С подкрепа от 700 млн. евро от ЕС страната удвои капацитета си за съхранение на енергия, а износът на електроенергия нарасна с 62% за година
България постепенно се утвърждава като важен център за съхранение и износ на електроенергия в Югоизточна Европа, което ѝ носи прозвището "Батерията на Балканите“. Това посочва Ройтерс в анализ, посветен на развитието на батерийните системи в страната и ролята им за енергийната сигурност в региона.
Благодарение на 700 млн. евро безвъзмездно финансиране от Европейския съюз България е удвоила капацитета си за съхранение на енергия чрез батерии през последната година. Според цитирания анализ той вече достига около 6 гигавата спрямо 3 гигавата година по-рано.
Технологията позволява електроенергията, произведена от слънчеви централи през деня, да бъде съхранявана и използвана във вечерните часове, когато потреблението е по-високо.
Развитието на батерийните системи е допринесло и за значително увеличение на българския износ на електроенергия. По данни на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) износът е нараснал с 62% на годишна база, достигайки 3,5 тераватчаса.
През горещите летни месеци България е доставяла електроенергия на съседни държави, чиито енергийни системи са били под натиск заради повишеното потребление.
"Съхранението на енергия чрез батерии е от решаващо значение в момента и вече не е просто желателно, а задължително“, заявява председателят на АПСТЕ Никола Газдов пред Ройтерс.
Сред държавите, получили българска електроенергия, е Румъния, която през август е била принудена да спре ядрен реактор заради сушата и ниското ниво на река Дунав.
Според Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор, България е изнасяла до 50 000 мегаватчаса електроенергия дневно.
Това се равнява средно на около 2000 мегавата на час – мощност, съпоставима с тази на АЕЦ "Козлодуй“, посочва той.
Освен че увеличава приходите от износ, съхранението на енергия в батерии е помогнало за намаляване на необходимостта от производство на електроенергия от водноелектрически централи в Румъния. По този начин страната е успяла да ограничи използването на водните си резерви.
Ройтерс отбелязва, че България изпреварва Гърция в развитието на батерийните системи, въпреки че южната ни съседка разполага със значителен потенциал за производство на слънчева енергия.
Очакванията са гръцкият капацитет за съхранение да достигне 1 гигават до края на 2026 г., а до 2030 г. да бъдат добавени още 5 гигавата.
Според данни на Евростат, цитирани в анализа, средната цена на електроенергията за домакинствата през първата половина на годината, без данъци и такси, е била 0,1967 евро за киловатчас в Гърция срещу 0,1117 евро в България.
Въпреки напредъка експертите предупреждават, че батерийните системи имат ограничения. През зимата производството на слънчева енергия намалява, което означава, че България ще трябва да разчита в по-голяма степен на конвенционалните електроцентрали.
Допълнително предизвикателство е необходимостта от разширяване на електропреносната мрежа, както и постепенното намаляване на разликите между цените на електроенергията в различните часове на денонощието.
От Министерството на енергетиката посочват пред Ройтерс, че с увеличаването на броя на батериите приходите от покупка на евтина и продажба на по-скъпа електроенергия могат да намалеят. Затова все по-важно ще бъде участието им в балансирането на електроенергийната система и предоставянето на допълнителни услуги.
Въпреки тези предизвикателства анализът на Ройтерс откроява България като пример за бързо развитие на технологиите за съхранение на енергия и за ролята им в осигуряването на електроенергия за региона.
