Животът отблизо: Чернобил. 40 години след аварията
Без поискана прошка и без поука
Петко Ковачев е експерт от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие във Варна.
Господин Ковачев, изминаха 40 години след аварията в „Чернобил“, взехме ли си поука?
Не. Още тогава заради действията на управляващата партия България се оказа най-пострадалата от аварията в АЕЦ „Чернобил“ държава извън територията на бившия СССР. През годините продължиха масово да се разпространяват полуистини и откровени лъжи. Още при началото на проучването на ефектите върху България всички официално включени в изследването са подписвали декларации пред „Държавна сигурност“ за неразпространени на информация. Десетилетия след това имаше хора, които ги беше страх да говорят заради тези декларации. Други продължаваха да лъжат публично – например, по време на дебатите за АЕЦ „Белене“.
Вторият много сериозен проблем е, че в България продължава да няма адекватна статистика за заболяванията, свързани с „Чернобил“ и продължават да се разпространяват фалшиви статистики. Имам информация, че през годините много заболявания, свързани с ефекта от радиацията след аварията в украинската АЕЦ, са били вписани по различен начин, включително и смъртни актове. Пред себе си имам графика от края на 80-те, където ясно се показва, че ако пикът на заболяванията от левкемия в първите години след настъпване на събитието, то пикът на всички останали видове рак е 30-40 години след избухването – т.е. – сега. Няма кой да ме убеди, че голяма част от заболяванията в България, не са свързани с аварията в АЕЦ „Чернобил“, за разлика от други държави.
Самите лекари тогава са подписвали подобни декларации. Липсват регистри, които да показват данни и тенденции за заболеваемостта на населението.
При провеждане на общественото обсъждане за изграждане на АЕЦ „Белене“ по доклада за ОВОС тогавашният директор на Центъра по радиобиология и радиозащита Георги Василев цинично ни каза: „здравната реформа на (Иван) Костов така обърка регистрите, че изчезнаха всички данни за заболявания, свързани с радиация“. Това за мен е напълно достатъчен знак, че още тогава данните за България са били манипулирани, скривани, ….
Имаше информация, че хора в Хасково са били много по-силно облъчени отколкото хора в Припят, в непосредствена близост до централата, именно заради метеорологичните условия тогава.
Южна България беше по-силно поразена, заради климатичните и метеорологични особености тези дни. Лошото е, че първият етап на заразяването – в началото на месец май, се повтори на следващата пролет. Причината беше, че тогава държавата се беше отказала да купува фуражи и животните бяха хранени със заразени фуражи. През 1986 г. не по-малко от 600-700 000 ученици бяха вдигнати да прибират реколтата от полето или на детски лагери без никаква защита. Нямаше хора по полето заради Възродителния процес и изкараха учениците. Случаят „Чернобил“ трябва да бъде разглеждан като геноцид спрямо българския народ. Заедно с Възродителния процес на БКП нанесоха невероятен удар върху бъдещето на България. И сега теглим последствията от тези решения.
40 г. след аварията в „Чернобил“ има различни предизвикателства пред икономиката, включително с достъпа до енергоносители. Говори се за малки ядрени реактори, които да бъдат съхранявани едва ли не под леглото. До колко са безопасни тези технологии?
Глобалната несигурност няма да свърши утре и ние – и като държава, и като членове на ЕС трябва да сме подготвени да реагираме адекватно. Едно от решенията е преминаването към Зелена енергия и електромобили. Ако бяхме работили по-системно и по-адекватно и ако науката беше подкрепяна по-адекватно с ресурси, натискът щеше да е по-слаб.
Развитието на науката до каква степен може да гарантира защита на здравето и сигурността на хората, балансирайки с осигуряване на нужните горива, петрол, електроенергия?
