния си син, най-силния си меч."
Вечна слава!
Калоян Христов
Навършват се 110 години от смъртта на славния войвода на ВМОРО Христо Чернопеев, воювал дълги години за свободата на Македония и загинал за нея.
Нужни са незабавни реформи в учебния материал по история в училищата
Величко Велянов, наричан Чичето, е български революционер и скопски окръжен войвода на ВМРО
Калоян Христов е студент по история в Софийски университет "Свети Климент Охридски" с интерес към международните отношения и специален фокус Балкани.

Коментари (0)