Защо в Русия няма паметник на Васил Левски, а в Скопие има улица на негово име?
В Северна Македония почти не знаят кой е, но в Русия добре знаят.
Един от най-близките съратници на Васил Левски, Данаил Христов Попов, определя Апостола като "Най-добрият ни българин". Левски безспорно остава в родната ни история като архитект на националната революция, нейният най-свят и верен син, дал живота си за нацията.
Васил Иванов Кунчев е роден през 1840 година в Карлово. През 1862 година се включва в Първата българска легия в Сърбия. Най-вероятно там, заради храбростта и ловкостта си, получава прозвището "Левски". Апостолът се присъединява към четата на Ильо войвода, посещава Румъния, включва се във Втората българска легия и бързо осъзнава нуждата от организирана борба срещу Османската империя и създаването на революционна организация.
През 1869 година Левски участва в създаването на Българския таен централен комитет (БРЦК). Една от най-големите заслуги на Апостола на българската национална революция е създаването на Вътрешната революционна организация (ВРО). Тайни комитети в множество населени места, тайна поща, шпионска и конспиративна мрежа в огромни части на етническите български земи са малка част от заслугите на Апостола. Васил Левски разчертава пътя и дава основната насока за това как трябва да се освободи отечеството. Негова е идеята за вдигане на масово, добре подготвено въстание чрез комитети с цел освобождение на България, каквото наблюдаваме няколко години след гибелта му в лицето на Априлското въстание. Някои видни български историци определят именно него като "въстанието на Левски".
"Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш" са думи на Васил Иванов Кунчев Левски.
Върху личността на Васил Левски има множество разисквания, неверни твърдения и клевети, на които за съжаление някои хора вярват. Едно такова твърдение е, че опити за освобождение на Левски след залавянето му от турците в Ловеч не са правени. Това е една откровена лъжа, която е нужно да бъде опровергана.
За огромно съжаление на българския народ Левски е заловен в Къкринското ханче в края на 1872 година. Първоначално османската власт отвежда Апостола в Търново. При разбирането на комитетските дейци за залавянето му един от най-близките му съратници, Христо Иванов – Големия, който е част от Търновския комитет, веднага започва да мисли план за освобождаването му. Идеята е била да бъде запален затворът, в който е отведен Левски. За съжаление опитът е неуспешен поради това, че дейците на комитета запалват затвора от друга страна и до освобождаването на Левски не се стига.
Друг замисъл за освобождението на Апостола на свободата е на Атанас Узунов – наследникът на Васил Левски. Когато той научава за залавянето му, събира няколко комитета от Тракия с идеята да извърши демонтаж на жп линията към Цариград. По това време не се е знаело къде ще бъде съден Левски и една от предполагаемите идеи е, че това ще се случи в Цариград. Те са вярвали, че по този начин ще успеят да освободят Апостола, но за съжаление, когато са готови, разбират, че Левски е обесен в София.
Русенският комитет също се е подготвял за освобождаването на Васил Левски – смятало се е, че той ще бъде отведен там, защото тогава Русе е била столица на Дунавския вилает.
За голямо съжаление на целия български народ Васил Левски е отведен в София с охрана от над 200 души. Там е съден, след което е обесен в покрайнините на града на 18 февруари 1873 година.
"Аз съм обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв!"
Безспорно Васил Левски остава "най-добрият ни българин". Неговият живот, дело и идеали продължават да бъдат пример и да стоят на пиедестал пред българите. Вечна памет пред архитекта на българската национална революция, вечна слава на един от най-светлите синове на отечеството – поклон, Апостоле!
Автор: Калоян Христов
В Северна Македония почти не знаят кой е, но в Русия добре знаят.
Съвременните изследвания в османските архиви в Истанбул опровергават мита за предателството и хвърлят нова светлина върху държавническото мислене на Левски, посочи историкът
Военни ритуали, литургии и поклонения ще има в цялата страна
Морал, свобода и гражданска отговорност: Разбираме ли наистина Апостола?
Говорим за Левски с патос, но без тревога. С възхищение, но без въпроси. Превърнахме го в икона, а иконите не ни безпокоят — те висят високо, далеч от калта на всекидневието
Калоян Христов е студент по история в Софийски университет "Свети Климент Охридски" с интерес към международните отношения и специален фокус Балкани.

Коментари (0)