Йотова отваря "вратичка" и помага на убиеца от Бургас Любен Симеонов да се разхожда на свобода днес
"Не знам защо се коментираше конкретно случаят с "Петричкия Ескобар", след като има доста по-сериозни случаи. С Указ № 90 от 26 юни 2018 г. осъден на доживотен затвор без право на замяна е получил срочно наказание от 30 години лишаване от свобода".
Това каза пред ТАРАЛЕЖ адвокат Десислав Трайков, който е и бивш служител на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" към Министерство на правосъдието. По думите му става въпрос за човек, осъден за убийство, извършено през 1999 г. в чейндж бюро в Бургас. Трайков свърза случая с периода, когато Илияна Йотова е вицепрезидент на България и упражнява делегирани правомощия по помилването. От ТАРАЛЕЖ проверихме случая, като думите на Трайков се потвърдиха.
Любен Филипов Симеонов е осъден за въоръжен грабеж в Бургас, при който са убити двама души. През 2018 г. вицепрезидентът Илияна Йотова заменя доживотния му затвор без право на замяна с 30 години лишаване от свобода. Година по-късно Софийският апелативен съд го освобождава условно предсрочно.


Какво е довело до тези решения — и какви въпроси остават след прочита на документите?
На 2 юли 1999 г. двама въоръжени мъже влизат в обменно бюро в Бургас. Убити са двама служители — Николай Б. и охранителят Пеньо И. Според съдебните факти нападателите отнемат парите и се укриват. Съдът приема, че Любен Симеонов е подбудител на престъплението, осигурил е оръжието и е участвал в подготовката и грабежа. Според съдебните констатации стрелбата е извършена от съучастника му Асен Събев.
В решението по делото „Симеонови срещу България“ Европейският съд по правата на човека описва приетата от българския съд фактическа обстановка: Симеонов се снабдил с пистолет „Макаров“, заглушител и боеприпаси и убедил Събев да участва.
Апелативният съд приел, че Събев е стрелял по двете жертви, а Симеонов е подбудителят и е предоставил оръжието. Мотивът, приет от съда, е свързан с личен конфликт. Бившата приятелка на Симеонов се разделя с него и заживява с един от служителите в бюрото. Според съдебните констатации Симеонов решил да убие този мъж и да ограби касата. Двамата пристигнали в Бургас предния ден и останали през нощта в сградата. На сутринта Събев влязъл в бюрото и застрелял първата жертва. Когато охранителят се притекъл, той също бил прострелян и убит.
Бургаският окръжен съд постановява присъдата на 14 юни 2001 г. — доживотен затвор без право на замяна, при специален режим. Апелативният съд потвърждава присъдата на 6 август 2002 г., а Върховният касационен съд я оставя в сила на 17 декември 2003 г.
Делото се основава не само на самопризнание: в материалите са посочени свидетелски показания, балистични, технически и счетоводни доклади, медицински и психиатрични експертизи, както и веществени и документни доказателства. Защитата оспорва присъдата и твърди, наред с друго, че убийствата са извършени от другия обвиняем.
Симеонов е арестуван в София на 3 октомври 1999 г. Той твърди, че през първите дни е искал адвокат, но не му е бил осигурен достъп. ЕСПЧ отбелязва, че документите от 4 и 5 октомври не споменават правото му на адвокат и не съдържат неговия подпис.
Служебен защитник му е назначен на 6 октомври. Симеонов по-късно прави признание в присъствието на адвокат, а след това го оттегля.
На 26 юни 2018 г. с Указ № 90 наказанието „доживотен затвор без право на замяна“ е заменено с лишаване от свобода за срок от 30 години.
По това време Илияна Йотова е вицепрезидент и упражнява правомощието за помилване, възложено ѝ с Указ № 43 от 2017 г. Публичният регистър отбелязва, че предложението на Комисията по помилването е уважено.
Помилването не го освобождава от затвора. То променя вида на наказанието и прави възможно по-късно съдът да разгледа молба за условно предсрочно освобождаване.
На 23 април 2019 г. Софийският градски съд отказва условно предсрочно освобождаване.
Според последвалото определение на апелативния съд СГС поставя под съмнение правното действие на указа за помилване и приема, че Симеонов продължава да изтърпява доживотен затвор без право на замяна. По въпроса за поправянето СГС отбелязва, че Симеонов е бил наказван два пъти, въпреки многобройните си награди. Но според САС първата инстанция не е съпоставила това обстоятелство с останалите доказателства и не е обяснила достатъчно защо то води до отказ. СГС не е разгледал надлежно докладите, психологическото изследване, характеристиките и позициите на страните.
На 29 май 2019 г. Софийският апелативен съд постановява определение № 248 по ВНЧД № 571/2019 г. и отменя решението на СГС.
Съдът приема и че СГС не е могъл в това производство да отрича действието на президентския указ. Апелативният съд отчита докладите от 10 декември 2018 г. и 1 март 2019 г., психологическото изследване, данните от затворническото досие и характеристиките.
САС отбелязва, че прокурорът и началникът на затвора са били против освобождаването.
