С началото на Първата Балканска война България има голямата възможност да осъществи националното обединение на отечеството. С началото на войната на 5 октомври 1912 година родината показва, че окончателно е разкъсала оковите на вековния поробител и с песни, вълнение и възторг българите показват, че са готови да освободят своите поробени сънародници в Македония и Тракия.
Еуфорията в целия народ е огромна, хиляди българи, млади и стари, се записват като доброволци в редиците на българската армия. Настъпил е вече часът на националното обединение на българите. По целия фронт българската армия печели все по-бляскави и славни победи - битките при Лозенград, Люлебургаз, Бунархисар и още десетки други. Балканската война има и други, някои от които невиждани измерения на военната тактика, стратегия и храброст, като превземането на град Кавала и геройската отбрана на Родопската Шипка.
През месец март 1913 година Одрин е останал единственият бастион на турската власт в Източна Тракия. Тогава градът е превърнат на практика в крепост. Преди войната германски военни инженери проектират система укрепления около града и подсилват и модернизират крепостта, след което я обявяват за "непревземаема". Одринската крепост разчита на окопи, огневи позиции за артилерията, фортове и картечни гнезда, а нейната отбрана се ръководи от един от най-опитните турски военачалници – Шукри паша. Той разполага с 59 600 войници, около 500 оръдия и около 40 картечници.
Обсадата на крепостта е възложена на Втора българска армия, която се състои от Осма пехотна тунджанска дивизия и части на Втора пехотна тракийска дивизия, Трета пехотна балканска дивизия и Четвърта пехотна плевенска дивизия. Армията, предназначена за обсадата, тогава има в състав около 126 000 войници с 424 оръдия и 96 картечници.
Общото командване ръководи генерал-лейтенант Никола Иванов. На четири сектора е разделена обсадата на голямата крепост – Източен, Южен, Западен и Северозападен. Източният сектор е с най-дълъг фронт, където са съсредоточени половината от силите на българската армия, начело на които застава братът на патриарха на българската литература Иван Вазов и героят от Дойран Владимир Вазов - генерал Георги Вазов, където е направен решаващият пробив.
Генерал Георги Вазов е един от най-талантливите български военачалници и инженери. Той създава план за направа на илюзия, че главната атака ще дойде срещу Южния сектор, докато основните сили се готвят да нападнат Източния.
"Връщане назад няма! Противникът трябва да бъде сломен! Напред ни чакат слава и мир, назад - безчестие и смърт!" - Генерал Георги Вазов.
Заповедта за превземането на града е дадена от генерал Вазов, като при началото на атаката градът е подложен на 10-часов унищожителен артилерийски обстрел, след което идва ред и на храбрата българска армия. 56-и пехотен полк, заедно със 23-ти Шипченски, 10-и Родопски, 32-ри Загорски, 29-и Ямболски, 57-ми и 58-ми пехотни полкове се хвърлят в атака с "Шуми Марица" на уста. Сутринта на 13 март главната отбраняваща част е разбита и армията започва да нахлува в града, след което турската съпротива е сломена.
За само 30 часа храбрата българска армия успява да превземе смятаната за "непревземаема" Одринска крепост. При пленяването на командващия гарнизона Шукри паша от уважение той предава сабята си на генерал-лейтенант Никола Иванов с думите:
"Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои."
След победата Георги Вазов изказва своята гордост и признателност към войската, като заявява:
"Вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин!"
"Загубите са тежки. Но заедно с това Одринската епопея възвиси името на българския народ и армия до недосегаема височина", казва генерал Радко Димитриев.
В този момент в цяла Европа има 5 големи крепости, а българската армия превзема две от тях – тази при Одрин и 3 години по-късно по време на Първата световна война – Тутраканската. Операцията на българската армия, използвана при Одринската битка, се нарича "огневи вал" или "пълзящ артилерийски огън", което за пръв път се използва в световната история. Операцията представлява това, че артилерията покрива настъплението на пехотата, която следва отблизо. Военната тактика, използвана от българската войска, влиза в множество учебници за военно дело и става масово използвана от много държави по време на Първата световна война.
Победата при Одринската крепост остава в родната ни история като един от най-великите подвизи на българската армия. Операцията до днес се изучава във всички военни академии и носи гордост във всеки един национално мислещ българин.
Вечна слава пред падналите за свободата и обединението на майка България! Нека помним, че когато българинът защитава род и родина, той е готов на всичко и това за пореден път се доказва в родната ни история с превземането на Одринската крепост.
Георги Минчов Вазов е брат на патриарха на българската литература Иван Вазов и героят от битката при Дойран Владимир Вазов. Георги Вазов е участник във войните за национално обединение и е командирът на българската атака, която превзема Одринската крепост, смятана за непревземаема.
Нужни са незабавни реформи в учебния материал по история в училищата
Навършват се 119 години от безсмъртието на един от най-великите дейци на българското освободително дело в Македония. "Безспорно е, че Груев си остава в историята на македонската освободителна борба нейн пръв вдъхновител и гениален организатор", така великият учен и интелектуалец Любомир Милетич описва личността на славния войвода Даме Груев.
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор, с който се възстановява българската държава и родината отново се появява на европейската карта
Навършват се 110 години от смъртта на славния войвода на ВМОРО Христо Чернопеев, воювал дълги години за свободата на Македония и загинал за нея.
Калоян Христов е студент по история в Софийски университет "Свети Климент Охридски" с интерес към международните отношения и специален фокус Балкани.
Коментари (0)