За малките модулни атомни реактори все още се говори. В производство и включване към мрежата все още няма. Уверявани бяхме, че те ще са много малки – от няколко десетки до 100 мегаватчасови, но се оказа, че сметките не излизат. Както се говореше, че са малки, така се оказа, че те са толкова малки, колкото „малките“ блокове на АЕЦ „Козлодуй“ – 420 мегавата. Дали тези малки модулни реактори, за които се говори най-вече в Северна Америка и в някои европейски държави – най-вече в Полша, ще имат ефектът, за който се очаква, ще видим. До момента всичко, което може да се каже, е че сметките не излизат. Сега и стандартната ядрена енергетика става все по-скъпа. Българските власти – и сегашни, и бъдещи, трябва много добре да си направят сметката като ни пробутват два нови реактора в АЕЦ „Козлодуй“. Не съм чул адекватен коментар защо се прави това, освен че има центрове за данни, които харчат много ток.
България продължава да се държи като герой на Доньо Донев в „Умно село“. Нужно е ежемесечно да се отчита как се отнасяме към решаването на проблемите като общество.
Дни преди изборите наредена изложба на Доньо Донев е била отложена…
Много интересен факт!
Твърди се, че ядрената енергетика е чиста и евтина.
Как да е евтина, при положение, че всички ядрени мощности до момента са повече от петкратно увеличение на стойността, за което се подписаха меморандуми. Говорим за пари, които ги няма. Става дума за инвестиция, за която да се реагира сега.
Чух и нещо друго от хора, които не са експерти по темата – те искат отново да отворим добива на уран в България. Това е поредната катастрофа на страната. Проучвания при закриването на уранодобива в България показват, че в местата, където е имало такъв добив, все още има проблеми, но не се говори. Представям си какво ще стане, ако отворим тези мини.
Същевременно много плодородни земи се „засяват“ с пластмасови слънчеви панели.
Това е другата грешка, която показва как реагираме на нуждата от чиста енергия. Този проблем може да бъде решен с много добър контрол. Има достатъчно индустриални терени с нарушена (екосистема), има достатъчно подходящи фирмени територии – покриви и др., които се използват. Има напоителни канали, пътища, където могат да бъдат поставени. Науката е разработила много технологии за производство на електроенергия от слънчеви батерии, а ние продължаваме с корупционните схеми. Това са корупционни схеми.
Има ли законова регулация, според която земеделска земя не може да бъде използвана за ВЕИ-паркове?
Теоретично има. Говорим само за законовата регулация, а не за погазването на закона от институции като МОСВ, като регионалните инспекции по околна среда и води, като Общински съвети, които дават разрешенията. Единственият начин вероятно е рестарт на държавата, което няма как да се случи.
Знае ли се тези „слънчеви паркове“ къде се намират, как се регулират, какви са цените на електроенергията, която продават?
Вероятно списък има в Агенцията за устойчиво енергийно развитие към Министерството на енергетиката. Това не е тайна, те могат да бъдат намерени в публичните регистри. Големият проблем е, че някой е подписал разрешение, някой е подписал, че няма нужда от Оценка за въздействие върху околната среда. Цените отдавна не са такива, каквито се определят от КЕВР (Комисията за енергийно и водно регулиране – б.а.). КЕВР не си върши контролната работа. Преди години повдигнахме въпроса за използването на вътрешна информация при търговията с електроенергия и газ. Нямаше позитивна реакция от страна на депутатите и на министерството за промяна в Закона. Тук въпросът не са технологиите на Зелена енергия. Въпросът е в лоша регулация и в лошо прилагане.
Колко години е животът на такива слънчеви панели и къде могат да бъдат рециклирани?
Има работещи панели от най-първо поколение, които са над 30 години при теоретичен срок на действие 25 години. Панелите показват по-дълъг живот отколкото са проектирани, макар и при по-ниско КПД. Има технологии за рециклиране, но в България все още няма такива технологии. Рециклирането им ще излезе като проблем следващите 15-20 години. Надявам се за това време да се приемат съответните закони и да се повиши контрола.
Нужни са ни четири нови енергоблока, каза той пред ТАРАЛЕЖ
Вървим по пътя на Гърция - висок външен дълг и ниска продуктивност, заяви той
Възможно е след месеци отново да сме на избори, заяви политологът пред ТАРАЛЕЖ
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)