Апелативният съд обаче заключава, че те не са представили доказателства, които да оборят положителните данни в докладите и характеристиките. Това не означава, че в досието не е имало отрицателни обстоятелства: първата инстанция е посочила две наказания, а психологическото изследване — нужда от работа върху просоциалните контакти. САС преценява, че те не са били достатъчно мотивирани и подкрепени, за да обосноват отказ. Отделно началникът на затвора и прокурорът оспорили как да се изчислява изтърпяната част от наказанието. Тяхната теза, както я обобщава САС, била, че половината от 30-годишния срок трябва да се брои от замяната през 2018 г. Апелативният съд отхвърля това тълкуване: приема, че началото на изтърпяването е 4 октомври 1999 г. и че вече изтърпяната част се зачита след замяната на наказанието.
Според САС към 2019 г. Симеонов е изтърпял около 20 години и е преминал законовия праг. На 29 май 2019 г. съдът постановява условно предсрочното му освобождаване от остатъка на наказанието.
Определя изпитателен срок от 10 години и задължителни срещи с пробационен служител за три години. Определението е окончателно. САС посочва още, че отрицателното становище на началника на затвора не е подкрепено с достатъчно обективни данни, особено на фона на положителните доклади.
В акта е споменато и писмо № 781 от 1 февруари 2018 г. от началника на затвора до Администрацията на президента.
Самото писмо обаче не е приложено към определението, затова точният му текст не може да бъде потвърден само от този документ.
Съучастникът Асен Събев е осъден заедно със Симеонов за същия въоръжен грабеж и двойно убийство.
Съдебните констатации сочат, че именно Събев е стрелял по двете жертви. Присъдата му става окончателна на 17 декември 2003 г. Неговият път е отделен.
На 3 септември 2014 г. тогавашният вицепрезидент Маргарита Попова заменя доживотния му затвор без право на замяна с доживотен затвор. Това не го освобождава: доживотната присъда сама по себе си не дава право на условно предсрочно освобождаване.
Случаят на Симеонов е описан и на страница 635 от труда на Ива Пушкарова - "Наказателноправният отговор срещу изключитено тежката престъпност: смъртното наказание, доживотният затвор и доживотният затвор без замяна в България".


В откъса са посочени Указ № 90 от 26 юни 2018 г. и определение № 248 от 29 май 2019 г. на Софийския апелативен съд. Книгата разглежда случая като правен казус за промяната на наказанието чрез помилване, последвалото условно предсрочно освобождаване и връзката между поправянето и пропорционалността на наказанието. В същия откъс е посочен и Указ № 129 от 2014 г., както и съдебно решение от 2019 г. за друг казус с доживотна присъда.
Случаите с Любен Филипов Симеонов и Огнян Атанасов "Петричкият ескобар" отново насочват вниманието към президентското правомощие за помилване, ролята на затворническата администрация, медицинските и психологическите оценки и съдебния контрол върху условното предсрочно освобождаване.
Огнян Атанасов, известен с прякора „Петричкия Ескобар“, е осъден в Гърция на 15 години лишаване от свобода за престъпления, свързани с внос, трафик и разпространение на наркотици. На 5 декември 2022 г. тогавашният вицепрезидент Илияна Йотова подписва Указ № 119, с който го помилва за неизтърпяната част от наказанието му. Към този момент той е изтърпял пет години от присъдата си.
От президентската институция обясниха, че решението е взето по предложение на Комисията по помилването и след експертно становище на специална седемчленна медицинска комисия. Според предоставената информация здравословното състояние на осъдения е било тежко и е представлявало непосредствена опасност за живота му. Изтърпяването на наказанието вече е било прекъснато за около две години по здравословни причини.
Случаят придоби нова публичност през септември 2026 г., след като председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев поиска обяснение от Йотова за решението. Повод станаха и данни за последващо разследване срещу Атанасов за предполагаема престъпна дейност, свързана с наркотрафик. През февруари 2025 г. той е задържан в рамките на разследване, при което са иззети близо пет килограма кокаин. Обвиненията по новия случай трябва да бъдат разграничавани от доказана с окончателна присъда вина.
Допълнителни въпроси възникнаха след публикуването на записи от охранителни камери в болницата на Софийския затвор. Кадрите са от 16 ноември 2022 г. — само 19 дни преди помилването — и показват физически сблъсък, в който участва Атанасов.
Според информация, предоставена от Министерството на правосъдието, инцидентът не е бил отразен в досието му, тъй като той е бил определен като потърпевш от агресия. Това повдигна въпроса дали информацията за случилото се е била достъпна за всички институции, участвали в процедурата по помилването, и дали е била взета предвид при оценката на случая.
Припомняме, че няколко заседания на Народното събрание, на които трябваше да бъде бъде разгледан случая с "Петричкия Ескобар" бяха провалени поради липса кворум. Депутатите настояваха да получат информация за медицинските документи, сведенията за поведението на Атанасов и начина, по който те са били проверени.
Цялото интервю с адвокат Десислав Трайков вижте тук: