"Хроники за неудобната истина": Как комунистическата власт скри последствията от Чернобил в България
Създателите на документалния филм разказаха за премълчаната информация след ядрената авария и интереса на младите хора към темата
Информацията за радиоактивното замърсяване след аварията в АЕЦ "Чернобил" през 1986 г. е била известна, но умишлено не е съобщена на българското население. Това заяви специалистът по радиационна защита Цветан Андреев, пряк свидетел на събитията, пред bTV.
По време на аварията Андреев е работил в АЕЦ "Козлодуй" като началник смяна "Радиационна безопасност и дозиметрия". Той разказа, че първоначално специалистите дори предположили, че повишената радиоактивност идва от самата българска централа.
"В първия момент не можахме да разберем, че тя идва отвън", спомня си Андреев.
Според него най-тежкото последствие от действията на тогавашната власт е било укриването на информация, която е можела да помогне на хората да се предпазят.
"Това не беше мълчание, а умишлено неинформиране на населението. Питахме се защо не кажат на хората как да се хранят, какво да направят", заяви специалистът.
Продуцентът и режисьор на филма "Хроники за неудобната истина" Калоян Николов също подчерта, че е бил потресен от премълчаването на опасността.
"Това, което най-много ме хвана за гърлото, е, че е имало информация, но тя не е била съобщена на целия народ", сподели той.
Създателите на документалния филм отбелязаха засиления интерес сред младите хора, които след прожекциите остават за дискусии и задават въпроси за събитията от 1986 г.
Целта на "Хроники за неудобната истина" е да запознае новите поколения с последствията от Чернобилската авария и начина, по който информацията е била прикривана от комунистическия режим.
