С освобождението на България през 1878 година от османското робство на дневен ред идва идеята за освобождението на поробените български земи в Тракия и Македония. Стига се до създаването на революционни организации, които да се борят срещу тиранията за постигането на най-светлия идеал - свободата.

Със създаването на ВМОРО през 1893 година и на ВМОК през 1895 година се слага началото на организираната революционна борба в Македония и Одринско срещу османските поробители.

Идеята на революционното движение е ясна - освобождението на останалите извън границите на България земи и присъединяването им към родината.

"Ние сме българи и всякога работим и ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигане на тази цел" , казва великият деец на освободителното движение в Македония Дамян Груев .

За целта е нужно българският национален въпрос да бъде широко разпространен сред големите сили и да се сложи на дневен ред бъднината на изстрадалия български народ.

Именно това е целта на Солунските атентати - да предизвикат намесата на европейските големи сили с цел подобрено положение на поробените българи в Македония и Одринско.

Сред най-известните участници от Гемиджиите - младежка анархистична група, се открояват имена като Павел Шатев, Йордан Попйорданов, Димитър Мечев, Милан Арсов, Владимир Пингов, Константин Кирков и други. Те са силно повлияни от революционни и анархистични идеи, които се разпространяват в края на XIX и началото на XX век в Европа.

На 15 - 17 април 1903 г. групата започва серия от координирани възривове в Солун. Атаките са посочени към символични обекти на османската власт и икономически центрове - като Османската банка, железопътни линии и пристанищни съоръжения. Една от най-известните акции е взривяването на френския кораб "Гвадалкивир", с което се опитвате да предизвикате международен отзвук.

Още при обсъждането на атентатите възниква въпросът дали да се умре в името на идеала за свобода. Единодушно е взето решение, че саможертвата е единственият вариант. След като водят неколкодневни боеве по улиците на града повечето от атентаторите загиват.

Макар атентатите да предизвикат значителни материални щети и да предизвикат паника в града, те водят и до тежки последици за самите потребители и за българското население в региона. Османските власти предприемат сурови репресии, арести и преследвания. Независимо от всичко Солунските атентати остават в българската история като пример за изключителна храброст и готовност за саможертва в името на най-скъпия и свещен общочовешки идеал - свободата!

"ВМРО ще има видно място в историята на българския народ, но на най-видно място ще бъдат Солунските атентати, едно недостижимо по храброст и самопожертвувано дело на шепа смелчаци и на най-високо стъпало, много високо ще стои Илинденското въстание!"

Това казва големият български революционер и деец на ВМРО Анастас Лозанчев по повод Солунските атентати.

Няколко месеца по-късно дълго чаканият момент настъпва. На 2 август избухва най-големият бунт срещу османската тирания в Македония и Одринско. Илинденско-Преображенското въстание - върхът на българската национална революция. Обхванало територията от Охрид до Черно море, Илинденското въстание остава най-масовото и добре организираното в новата българска история. 26 000 българи, готови да се борят докрай за свобода, участват в бунта. Макар и кърваво потушено, то остава пример за героизма и саможертвата на македонските и тракийските българи, дали живота си за обединението на родината.