Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана на площада пред борсата. Наближават решаващите минути. Владо Черноземски спокойно и хладнокръвно чака момента да доведе докрай планираното дело. В момента, когато кралската колона се отправя от пристанището към кметството, той си проправя път между тълпата и се промъква към един от автомобилите, стъпва на стъпалото, вади пистолет и открива огън...
В хаоса, последвал изстрелите, атентаторът е задържан и при транспортирането му в полицейския участък почива — по-късно е установено, че смъртта му е настъпила от изстрел, произведен от друг участник в акцията. Жертвите на нападението са няколко: между тях е самият крал, който умира почти на място, както и министърът на външните работи на Франция, Луи Барту.
Свидетели разказват как в мига на атаката полковник Пиоле, начело на ескортиращите части, се хвърля в отбранителни действия, измъквайки сабята си и помага за задържането на нападателя, докато други членове на тълпата се нахвърлят върху него. Именно един от съучастниците, известен по-късно като Мио Крал, е автор на куршума, който прекратява живота на атентатора, твърдят източници от разследването.
Идентичността на непосредствения извършител и мотивите зад покушението бързо стават предмет на полемика. На мястото са открити документи и оръжие, сред които чехословашки паспорт на името Петер Келемен, пистолет и бомба; а на дясната ръка на убития бил татуиран мъртъвешки череп и надпис "1924 г. - ВМРО - Свобода или смърт!. В полицейските протоколи фигурира и името Величко Керин Димитров (Владо Черноземски) — личност с богата биография, регистрирана под множество имена в различни държави.
Френските следователи първоначално свързват нападението с по-широка мрежа на хърватски националисти т.нар. усташи — която е намерила поддръжка и обучение в някои страни в Европа. Разследването установява контактите на заговорниците с външни централи за финансиране и оръжие: оръжията и експлозивите са пренесени през граници, а срещите за подготовка са се състояли в няколко европейски града, под дълбока конспирация. В последствие ще се окаже, че операцията далеч надхвърля възможностите на усташите.
Един от ръководителите на операцията, Евген Кватерник, успява да избяга и по-късно е разследван задочно; други от участниците са арестувани и осъдени. Сред задържаните и призналите се е и Мио Крал, който при разпита описва как е била избрана жертвата и как е протекъл планът — включително жребий кой да застреля краля, както и готовността на екипа да използва и бомба като резервен вариант (това е версията на Мио Крал и представлява само неговата гледна точка).
Държавните връзки на заговорниците стават предмет и на международни разследвания. Югославското правителство събира доказателства, които свързват подготовката на атентата с организации и служби в няколко държави и подава официални протести пред Общността на народите (предшественикът на ООН). В отговор някои страни са призовани да разследват предполагаемите си връзки с групата и да предприемат мерки, но международната реакция е смесена и на места политическите съображения забавят или смекчават резултатите от действията.
Разследването разкрива, че към операцията са се присъединили лица, свързани националистически кръгове в няколко държави, а последвалите съдебни процеси и политически реакции оставят множество въпроси без окончателен отговор. Историческите проучвания и архивни материали по-късно ще проследят връзките между организаторите на атентата, подпомагането им отвън и внимателното планиране на атентата...
Съратниците на Величко Димитров го определят като тих, изпълнителен и решителен. Именно поради това на него се пада да извърши най-трудната мисия. След години последният лидер на ВМРО Иван Михайлов ще напише за Владо Черноземски: Славата на Черноземски ще пребъде, както и стремежът у човека към свобода никога няма да изчезне.
Тленните останки на Величко Керин са погребани в запечатан ковчег в гробището „Св. Петър“. Сложната международна обстановка ще накара българските власти да подчертаят, че извършителят е бежанец от Вардарска Македония — район, където репресиите на сръбските власти предизвикват ответни действия. Името на Владо Черноземски ще обиколи света чрез телеграфните агенции, които ще го определят като един от най-опасните терористи в Европа, но за мнозина българи той ще остане образ на борец за свобода и защитник на правата на македонските българи.
Това е съдебният отзвук на един от най-големите политически атентати в Европа, балканския акт в Марсилия, който оставя кървав спомен от смел акт в търсене на признание за национална идентичност.
Коментари (0)