Има думи, които всички повтаряме. Има имена, които всички почитаме. И има смисли, които все по-рядко разбираме. Васил Левски е от вторите. „Народе????“ — от първите. А проблемът започва там, където си мислим, че между тях няма нищо за осмисляне.
Говорим за Левски с патос, но без тревога. С възхищение, но без въпроси. Превърнахме го в икона, а иконите не ни безпокоят — те висят високо, далеч от калта на всекидневието. А Левски е бил човек на избора, не на удобството. Човек, който е знаел цената и я е приел съзнателно:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“
Това не е фраза. Това е морална позиция, която днес звучи почти непонятно. Защото изисква не аплодисменти, а жертва. А жертвата не се харесва в епоха на оправдания. Самият Левски го казва без поза и без героизъм:
„Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во лето да му служа до смърт и да работя по народната воля.“
„Народе????“ не е възклицание. Това са въпросителни. Това е вик към съвестта, не към тълпата. Левски не е мислел за народа като маса, а като общност от свободни хора, способни да живеят заедно без страх и омраза:
„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“
Ние не разбираме Левски, защото той поставя летва, която не търпи половинчати решения. Той говори за морал, който не се договаря, за отговорност, която не се прехвърля:
„Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“
Левски не вярва във външни спасители, защото знае, че свободата не се подарява:
„От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили.“
Той знае, че времето не е извинение, а изпитание:
„Времето е в нас и ние сме във времето.“
И затова настоява:
„Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!“
Днес често казваме, че няма такива хора. А истината е, че има — но няма готовност да се живее по тази мярка. Защото Левски не е искал слава:
„Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.“
И когато говори за свобода, той не я ограничава нито географски, нито политически, а я разбира като право на достоен живот навсякъде, където живее българинът:
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си — там, гдето живее българинът: в България, Тракия и Македония.“
Затова въпросът „Народе????“ остава. Не като цитат, а като съд. Не към миналото, а към днешния ден.
И докато го произнасяме с патос, но без смелост да живеем по него, ще продължим да почитаме Левски — и да не го разбираме.
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Навършват се 119 години от безсмъртието на един от най-великите дейци на българското освободително дело в Македония. "Безспорно е, че Груев си остава в историята на македонската освободителна борба нейн пръв вдъхновител и гениален организатор", така великият учен и интелектуалец Любомир Милетич описва личността на славния войвода Даме Груев.
Банкнотата с номинал 20 лева е издадена на 1 август 1885 г. и е отпечатана в печатница в Санкт Петербург.
Историята обаче става по-драматична след Втората световна война. Иван „Ванчо“ Михайлов – най-оспорваният лидер на ВМРО – след поражението на усташка Хърватия поема по пътя на изгнанието. И стъпва в Португалия.
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)