На 12 ноември ще бъде първата среща на Младежкия клуб на архитекта
Приемственост, наследственост, последователност. Често чуваме тези думи, звучащи като лозунги. И сякаш още по-често ги изричаме в контекста на липса и недостиг. Кога за последен път чухте, че за човек от обкръжението Ви, че това е наследствена професия, фирма или бизнес с традиции, надхвърлящи един човешки живот?
На нашата географска ширина, във времето, в което живеем твърде често и твърде бързо се правят промените. Често новото отрича старото, а понякога най-новото се оказва добре забравено старо. Но в някои регулирани професии не е така. Там традициите и школовката си казват думата. По-скоро – показват, говорят безмълвно със стил и присъствие.
Сградите са чертите на един град. Архитектурата е формата, която позволява на живота в това селище да има свое лице. Средата възпитава, средата изгражда невидимото. Тя строи мостове, но понякога, именно средата свидетелства за споровете между различните поколения, за липсата на приемственост.
Мнозина харесват Италия, но малцина си дават сметка, че именно в най-известните курорти действат изключително строги закони и правила не само за строителство на нови сгради, но дори за ремонт на съществуващите. За съвременна България, в която строежите изникват като гъби, е трудно да си представим, че има градове, в които столетия нищо не е променяно и животът там съчетава модерното с традиционното.
Будят възхищение примери от други Централно и Западноевропейски страни за умението на новите постройки да се впишат в духа на старите градове.
Някои сравняват Охрид със София отпреди 30 години, но не си дават сметка, че и там законодателството ограничава високите постройки, както и сгради, чийто облик се различава от преобладаващия стил. Градовете са живи организми със свое лице, свой ритъм и свое наследство, които пазят със строги ограничения. Вероятно подобни ограничения скоро ще започнат да действат и на нашата територия – не че ги няма, просто… не се прилагат.
За да променят тази налагаща се вече десетилетия тенденция на строежи на парче, на дългогодишен преход от теорията към практиката, от браншовите организации на архитектите в България - Съюза и Камарата, започнаха подготовка на своите приемници - младите си колеги.
В София се състоя първата среща на студенти по архитектура от четирите университета в страната, където се изучава тази специалност - Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), Висшето строително училище "Любен Каравелов" (ВСУ), Нов български университет (НБУ) и Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" (ВСУ). На нея бъдещите визионери на облика на България имаха възможност да разговарят със свои колеги, които работят в държавната администрация, да попитат от първо лице как функционира една или друга система.
Резултатът от тази среща е създаването на Младежки клуб за студенти по архитектура. Неговата първата среща ще бъде на 12 ноември. Досега са се записали почти 100 студента от четирите университети, където се изучава тази професия. Макар от браншовите организации да подпомагат създаването и развитието на подобен клуб, където се подготвят техните приемници, целта е той да бъде движен основно от самите студенти. „Инициативите да са неща, които ги интересуват, а ние ще помагаме с практика и опит, който сме натрупали през годините“, каза архитект Росица Николова, която е един от организаторите на срещата.
Подобно младежко дружество на архитектите е имало във Варна. Действащите студентски съвети в столицата не могат да дадат връзката между браншовите организации и обучението.
И освен тази връзка, студентите в тази техническа специалност трябва сами да откриват предизвикателствата на новите технологии – да се научат как дигиталната среда да им служи на тях, а не да ги конкурира. Липсата на практика е сериозен ущърб както на професионалното образование, така и на средата, която след завършването ще приеме бъдещите архитекти.
Липса на практика и липса на въвеждане на нови технологии се оказват основните проблеми, с които се сблъскват младите надежди на професията. Изкуственият интелект може да спестява време и ресурси, но може и да ограничава възможностите на дипломиралите се специалисти.
„AI технологиите буквално изяждат голяма част от процеса като изработка: 3D визуализации, планове, сметки, дори и чертежи. Важно е самите студенти да бъдат подготвени за това и да знаят как да го използват по най-добрия начин, а не да останат без работа, когато завършат“, категорична е Николова.
Според нея е нужно образованието да се насочи към усвояване на нови технологии и умения, „така че това да са инструменти, които ни помагат, а не ни вземат хляба или ни пречат. Така или иначе командите трябва да ги дава човек. Виждам някакъв опит, например в УАСГ на откриването на академичната година се отвори такава AI лаборатория с техника, компютри, 3D принтери и скенери. Важно е това да бъде на едно ниво с академичните акредитации и с образователната система, която има нужда от реформа, но това вече е мечта на национално ниво“, каза тя.
И докато пътуваме и цъкаме с език как е в другите страни, с лека ръка и пред очите ни изтляват изоставени сгради - както в София, така и в провинцията. Къщи и фабрики, били в неми свидетели на българската аристокрация, биват разграбвани, унищожавани, палени, за да дадат място на новото. Понякога новото, колкото и да е красиво, стои като кръпка, залепено на калкан до някое архитектурно бижу - защото не е съобразено със средата и духа на околните сгради.
А възможността заобикалящата ни среда да бъде симфония от цветове и форми се формира в усета на архитекти и инвеститори, които се обучават сега. Затова е нужно да бъдат подкрепени сега. Утре вече ще са формирани специалисти, чийто професионални решения ще остават отпечатък в света около нас.
