Marathon Fusion обяви, че е надминала десет пъти рекорда на ЦЕРН. Зад сензационното твърдение стои реакция на атомно ниво — но компанията пази в тайна най-важното: колко злато всъщност е получила.
Векове наред алхимици търсят начин да превърнат обикновен метал в злато. Сега стартъп от Сан Франциско твърди, че е направил именно това — не с философски камък, а с неутрони от термоядрен синтез.
На 21 октомври Marathon Fusion обяви, че през септември е превърнала живак в „истинско, стабилно злато“. Компанията заяви, че е постигнала десет пъти по-висок добив от рекорда на ЦЕРН. Но засега липсват публични измервания и независимо потвърждение, които да покажат какво точно е станало в експеримента и колко злато е произведено.
Механизмът звучи като сюжет от алхимична лаборатория, но е ядрена физика. Бърз неутрон удря специфичен изотоп на живака — живак‑198. При реакцията ядрото се променя и се получава нестабилен живак‑197, който след около 64 часа се разпада до стабилно злато‑197. Тази схема е описана в научна публикация на Marathon Fusion, публикувана като предпечат — тоест все още непроверена чрез независимото рецензиране на научно списание.
ЦЕРН действително е произвеждал златни ядра, но при съвсем различен процес: сблъсъци на оловни ядра в Големия адронен колайдер. През 2015–2018 г. експериментите са създали около 86 милиарда златни ядра с обща маса едва 29 пикограма. Те са съществували само части от секундата, преди да бъдат разрушени. Затова сравнението с резултата на стартъпа не може да бъде оценено само по фразата „десет пъти повече“ — Marathon не е обявила публично съпоставими данни за количеството и измерването.
Още по-дръзка е прогнозата за бъдещето. В научния си модел компанията изчислява, че специално проектиран термоядрен реактор би могъл да произвежда около два тона злато годишно на гигават топлинна мощност. Това е симулация, а не добив от действаща електроцентрала: търговски термоядрен реактори все още няма.
Ако златото бъде произведено, то може да не е готово за бижутерска витрина. Страничните ядрени реакции могат да създадат радиоактивни изотопи, заради които част от материала да трябва да престои години, преди да бъде безопасен за обработка и продажба.
