Темповете на пазара у нас са толкова бързи, че дори международни анализатори прогнозират трудно събитията
Макар и нивата на река Дунав да притесниха мнозина относно производството на електроенергия у нас, данните на министерството на енергетиката бързо успокоиха страстите, след като стана ясно, че нашите фотоволтаици произвеждат рекордни количества ток, а износът ни също е достигнал исторически нива.
Заслуга за това имат и батериите, които съхраняват електроенергията и така произведеният в пиковете часове ток, може да се съхрани и използва по-късно, когато производството спадне.
България вече разполага със значително повече работещ батериен капацитет, отколкото водещите европейски прогнози очакват за края на 2026 г. Данните показват, че развитието на системите за съхранение на електроенергия у нас изпреварва дори оценките на международните анализатори.
Според актуалния European Battery Market Outlook на SolarPower Europe общият капацитет на работещите батерии в Европа се очаква да нарасне от 101 GWh в края на 2025 г. до 153 GWh през 2026 г. Прогнозата е България да държи около 5% от европейския капацитет, което се равнява на приблизително 7.5–8 GWh.
Реалните данни обаче вече са значително над това ниво. Работещите близо 100 системи са с обща мощност 4844 MW и капацитет 14 717 MWh – почти два пъти над прогнозираното.
Освен тях в напреднал етап са проекти за още 2110 MW мощност и 6075 MWh капацитет, чието въвеждане се очаква до края на годината. Ако обявените срокове бъдат спазени, България може да приключи 2026 г. с близо 7 GW мощност и 20.8 GWh капацитет за съхранение.
Бързият ръст на сектора беше отчетен и в предишни анализи на SolarPower Europe. В началото на годината организацията оцени новите батерии, въведени у нас през 2025 г., на 2.5 GWh, което постави България на трето място в ЕС след Германия и Италия и означаваше годишен ръст от около 1200%.
За 2026 г. организацията прогнозира, че страната ще осигури 10% от всички нови батерии в Европа и ще изпревари Италия по нов капацитет. Очакването е в края на годината България и Украйна да държат по около 5% от общия европейски парк.
По данни на „Капитал“ 68.5% от енергийния капацитет е в самостоятелни батерийни системи, а не в съоръжения към конкретни соларни паркове. Близо 44% от капацитета е в системи с четиричасова продължителност, а среднопретеглената продължителност на работещите проекти е около три часа.
