Нетаняху остава начело на Израел въпреки загубеното мнозинство, изборите не излъчиха ясен победител

Бенямин Нетаняху вероятно ще остане служебен министър-председател на Израел, след като парламентарните избори не излъчиха ясно мнозинство. Въпреки че десният блок около него губи досегашното си парламентарно мнозинство, резултатите му се оказаха значително по-добри от предварителните прогнози, а опозицията има ограничени възможности да състави правителство, предаде Ройтерс.

При преброени близо 86% от гласовете трите основни израелски телевизии прогнозират, че блокът на Нетаняху, обединяващ десни, крайнодесни и ултраортодоксални партии, ще получи 53 места в 120-членния Кнесет.

Опозиционният блок, воден от бившия военен командир Гади Айзенкот, се очаква да спечели 48 депутатски мандата.

Партиите, представляващи арабските граждани на Израел, са на път да получат рекордните 19 места, което ги превръща в потенциално решаващ фактор за бъдещото управление.

Нетаняху призова за силно дясно правителство

В изявление пред привърженици на партията си „Ликуд“ след 3 часа сутринта Нетаняху призова за съставяне на „силно дясно национално правителство“.

Той постави акцент върху военните успехи на Израел и допусна възможността за нови съвместни военни действия срещу Иран заедно със Съединените щати.

Според Нетаняху Израел и САЩ разполагат с „уникална историческа възможност“ да премахнат иранската заплаха „веднъж завинаги“.

Американският президент Доналд Тръмп, който открито подкрепи Нетаняху по време на предизборната кампания, заяви, че израелският премиер се е представил „много добре“.

Тръмп изрази и убеждението, че неговата подкрепа е допринесла значително за изборния резултат.

Опозицията трудно може да състави правителство

Въпреки че блокът на Нетаняху не достига необходимите 61 депутатски места за самостоятелно мнозинство, възможностите пред неговия основен съперник Гади Айзенкот също изглеждат ограничени.

За да формира управляваща коалиция, опозицията ще трябва да разчита на широка подкрепа от арабските партии.

Подобно сътрудничество обаче среща съпротива сред голяма част от еврейските политически лидери.

Опозиционният блок обединява формации от център-ляво до твърдата десница, но представянето му остава под очакванията на социологическите проучвания, които предвиждаха много по-оспорвана надпревара.

При липса на парламентарно мнозинство Нетаняху може да продължи да управлява като служебен премиер по време на коалиционните преговори, а при неуспех страната може да се насочи към нови избори през следващата година.

Напрежение около войната с Иран

Възможността Нетаняху да остане начело на служебно правителство поражда въпроси за решенията в областта на националната сигурност, включително за продължаващия конфликт с Иран.

Според Гай Лурие от Израелския институт за демокрация служебният кабинет формално разполага със същите правомощия като редовното правителство, но има задължение да проявява по-голяма сдържаност при вземането на определени решения.

Гади Айзенкот предупреди, че Нетаняху може да използва въпросите на сигурността за политически цели.

„Призовавам ръководителите на службите за сигурност и държавната администрация: Нетаняху е служебен министър-председател, без мандат и без доверието на народа“, заяви той.

Айзенкот призова институциите да се противопоставят на всеки опит за политически натиск.

От кабинета на Нетаняху и преди са отхвърляли обвиненията, че премиерът използва конфликта с Иран за политическа изгода.

Израелските пазари реагираха негативно

Политическата несигурност след изборите се отрази и на финансовите пазари.

Израелският шекел поевтиня с около 1,6% до 3,10 шекела за щатски долар.

Основните борсови индекси в Тел Авив отчетоха спад от над 3% на фона на опасенията, че страната може да остане продължително време без стабилно парламентарно мнозинство.

Изборите показаха засилване на десните настроения

Резултатите потвърждават тенденцията към изместване надясно сред еврейските избиратели в Израел през годините на политическо господство на Нетаняху.

Център-лявото пространство, което доминираше политическия живот през първите десетилетия след създаването на държавата, вече има значително по-ограничено влияние.

Почти всички еврейски партии споделят позицията на Нетаняху срещу създаването на независима палестинска държава – решение, което от 90-те години насам е в основата на международните усилия за постигане на мир.

Това бяха първите парламентарни избори в Израел след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., при което бяха убити около 1200 души, а 251 бяха взети за заложници.

Последвалите войни в Газа, Ливан и Иран промениха политическата и обществената обстановка в страната.

Според здравните власти в Газа над 74 000 палестинци са загинали по време на войната, която доведе и до засилване на международната изолация на Израел.

Срещу Нетаняху има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения във военни престъпления, които той отхвърля. В Израел премиерът е изправен и пред обвинения в корупция, които също отрича.

Рекордна активност сред арабските избиратели

Избирателната активност достигна 77,7% – най-високото равнище от повече от две десетилетия.

Особено активно гласуваха израелските граждани от палестински произход, които представляват над една пета от населението.

Според Ройтерс много от тях са били мотивирани от недоволството си от политиката на правителството и от проявите на расизъм, които виждат сред негови представители.

В централата на „Обединената листа“ – съюз на няколко арабски партии, прогнозните резултати бяха посрещнати с аплодисменти.

„Отхвърляме окупацията и расизма и ще останем тук“, заяви кандидатът на коалицията Фатен Гатас.

Въпреки рекордното представяне на арабските партии, перспективата те да участват в съставянето на ново правителство остава несигурна.

Окончателният изход от изборите ще зависи не само от преброяването на оставащите гласове, но и от възможността за постигане на политически компромис между силно разделените парламентарни формации.