ТАРАЛЕЖ

Това е съдебният отзвук на един от най-големите политически атентати в Европа, балканския акт в Марсилия, който оставя кървав спомен от смел акт в търсене на признание за национална идентичност.

Познатата сграда на Съдебната палата в Екс-ан-Прованс стои внушително и днес, 91 години след събитията. Зад тези врати, в залите на съда през февруари 1936 г. се разиграва процес, който влиза в историята. Това е съдебният отзвук на един от най-големите политически атентати в Европа, балканския акт в Марсилия, който оставя кървав спомен от смел акт в търсене на признание за национална идентичност. Сградата и до днес пази мълчанието си, но тогава тя се превръща в трибуна, където се сблъскват идеали за свобода, политически интереси и дипломация. Цяла Европа е с поглед вперен в Екс, защото зад решетките не стоят просто трима души — там стои една кауза.

„Драмата на Марсилия – кралят на Югославия е убит!“ — „Кървава драма в Марсилия – кралят на Югославия е убит!“ — извиква на първата си страница Le Petit Marseillais на 10 октомври 1934 г. В Belgrad Politika траурно се съобщава: „Погинуо е крал Александър I“. Целият брой е без реклами, с черни рамки, защото за Сърбия това не е просто политическо убийство, а национална катастрофа.

Ден по-рано, на 9 октомври 1934 г., булевард „Канебиер“ в Марсилия е изпълнен с хора. Пристанищният град, бляскавата порта на Френската ривиера, е домакин на държавно посещение. Кралят на Югославия Александър I Караджорджевич пристига с разрушителя Дубровник . Той е архитектът на централизираната Югославия, олицетворението на сръбското правителство в държавата и инициатор и двигател на Балканския пакт – съюз, който трябва да закрепи Белград като ключов играч в региона. В колата до него е френският външен министър Луи Барто, човекът, който работи за укрепване на съюза с Париж, но това авеню го води право към края.

Малко след 15:00 часа шествието преминава край Площад „Бьорс“. Изведнъж от тълъпата се хвърля мъж. Той уверено се втурва, качва се на стъпалото на автомобила и открива огън. Крал Александър I е убит на място. В настъпилия хаос полицията стреля хаотично и заблуден куршум пронизва Барто. Атентаторът е посечен и смазан от тълпата. Неговото име скоро ще потресе света: Владо Черноземски, легендарният „Черният Владо“ на ВМРО.

Френската и световната преса виждат в това „втора Сараево“. Сравнението е неизбежно. Както през 1914г. в Сараево куршумите на Гаврило Принцип подпалиха искрата на Първата световна война, така и през 1934 г. в Марсилия, Европа отново е потресена от балканска драма. „Атентатът в Марсилия разтърсва цял свят, за него са изписани тонове мастило… Ако изстрелът на Гаврило Принципът задейства кървавата спирала на Първата световна война, то атентът в Марсилия, можеше да изиграе тази роля…“ 

Оркестраторът остава в сянка. Това е Иван Михайлов – лидерът на ВМРО, стратегът, който превръща организацията в дисциплинирана сила и в силно скрепен съюз с усташите на Анте Павелич и със силни противници в Белград. Роден в Щипско Ново село и възпитан в безкрайна любов към българщината, той остава твърдо в убеждението си, че „македонският въпрос е българският въпрос“. Под негово ръководство организацията избира Владо Черноземски за изпълнител на мисията в Марсилия – човек без страх и без илюзии. Родом от Каменица, село близо до Велинград, а днес негов квартал, той вече е познат като „съдник“ с точни присъди издадени от ВМРО – безкомпромисен ликвидатор на врагове и предатели. „Екзекуцията на югославския крал Александър І, реализирана в Марсилия от Владо Черноземски, без съмнение се нарежда сред най-големите атентати в световната история на ХХ в.“, пишат в България.

Скоро след атентата усташите Звонимир Поспишил, Иван Райич и Мийо Крал са арестувани и изправени пред съда в Екс-ан-Прованс. От 5 до 12 февруари 1936 г. съдебната палата се изпълва с журналисти и дипломати, развълнувани граждани и политици. Защото тук не се решава само съдбата на трима подсъдими, а се дебатира бъдещето на Балканите. Присъдите са тежки — доживотен затвор за Поспиши и Крал, 12 години за Райич. Анте Павелич и Еуген Кватерник са осъдени задочно на смъртта, но остават под закрилата на Италия.

Звонимир Поспиши умира през август 1940 г. в затвора в Кан, Франция, след усложнения от операция на апендикс.
Иван Райич и Мийо Крал излежават присъдите си във френски затвори, но по-късната им съдба остава неизвестна. Липсват публични данни дали са освободени, екстрадирани или починали зад решетките. В архивите се споменава, че са останали в ареста поне до края на 30-те години.

Днес, девет десетилетия по-късно, съдебната палата в Екс стои величествена и тиха. Но, нейните стени помнят преди години, когато Европа беше принудена да чуе един народ, борещ се за своето име и свобода. За едни това е история за политическо убийство. За други — за саможертва в името на родината. А за всички нас — напомняне, че правото на идентичност е по-силно от стените на всяка съдебна зала.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК